Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПОВЕЧЕ СИГУРНОСТ СРЕЩУ ПО-МАЛКО ПРАВА?

За сигурността в Русия не е прието да се говори, но онова, за което се хвърлят най-много средства и усилия, е безспорно личната и корпоративната сигурност. Легенди се разказваха за охраната на бившия олигарх Владимир Гусински през 1990-1993 г., когато той въртеше медийната си империя и групировката Мост. Твърдеше се, че двата екипа от охраната му - от бившето КГБ и от ГРУ (Главно разузнавателно управление на армията), се проверявали денонощно един друг. Известна беше враждата и съперничеството между двете суперспецслужби. Но митът за всемогъществото на олигарсите бе разбит, когато президентската охрана, ръководена от Александър Коржаков - дясната ръка на тогавашния президент Борис Елцин, показно положи на асфалта пред кметството елитната гвардия на Гусински. Схватката между въоръжените мъже предизвика реакция на московското управление на Федералната служба за сигурност (ФСБ). Личната разправа едва не прерасна във въоръжен конфликт. Намесата в двубоя между властта и частния бизнес струваше поста на тогавашния началник на московското управление на ФСБ, а по-късно загубиха работата си милиционерските началници в столицата. Премерването на сили отиваше по-далече - трябваше да бъде редуцирано влиянието на московския кмет Юрий Лужков, когото доверени лица виждаха на премиерския и даже на президентския пост. Примирието между Лужков и Елцин бе скрепено... с една дойна крава от стопанството на московския кмет, която трябваше да осигурява всяка сутрин прясно мляко за изпадащия във физическа немощ руски президент. Хаотичната престъпност изчезна след 1994 година. Дотогава по улиците на Москва загиваха случайни минувачи или посетители на кафенета и ресторанти, попаднали под кръстосания огън на престъпните групировки. След танковия сблъсък в центъра на Москва през октомври 1993-а между Елцин и прокомунистическата опозиция в криминалния свят също бе въведен ред. Криминалният бизнес трябваше да бъде поставен под контрола на властта. Под натиска на администрацията московските етнически групировки започнаха преразпределяне на териториите. Чеченската война също повлия върху движението на финансовите потоци и организацията на бизнеса в престъпния свят. Отстрелването на провинилите се стана избирателно, случайните жертви намаляха. Ерата на ваучерната приватизация по рецептите на вицепремиера Анатолий Чубайс също бе съпроводена с шумна саморазправа между заинтересованите страни. Личната охрана и сигурността станаха неотменима част от бита на преуспяващия бизнесмен. Ако преди за благосъстоянието му се съдеше по колите му, в новия етап охраната е вече онова, по което се определят значимостта и влиянието на бизнесмена. Тези хватки бързо бяха прихванати от държавните чиновници. Въведена бе категория за служебните постове, които се нуждаят от специална защита. Разработена бе система от мерки за охрана на висшите длъжностни лица. Уволнените от силовите органи офицери и сержанти, които до този момент попълваха редиците на криминалните структури, бързо се преориентираха към безбройните охранителни фирми. Без крыша (покрив) стана невъзможно да се извършва какъвто и да било бизнес. Легализирането на част от незаконните доходи бе прехвърлено на частните охранителни структури. Докато в началния етап на развитието на пазарната икономика в Русия бизнесмените се откупваха с подаръци за шефовете на силовите групировки, постепенно тази дейност бе прехвърлена на покровителстващите ги охранителни фирми. Разрешено бе охранителна дейност да извършват и милицията, и специалните служби. В ресторантите, дискотеките и клубовете в центъра на Москва бе въведен специален контрол. През този период кремълската охрана - Федералната служба за сигурност, бе превърната в могъща самостоятелна структура. Тя си позволяваше даже да се намесва в управлението на страната. До момента, когато президентът Елцин бе посъветван да се освободи от ястребите в своето обкръжение. Всесилният генерал Коржаков беше освободен от длъжност, а влиятелната президентска служба за охрана бе върната към обичайните й функции.Един от силните аргументи за засилената охрана в Москва са прииждащите гости и регистрационният режим. При население 9.6 млн. души руската столица приема до 4 - 5 млн. гости всеки ден. Всеки, който пребивава в столицата повече от три дни, е длъжен да се регистрира в милицията. Оттук идват и огромните възможности за корупция сред правозащитните органи. Всеки милиционер, който ви спре, има право при нередност да ви задържи до изясняване на обстоятелствата. Пребиваването в маймунарника, както на жаргон се нарича следственият изолатор, не е от най-приятните преживявания. Особено за лица от женски пол с приятна външност. А регистрирането отнема много време, бюрократичните пречки за несвикналия са ужасни. Разминаването между законите и изискванията на различните ведомства са парадоксални. Затова част от пребиваващите в столицата съзнателно избягват регистрационния режим. Това само засилва подозренията и наказателните мерки от страна на правозащитните органи. Глобите и таксите растат, ефективността от тях намалява. Нормално е зад всеки солиден бизнесмен да видите охраната му. Всяка сграда, включително и жилищните, има охрана или постоянно наети дежурни. Всички входове са задължително с кодове. Постовете на държавната автоинспекция (ГАИ) са буквално на всеки километър, а понякога и по-често. Нейните служители извършват най-узаконения рекет. Изискванията и сложностите при офорямането на техническите документи за автомобилите са такива, че всеки пети водач управлява автомобила с някакъв вид нарушение. Всичко в Москва е пари и се решава с пари или с много пари. Изненадващо ли е тогава, че и най-строгите мерки за сигурност могат да бъдат преодоляни. През юни тази година летище Шереметиево вложи над половин милион евро за засилване на сигурността. Това е единственото засега московско летище, където се влиза след преглед с металотърсачи. Пропускателната способност намалява, хаосът се засилва, но чувството за изпълнен дълг компенсира неудобствата. На летище Внуково след въвеждането през април тази година в експлоатация на международния терминал бяха вложени 5 млн. евро за сигурността. Малко преди катастрофите с двата самолета Ту-134 и Ту-154 на летище Домодедово бяха предприети допълнителни мерки за сигурност заради взрив на автобусна спирка по пътя от центъра до летището. Технически ли са причините за двете катастрофи, или става дума за пропуски в системата за сигурност? В условията на тотално настъпление на тероризма защитата на мегаполисите се превръща в огромен административен и финансов проблем. Безспорно е необходима промяна не само в технологията за защита на сигурността на гражданите, но и промяна в обществената психология. Гражданите постепенно биват обучавани като дресираните кучета по системата на Павлов да приемат за естествен произвола на властта, мотивиран като необходимото зло. Самочувствието на спецслужбите е подсилено от усещането, че президентът е един от нас. Така Русия е изправена пред един нов за нея проблем - как да гарантира сигурността на гражданите, без по навик да посяга върху правата им.

Facebook logo
Бъдете с нас и във