Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПРАХОСНИКЪТ ОТ БЕЛИЯТ ДЪБ

КАК СЕМЕЙНИТЕ ВРАЖДИ, НЕВЕЖЕСТВОТО И ПРАХОСНИЧЕСТВОТО МОГАТ ДА СТОПЯТ БОГАТСТВО ОТ ЦЯЛ МИЛИАРД Хауърд Гилман, единственият наследник на внушителната някога империя Гилман пейпър (Gilman Paper Co.), водел двойствен живот. От една страна той управлявал бизнеса на група компании, които бълвали на пазара най-баналните хартиени стоки, които човек може да си представи. Същевременно името на Хауърд се свързвало най-вече с пищните тържества, които той организирал в елегантното си ранчо в щата Флорида, където реки от шампанско се леели в чест на гости като актрисата Изабела Роселини и танцьора Михаил Баришников. Именно в ранчото Белият дъб, простиращо се върху площ от 7500 акра, последният представител на рода Гилман намерил смъртта си. През януари 1998 г., на седемдесет и три години, той бил повален от сърдечен удар. До този момент фамилията Гилман, която някога притежавала активи на стойност 1.1 млрд. щ. долара, дължала 550 милиона. Днес, само пет години след смъртта на Хауърд, голяма част и от останалия половин милиард липсва. Тъй като нямал свои деца, Хауърд завещал значителна част от авоарите си на фондация, която носела неговото име. Още в края на 2001 г. обаче пазарната цена на активите, оставени за благотворителни цели, паднала до скромните 227 млн. долара. Фондацията Хауърд Гилман, чиято основна дейност била да подпомага художници и творци, нуждаещи се от пари, до такава степен изпаднала в затруднение, че през 2003 г. спряла да отпуска дарения. Америка е мястото, където хора от всички краища на света успяват да превърнат мечтите си за хубав живот в реалност. Както се случва в повечето такива истории, и семейство Гилман започва своя нов живот от Манхатън - първата спирка по пътя на всички евреи, бягащи от Източна Европа. Исак Гилман пристигнал в Ню Йорк през 80-те години на ХIХ в. и веднага се захванал да продава дребни украшения и накити из претъпканите улици на огромния град. До 1907 г. той натрупал достатъчно пари, за да откупи закъсала компания за производство на хартия в селцето Фицдейл в щата Върмънт. От благодарност към спасителя местните хора решили да прекръстят Фицдейл и от 1921 г. селцето станало известно с името Гилман.По-късно Исак оставил компанията в ръцете на сина си Чарлс, който през 1939 г. преместил бизнеса на юг към границата между Джорджия и Флорида. Близо до град Джаксънвил Чарлс построил голяма фабрика, в която заработили три машини за производство на хартия. Ентусиазмът му не спрял дотам. Предприемачът построил железопътна линия, която да улесни пренасянето на дървен материал, целулоза и хартия. Бизнесът му се развивал повече от успешно и в крайна сметка Гилман Пейпър (Gilman Paper Co.) се превърнала в най-голямата частна компания за производство на хартия в Съединените щати.Проблемите на рода започнали след смъртта на Чарлс през 1967 г., когато бизнесът преминал в ръцете на третото поколение на фамилията. Чарлс-младши, известен с името Крис, станал президент на компанията, а по-големият му брат Хауърд поел директорския пост. Отношенията между двамата обаче бързо се изострили заради взаимната завист и борбата за надмощие в семейния бизнес. През 1979 г. майка им Силвия обявила решението си да подкрепи Крис и да остави другия си син без наследство. Точно в този момент на сцената излязъл нюйоркският адвокат Бърнард Бъргрийн. Той разказва, че за първи път срещнал Хауърд на парти в Ню Йорк през 1979 година. След време станал негов личен съветник, а по-късно и финансов консултант на бизнеса му. През 1979 г. финансовото бъдеще на Хауърд изглеждаше, меко казано, облачно, спомня си днес 80-годишният адвокат. Според него Хауърд Гилман имал отчайващ опит в сферата на бизнеса и инвестициите.Братята Хауърд и Крис са главните виновници за стопяването на семейното богатство на Гилман, твърди адвокатът. Днес обаче неговите твърдения не могат да бъдат опровергани, защото и двамата Гилман са мъртви. По думите на Бъргрийн той успял да върне на Хауърд полагащия му се дял от акциите на хартиената компания.В разгара на разразилите се вражди - през 1982 г., Крис починал от сърдечен удар на 51-годишна възраст. Последвала нова вълна от съдебни спорове, този път между вдовицата на Крис Сондра и Хауърд, който настоявал, че тя е длъжна да му продаде своя дял от компанията. В крайна сметка вдовицата отстъпила, защото не искала да оставя бъдещето си в безотговорни ръце. Така Хауърд останал едноличен собственик на империята Гилман.Но след двайсетгодишни съдебни борби бизнесът бил натрупал сериозни проблеми. Освен това Хауърд Гилман съвсем не бил най-подходящият човек да оправи нещата, смята адвокатът Бъргрийн. Той не успял да убеди наследника, че за да поддържа хартиената империя равностойна на конкуренцията, няма как да не прави някакви инвестиции. Днес една машина за производство на хартия струва поне 100 млн. щ. долара, но според Бъргрийн Гилман имал съвсем различни идеи за оползотворяването на такава сума. Между 1988 и 1997 г. той успял да прахоса 300 милиона за свои благотворителни проекти. Основният източник на тези пари била фабриката, която все по-трудно се справяла с връхлитащите я проблеми. Печалбите й бързо-бързо се превърнали в загуби, които през последните две години от живота на Хауърд достигнали 55 млн. щ. долара.Основен принос за набъбването на тази сума имал най-големият проект на Хауърд. Той похарчил цели 154 млн. щ. долара за основен ремонт на ранчото Белия дъб във Флорида, което семейство Гилман купило още през 1938 година. Огромната сума отишла за преобразяване на плантацията в център по танци за Михаил Баришников и други прочути артисти, за построяването на център за конференции и убежище на 60 породи жирафи, носорози и гепарди, застрашени от изчезване. В ранчото си Хауърд приемал на гости американски президенти и знаменистости заедно със семействата им и често пращал фирмения самолет, за да ги превози безпроблемно до Белият дъб. На гостите били поднасяни ястия от най-големите кулинарни майстори в света, а на частното голф-игрище в ранчото понякога играел самият Бил Клинтън.За стопяването на фамилното състояние помогнали и огромните загуби на пазара на ценни книжа в периода 1992-1994 г., както и лошо пресметнатата инвестиция на 63 млн. щ. долара в развлекателната индустрия.Въпреки че богатството се топяло пред очите му, Хауърд Гилман никога не се отказал от благотворителността. На големи подаръци се радвали галерията Хауърд Гилман към Музея на изкуствата Метрополитън и операта Хауърд Гилман в Бруклинската музикална академия. Предприемачът често спонсорирал танцови и театрални трупи и бил патрон на Михаил Баришников от момента, в който руският танцьор стъпил на американска земя.След смъртта на Хауърд през 1998 г., като съизпълнител на неговото завещание, адвокатът Бърнард Бъргрийн разпродал част от имуществото му. И докато фондацията Гилман, определена за наследник, страдала все повече от недостиг на пари, същото не можело да се каже за адвоката от Ню Йорк. Между 1985 и 1997 г. Бъргрийн спечелил 40 млн. щ. долара от работата си при Гилман, а през 2001 г. поискал още 40.5 млн. щ. долара за услуги, които извършил в периода 1998-2000 година. Бордът на фондацията успял да сведе сумата до 17 милиона. И днес много хора продължават да се питат защо Гилман не е продал фабриката, ако наистина не се е интересувал от наследения бизнес. Той изпитваше невероятна лоялност към семейството и служителите си, е отговорът според бившия корпоративен инспектор на Гилман Пейпър Майкъл Полън. Проявите на сантименталност обаче много повече приличат на опит да се прикрият вродените прахоснически умения на последния Гилман.

Facebook logo
Бъдете с нас и във