Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПОЗНАТИЯТ ПЪРВАНОВ, НЕПОЗНАТИЯТ ПРЕЗИДЕНТ

От 22 януари Георги Първанов и Ангел Марин вече официално са президент и вицепрезидент на Република България. Управляващи и опозиция, дипломати и представители на духовенството, групи от симпатизанти на бившия и настоящия президент станаха свидетели на тържествената военна церемония по предаването и приемането на строя на представителните части на армията. Днешният акт е важен не само за българската държава, той е важен и за утвърждаващите се традиции на новата българска демокрация. С тези думи Петър Стоянов започна последната си реч като държавен глава. Нека този акт бъде категорично доказателство, видяно и от гражданите на България, и от нашите приятели по света, че у нас процесите на демократизация са вече необратими, че властта никога не може да бъде монополизирана, не дай Боже, узурпирана само от една партия, заяви още Стоянов. Какво да очакваме тогава от поредната вече демократична смяна на властта?На пръв поглед новият президент запазва структурата на администрацията на Дондуков 2. Схемата на съветническия екип на Първанов демонстрира, че той залага на многообразието от мнения. В екипа присъстват предимно експерти. Създават се специални съвети по икономическата политика, по духовното развитие, по етническите въпроси, по проблемите на децата, както и звено за анализи. Президентът обеща да се допитва редовно и до представители на гражданското общество в името на максимално широкия диалог. В изявите си досега Първанов вече намекна, че няма да се задоволи с тесните рамки на конституционните си правомощия. Във вътрешната политика новият президент няма намерение да се ограничи само с отлагателното вето. Той вече си извоюва от председателя на Народното събрание Огнян Герджиков обещанието да получава всички по-важни законопроекти, преди още те са гласувани в пленарната зала. Така държавният глава ще има възможност да влияе почти директно върху законодателния процес. Още отсега Първанов заяви, че в края на мандата си ще внесе предложения за промени в конституцията във връзка с хармонизирането на българското законодателство с европейското. Всички политически сили се обединяват около мнението, че такива промени са необходими, ако искаме да влезем в Европейския съюз. Въпросът обаче е какви точно да са тези промени. Запознати твърдят, че инициативата на Първанов ще бъде свързана с възможността да се продава на чужденци земя - нещо, което отдавна искат инвеститорите. По време на речта си на 22 януари Първанов наблегна на необходимостта от съгласие между институциите и диалог в името на националните интереси. Една от основните цели, които държавният глава си постави, е да укрепи авторитета и доверието към българската държава. Как все пак Първанов ще съчетае надпартийния подход с интересите на политическата формация, която издигна кандидатурата му, и на изпълнителната власт? Още на 23 януари президентът се срещна на четири очи с премиера Симеон Сакскобургготски по негово искане. За какво са си говорили двамата, журналистите така и не научиха. Не са разбра дори кога ще започнат евентуалните рокади в спецслужбите. Техните шефове се назначават от президента по предложение на Министерския съвет. Единствената информация изтекла към медиите бе съобщение на президентския пресцентър, че на 4 февруари ще се проведе заседание на Консултативния съвет по национална сигурност.Ще успее ли Първанов да избегне грешките на предшественика си, който неведнъж се поддаваше на партийни пристрастия и личностни влияния? Партизирането на държавното управление беше един от основните недостатъци, изтъкнати от бившия президент Петър Стоянов в заключителното му обръщение към нацията на 21 януари. В последните месеци новият държавен глава пък нееднократно припомняше политическия акт по връщането на мандата за съставяне на правителство на 4 февруари 1997 г., в който той самият беше участник. Това според него доказвало, че може да действа в разрез с позицията на БСП, ако националните интереси го изискват. Най-малкото заради тясната си връзка със Социалистическата партия Първанов рискува да бъде обвиняван, че се опитва да доведе БСП на власт. Въпреки ограничените си законови правомощия президентът има възможности да влияе върху вътрешната политика. Но мярата и интензивността на това влияние неизбежно ще зависят от външно- и вътрешнополитическа ситуация в страната.Приемственост - под това мото преминаха всички ключови изявления на Георги Първанов от 18 ноември досега. Сред сферите, в които наблюдателите очакват да се реализира тази приемственост, е най-вече външната политика. Тук са съсредоточени и голяма част от пълномощията на държавния глава. Усилията на Петър Стоянов по отношение на евроатлантическата ориентация на страната са факт, който се признава и от опонентите му. Първанов обеща, че ще работи за външна политика, която включва идеята за ускорено членство в ЕС и НАТО, но последователно, настъпателно, достойно, не кампанийно, външна политика, която ни отваря към други наши партньори и приятели. Ориентацията на България към Европейския съюз и НАТО е необратим процес, смятат повечето анализатори. В знак на потвърждение първото официално посещение на Първанов зад граница ще бъде в Брюксел от 5 до 7 февруари. Към президентството ще бъде създаден и специален съвет по евроинтеграция. Все по-сигурно става обаче, че традиционните приятели на България в лицето на Русия, Украйна и държавите от ОНД ще бъдат сред приоритетите на новия президент. Всъщност той заяви това още в нощта след втория тур на изборите. Като потвърждение идва и назначението на Георги Димитров за секретар по външнополитическите въпроси. Димитров е шеф на Дипломатическото дружество, което открито настоява за по-тесни връзки с Русия. Може би за баланс във външнополитическия екип е включен и Никола Карадимов, бивш министър в правителствата на Филип Димитров и Стефан Софиянски и национален координатор на Пакта за стабилност при кабинета на Иван Костов. След острите упреци, отправени от Костов по адрес на пакта, той подаде оставка... Реализацията на външната политика, която ще развива Първанов, обаче зависи до голяма степен и от изпълнителната власт. Другият важен въпрос, по който президентът има думата, е свързан с българската армия. Голямото значение, което новите домакини на Дондуков 2 отдават на този въпрос, пролича още при избора на о.з. генерал Ангел Марин за подгласник. Новата двойка явно ще упражни цялото си влияние и всичките си правомощия за контрол над реформите в армията. Ние ще трябва да ускорим военната реформа, но на основата на една ясна, изчистена законова база, заяви самият Първанов.Политика, все по-близка до реалния живот на хората. Може би това ще бъде мотото на цялостната дейност на новия президент. Всъщност под подобен лозунг - социалния президент, Първанов спечели изборите. Ясно е, че правомощията на държавния глава не позволяват кой знае какви реални действия тъкмо по тези въпроси. Но Първанов неведнъж е заявявал, че влиянието, с което разполага президентът, би могло да бъде използвано за такива цели. Според повечето анализатори две са основните причини за победата на бившия соцлидер - протест срещу статуквото и фактът, че Първанов се вписва в представите за човек от народа. Предшественикът му Стоянов се опитваше да играе тази роля по най-различни начини, но най-вече чрез демонстративно общуване с редовите граждани. Първанов засега се опитва да впечатли с друго - разбиране на проблемите на хората. Стратегията аз съм един от вас, която безспорно има психологически ефект, е всъщност и основният му коз засега.

Facebook logo
Бъдете с нас и във