Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПРАЖКАТА ПРОЛЕТ НА БЪЛГАРИЯ

На 21 ноември България получи отговор на един голям въпрос, който поставя поне от десетилетие насам. Отговора за мястото на България в обединението на Европа и за завръщането й в общността на демократичните държави. С поканата за членство в Северноатлантическия съюз на практика за България бяха премахнати и последните остатъци от системата, родена в Ялта през 1945 година. Става дума за един от най-големите успехи на българската външна политика, каза в Прага президентът Георги Първанов. И има основание за това твърдение. Причината е в очевидния факт, че историята на поканата ни за членство в НАТО е историята на голямото завръщане на България в Европа. Между развитието на България и Северноатлантическия съюз има много общо. Едва ли има друга световна организация, отговорна за подреждането на международните отношения, която да е страдала толкова много от сгромолясването на двуполюсния модел. В продължение на единадесет години след саморазпускането на Варшавския договор НАТО трудно дефинираше целите си и собствената си легитимация след краха на Съветската империя. Някои говориха даже за концептуална криза на пакта на фона на раждането на нови държави в постсъветското пространство и на Балканите. Проблемът с формулирането на целите и смисъла на НАТО пряко кореспондираше и с проблема на България. Пред нейния външнополитически курс стоеше същият въпрос. Единици бяха хората в България, които в началото на 90-те години можеха изобщо да си представят, че завръщането на България в Европа ще стане чрез... НАТО. Един от тях бе външният министър Соломон Паси, емоционалният бунтар, който през 1990 г. пръв повярва в обещанието на Атлантическата харта и самотно предложи не само външнополитическия курс на страната, но и мястото й в алианса. Сега този курс не е самотна констатация за хитростта на историята, а е резултат на консенсус не само между политическите партии, но и между политическата класа и обществото. Днешният ден - каза премиерът Симеон Сакскобургготски в Прага - показа, че българската политическа класа и народът са способни на чудеса, ако са заедно. Хитрост на историята е и още един факт. Някога Източна Европа, включително и България, бяха ключът към студената война и разделението. Сега, с най-мащабното предложение за разширяване на НАТО, Източна Европа, включително и България, става ключ към обединението на Европа и към възвръщането на новата хармоничност в трансатлантическите отношения.Макар да звучи помпозно, твърдението, че на срещата в Прага бе затворена и последната страница от следвоенната история, е вярно. Рухването на Берлинската стена сложи край на студената война, но остави много пукнатини в международните отношения. Европа и НАТО търсеха новия си облик, а следователно и смисъл. Европа - със сериозната заявка да бъде глобален играч, а НАТО - като поле, на което трябваше да се установят стратегическите отговорности и отношенията с Русия. Със срещата на разширяването и трансформацията в Прага Северноатлантическият съюз отново става територията за подреждане на отношенията вътре в Европа, между Европа и Съединените щати и изобщо на Запада с Русия. Освен всичко друго поканата за членство към седем нови страни е и доказателство за простия факт, че на Западна Европа не може да й е добре, ако източната й част е зле. Както е и доказателство, че в този момент няма друго ефикасно средство за връзката между Европа и Съединените щати освен НАТО. Особено в момент, когато глобалната заплаха - тероризмът, остави между нюйоркския 11 септември и московския 23 октомври достатъчно следи. Робърт Каплан констатира неотдавна в Policy Review, че американците са на Марс, а европейците - на Венера. Срещата в Прага със сигурност е много сериозен опит от двете страни на Океана да разберат, че глобалната заплаха изисква широкомащабен отговор. Збигнев Бжежински, бившият съветник по националната сигурност на президента Джими Картър, го формулира така: Единството в намеренията на Европа и Съединените щати в рамките на НАТО като съществен момент в обединението между двете сили е абсолютно необходимо. В противен случай отговорът може да бъде узурпиран от онези страни, които се опитват да наложат необходимостта от сформиране на антиислямска коалиция, възприемайки тезата за сблъсъка на цивилизациите като пророчество, което непременно ще се сбъдне. Ако това се случи, т.нар. война срещу тероризма няма да може да бъде спечелена, а ще продължи вечно, така че Атлантическият съюз може да се окаже дори една от неговите жертви. Пак на Бжежински принадлежи констатацията, че Северноатлантическият съюз успя да запази западната половина на Европейския континент. Необходимото допълнение след 10.56 часа на 21 ноември е, че НАТО поиска да съхрани и източната половина. Срещата на трансформацията и разширяването бе една голяма крачка в тази посока.

Facebook logo
Бъдете с нас и във