Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПОВЕЧЕ ПРОЗРАЧНОСТ В БАНКОВАТА ПРИВАТИЗАЦИЯ

Точно тринадесет години след като думата гласност навлезе трайно в световния политически речник, що се отнася до банковата приватизация в България, тя изглежда си остава само едно пожелание. Само трима от анкетираните 112 експерти определят процедурите по продажба на държавни банки като достатъчно открити. Делът на специалистите, изразили противоположното мнение, е смущаващо голям - 88 на сто. Сам по себе си този процент не би бил толкова притесняващ, ако зад него не стояха мненията на хора с голяма професионална тежест.


Логично е зад негативната оценка за приватизационните процедури да търсим и отражението на завършилата продажба на дялове от ОББ и предстоящата да завърши в началото на юни сделка за Пощенска банка. Но докато приватизацията на ОББ остана вече назад във времето, то недоволството на неспечелилите кандидат-купувачи за пакета акции на Пощенска банка още не е отшумяло. Вероятно именно сблъсъкът на интереси около тази приватизационна сделка е в основата на преобладаващото негативно отношение към коректността и откритостта на процедурите по продажбата на кредитните институции. Лошият атестат, който експертите дават на ангажираните с банковата приватизация държавни институции, има и друг източник - бавният ход на раздържавяването. Макар и индиректно, нулевите резултати от опитите за продажба на някои държавни банки също могат да се свържат с булото върху приватизационния механизъм.


Въпреки почти единодушното си становище за непрозрачността на банковата приватизация досeга експертите се разминават донякъде в критериите си за успешна продажба на банка. Почти две трети от тях смятат, че успешна сделка означава банката да бъде продадена на купувач, който ще успее да привлече нови клиенти и инвеститори. 28.9% от интервюираните свързват добрата продажба с високата цена. Почти същият дял (27.6%) разбират успеха като продажба на купувач, поел ангажимента за големи бъдещи инвестиции. Тези отговори показват, че оценката на експертите за приватизационната сделка е определена много повече от дългосрочната перспектива пред банката и по-малко от продажната цена.


Какво задължително трябва да присъства в офертата на кандидат-купувача? Освен цената, начина на плащането и инвестиционните ангажимeнти финансистите държат в нея да са включени конкретни параметри и насоки за изпълнението на бизнесплана, увеличението на капитала и начините по които ще стане това. Участниците в проучването на в.БАНКЕРЪ твърдят, че е важно бъдещият купувач да посочи какви ангажименти ще поеме за погасяване на задълженията на кредитната институция, както и типа банка, който ще се стреми да развива. Неразбираемо е обаче защо се отдава по-малко значение на кадровата политика и управлението на персонала. Едва 23 на сто от анкетираните намират този елемент за задължителен в офертата на потенциалните купувачи. Независимо от общото разбиране, че институцията не би представлявала нищо без квалифицирани кадри, когато става дума за банкова приватизация, финансовите аспекти на сделката очевидно изместват въпроса за кадровата политика.


Прави впечатление, че 43% от експертите посочват като задължителен елемент на офертата на потенциалните инвеститори типа банка, която собственикът ще развива. Значението, което специалистите отдават на пазарната насоченост за просперитета на кредитната институция, вероятно е резултат от неуспехите на банковата практика през първите години на прехода, когато се развиваха само универсални банки.


Почти три четвърти от анкетираните са на мнение, че спечелилата приватизационна оферта е необходимо да се огласи публично. И нито един не смята, че тя трябва да се пази в тайна. Имайки предвид спекулациите, които се появиха в медиите при приватизацията на ОББ, и мълчанието по детайлите на сделката за Пощенска банка, сегашните отговори на експертите също дават обяснение защо банковата приватизация се определя като непрозрачна. Въпреки преобладаващото мнение, че спечелилата оферта трябва да бъде представена официално, 15% от експертите са склонни да се съобразят с бизнесинтереса на купувача. Според тях разгласяването на печелившата комбинация може да стане само със съгласието на автора й.


Очевидно ангажираните с банковата приватизация институции има над какво още да се замислят, за да формират позитивни нагласи по отношение на раздържавяването. Крайната консервативност и затварянето на институциите, преследващи само целите, които те самите си поставят, едва ли ще доведат до реализирането на успешни сделки. И ако оценките на българските финансови специалисти засега са по-скоро негативни, дано поне потенциалните инвеститори да не са така скептични.


Данните са от изследване на Агенцията за пазарни и обществени проучвания ДАРС-М по поръчка на в.БАНКЕРЪ, проведено в периода 1-20 април със 112 експерти от финансовата система, заемащи ръководни длъжности. Анкетирани са представители на търговски банки, инвестиционни посредници, приватизационни фондове, застрахователни и пенсионни компании, Министерството на финансите, Икономическия институт на БАН и журналисти от специализирани икономически издания.

Facebook logo
Бъдете с нас и във