Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПОВЕЧЕ ОТ ВСИЧКО СКУКА

Интригата, наречена Четиридесет и трети конгрес на БСП, се заплете още в началото на миналата година. А може би и много по-рано, още когато Жан Виденов, с двете си оставки, постави на изпитание нервите, интелекта и бързата реакция на маститите леви лидери. Така или иначе, днес горещите въпроси в Социалистическата партия са толкова много, толкова разнопосочни и толкова неудобни, че нито някой смогва да събере достатъчно търпение, за да ги зададе всичките, нито пък партията успява да превъзмогне комплексите си, за да потърси верните отговори.


Отшумелият снощи висш социалистически форум имаше за цел да се справи именно с тази лавина от въпроси, отговори, догадки и съмнения, която напоследък заплашва да зарие цялата столетна история и непоколебимото самочувствие на едновековната партия. Дали целта е била постигната, ще се разбере едва след време. Но истината, която стана ясна веднага, е, че надеждата за глътка жива вода остава за следващия конгрес.


Все пак подготовката за събитието беше сериозна. Според констатациите на някои наблюдатели дори много по-сериозна от самото събитие. Далечният тътен на приближаващите битки прокънтя още през зимните месеци. Обширни интервюта, книги, шокиращи анализи и вълнуващи публични откровения загряваха публиката за предстоящите сражения. Охулени бивши лидери всяваха смут в далечната провинция,


забравени генерали лъскаха прашните си пагони


нереализирани вождове се опияняваха от оживелите си мечти. Месеци наред единствено мисълта за предстоящия конгрес вдъхваше дух и жизненост на старата партия. Но най-драматична се оказа последната седмица. Именно тогава Жан Виденов представи книгата си Отвъд политическия театър през погледа на Жан Виденов. Тогава Румен Овчаров най-после свали картите си и сложи ръка на голия меч. Пак тогава Димитър Иванов се опита да демонстрира влияние и мощ, за които отдавна вече беше ясно, че не притежава. И пак през тези последни дни дълго отсъстващият от политическия подиум Николай Добрев изля най-съкровените си чувства в пресата. Два дни преди конгреса Георги Първанов видимо се изнерви и дали за да успокои сам себе си, или за да добие подходящ прилежен вид, промени прическата си. Според психолозите това е недвусмислен знак за готовност. И най-после, на първи май, шефът на Българската социалистическа партия започна своята битка.


Четиридесет и третият извънреден конгрес на БСП наистина в много голяма степен беше битката на Първанов. Година и половина след като беше поставен на върха на партията, той пожела


сам да спечели победата и короната си


Но много грешаха всички, които очакваха сражението да бъде шумно, зловещо и драматично. Младият лидер имаше едно неоспоримо преимущество - той можеше да избира оръжията. Правото на този избор не престана да се натрапва до самия край на тридневния форум. Под мотото Да работим на светло! бързината на процедурата и лаконичността на изказванията се превърнаха в най-голямата ценност на срещата. На никого не бе позволено да забавя дебата с излишни питания или да просрочва полагащото му се време. Минутната стрелка на часовника срязваше като гилотина всяко просрочено мнение. От първия си час конгресният дебат трескаво бързаше към своето завършване.


Дали поради бързината, или поради далеч по-непреодолими и сериозни причини дългоочакваните събития и обещаваните битки останаха само загатнати. И въпреки че с всеки изминал ден градусът на емоциите се покачваше, напрежението на воюващите лидери не успя да завладее залата. Непреодолима скованост и ненадмогната уплаха съпътстваха социалистическите делегати още от часа, когато прекрачиха прага на тясната и захлупена под самия покрив зала N3 на НДК в петъчния следобед. В очите на незабравилите още пищната помпозност на старите партийни форуми делегати малката задушна заличка бе ясен знак, че празникът е свършил и проблемите са истински. Създаденото потискащо впечатление отрезви доста развихрени очаквания и романтични надежди за гръмки лозунги и победоносни лидери. През втория и третия ден заседанията се проведоха в обичайната атмосфера на зала 1 в НДК, но създаденото първоначално настроение остана непреодоляно до края. И дори прекалено ласкавите поздравления на много от специалните гости не успяха да повдигнат духа на социалистите. Единствено имената на Жорж Ганчев и Петър Дертлиев изтръгнаха възторг от залата. Ръкоплясканията в чест на бизнесшефа бяха достатъчно бурни, за да предизвикат тръпки на ревност даже и по гърба на Георги Първанов. С коренно противоположни чувства обаче бе посрещнато приветствието на Александър Томов на следващия ден. Нито прецизно премерените ласкателства, нито откритият флирт на евролидера спечелиха заседаващите. В съзнанието на социалистите Евролевицата явно продължава да е името на предателството.


За името си се бори и Жан Виденов


След промоцията на новата му книга оценката, дадена за политическото ръководство пред конгресната зала, не шокира никого. Неадекватност на ситуацията, погрешни преценки и анализи, недалновидни решения и неумело управление на партията бяха като че ли най- малките грехове на Първанов в очите на неговия предшественик. Бившият премиер не спести нищо от натрупаното през дългите самотни месеци огорчение. Но единственият знак на симпатия и разбиране се оказаха само два безлични червени букета, припряно връчени му от разнежени дами.


Малко повече ентусиазъм като че ли изтръгнаха от публиката категоричността и патосът на съратника на Виденов Красимир Премянов. Неговото искане обаче виновните за кризата на партията ръководители да бъдат свалени се възприе повече като изява на личните му лидерски амбиции, отколкото като принципна оценка. В подобен дух прозвуча и изказването на другия кандидат-вожд Румен Овчаров. Тезите му бяха издържани в същия контекст, но липсата на вдъхновението и красноречието на Премянов определено ги лишиха от търсения ефект.


Докато на трибуната


под часовник гастролираха официални и клиширани позиции


кулоарите на конгреса постепенно бяха завладявани от откровеност и премерена искреност. Интимни признания и споделени съмнения неуверено компенсираха строго премерения работен ритъм. Разминаването стигна най-конфузната си точка, когато делегат от Бобов дол с недоумение попита Александър Лилов в кой момент да му вярва - когато от трибуната е приканвал към обновление или когато минути преди това, извън залата, е заявил категорично, че партията има нужда от кръвопускане? Този шок сякаш донесе на делегатите някакво облекчение. Реакциите им станаха по-спонтанни и свободни. Жертва на тази спонтанност падна главният редактор на в. Дума. Стефан Продев като че ли бе най-нежеланият оратор в дългата поредица на изслушаните. Въпреки саможертвената демонстрация на началните му думи: Поемам цялата отговорност, слушателите не успяха да скрият силната си неприязън към шефа на партийния орган. Така часове преди промените в устава да решат дали главният редактор на Дума ще се избира от Изпълнителното бюро, или направо от конгреса


съдбата на Продев бе предизвестена


След полускандалния предиобед на втория конгресен ден организаторите бързо овладяха припламналите чувства и емоции. Под не достатъчно благовидния предлог, че времето е просрочено с цели 10 минути, Валентин Вацев неделикатно бе принуден да се откаже от изказването си. След неговото оттегляне Първанов се почувства задължен най-после да отговори на нападките, отправени от Виденов, Премянов и Овчаров. Според него абдикацията от властта е станала именно на 22 декември 1996 г., а не на 4-и февруари. В края на своето управление партията беше поставена на колене. Това обвинение върна топката в полето на противниците и окончателно успокои духовете в залата. Единствената критика, която лидерът с готовност прие, беше за лошата работа на партията с младежта.


Така и на този форум


БСП само се опита да изглежда обновена


Онова, което се случи, бе много по-малко от това, което не успя да се случи. Отново недокосната остана отворената рана в снагата на партията. Отново бе премълчана истинската оценка за последните години на партийния живот. Отново не бе избран големият лидер. Дори и генералите, които напето се разхождаха във внушителна група из коридорите и шушукаха в съседните зали, не успяха да придадат по-авторитетен вид на събитието.


И все пак четиридесет и третият конгрес на партията има с какво да се запомни. В сто и седем годишната й история за първи път кандидатите за лидери бяха единайсет. Но след като Виденов, Пирински, Добрев и др. си направиха отвод, във вихъра на битката се хвърлиха само Александър Лилов, Красимир Премянов, Румен Овчаров и Георги Първанов. Изборът на лидер бе пряко свързан и с избора на следващия главен редактор на в.Дума. Николай Петев, Стефан Продев и Мила Манова бяха кандидатурите на трите противоборстващи тенденции в партията за този пост. С мечешката услуга, която Жан Виденов направи на Премянов, заявявайки, че ще гласува за него, единствената надежда на бившите лидери да си осигурят влияние в БСП остана Мила Манова.


Днес четиридесет и третият социалистически конгрес е само история. Лидерските борби, звънът на кръстосани шпаги и жлъчно подхвърляни обвинения скоро ще потънат в праха на късата политическа памет. И този път БСП не успя да загърби проблемите. Верните решения и трудното търсене на задоволителни отговори все още остават някъде в бъдещето.

Facebook logo
Бъдете с нас и във