Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПОВДИГНА ЛИ АГДЖА ЗАВЕСАТА?

Мехмет Али Агджа призова през седмицата папа Йоан Павел II да се откаже от тиарата и обвини Ватикана,че заговорничи срещу него: Скъпи братко папа, оттегли се! Напусни веднага и се върни в Полша! Ти си добър човек, но не можеш да останеш начело на Ватикана - това сметище на историята и щабквартира на дявола. Посланието бе огласено от адвоката на Агджа пред сградата на съда в Истанбул, докато вътре течеше процес срещу него за обир в Турция, извършен преди 21 години.


Реши ли се най-сетне турчинът, който на 13 май 1981 г. насочи пистолета си към главата на римокатолическата църква, да повдигне завесата? Или това е поредният епизод от лъжите, увъртанията и манипулациите за атентата срещу Йоан-Павел Втори?


Изстрелите на площад Свети Петър в Рим отекнаха в целия свят и първото нещо, което се запитаха всички, бе: Защо?. Следствието протече с впечатляваща бързина и първоначално бе оценено от световната общност като забележително усърдие. Впоследствие това впечатление бе изместено от все по-нарастващия скептицизъм. В края на юли 1981 г., след 53 дни следствие, в Римската палата на правосъдието се разиграва една игра, която и сега, 19 години по-късно, изглежда, меко казано, странна.

Въпросът, който не беше поставен

Едно от основните правила, изучавани във всички полицейски школи, е при разследването на престъпления и най-вече на тези, свързани с убийства, да се разреши загадката кой би имал полза от извършването им. Този въпрос не получи отговор. Няколко дни след атентата бе съобщено, че Агджа признал деянието си, като едновременно твърдял, че е взел решението за него сам и търсенето на някакви подбудители било излишно. Най-общо казано, и съдът прецени, че няма доказателства за международен заговор, че турчинът е професионален убиец с налудничави възгледи и го осъди на доживотен затвор. И все пак, кой би имал някаква изгода от евентуалната смърт на светия отец?


Ако атентатът беше успял, естествено трябваше да бъде избран нов папа. Когато бе стреляно срещу Йоан Павел II, той караше 31-вия месец от своя понтификат. Беше на 61 години и както се оказа, предстояха му още дълги години на Петровия престол. След избирането му на 16 октомври 1978 г. Йоан Павел II си спечели изключителна популярност, дори и извън кръга на вярващите католици. Той пътуваше много, прекрачваше границата между себе си и тълпата и му бе приятно да го определят като папата, когото можеш да докоснеш.


За поляка Карол Войтила се знаеше, че е консервативен, антикомунист и привързан повече към полската си родина, отколкото към Римската курия. Твърдеше се, че той ще сложи край на провежданата или поне на толерираната от папа Павел VI политика на напрежение със страните от Източния блок. Но новият папа не оправда тези очаквания. Ангажира се силно с политически и социални въпроси и въпреки вменяваната му консервативна и антикомунистическа нагласа се противопостави и на политиката на някои западни правителства.


Това може да се проследи, ако човек се поразрови в материалите на световните агенции и коментарите за първите години, прекарани от Йоан Павел II на папския престол. Той не използва пътуването си до Полша, за да подкрепи, както се очакваше, антикомунистическите сили в страната, а посети бившия фашистки концентрационен лагер Освиенцим и обърна внимание на целия свят, че корените на онези срамни дела, довели до надменност, надпревара във въоръжаването и неуважение на човешкото достойнство все още продължават да съществуват.


За някои прозвуча неочаквано и когато папата почете жертвите на Русия през Втората световна война и оцени техния принос в борбата срещу фашизма, пак той пледира в Африка за една нова култура, която изключва всякакви форми на робство, а пред дипломатическия корпус в Заир се изказа против расизма и заяви: Индустриалните страни не бива да разглеждат Африка само като доставчик на суровини и пазар за техните стоки.


В края на 1980 г., по време на посещението си в Германия, чрез своя Апел до политиците, отговорни пред света, папата обяви пред 200 хиляди души необходимостта от противодействие на изострянето на международното положение. В апела си светият отец призоваваше да се заличи всякаква форма на империализъм, агресия, господство, експлоатация и колониализъм.


Пред паметника на жертвите от атомната бомба в Хирошима Йоан Павел II каза: Някои от онези, които никога лично не са изживели реалността от един въоръжен конфликт между народите, може би просто искат да понапрегнат съществуващата възможност от ядрена война. Други искат да разглеждат атомното оръжие само като неизбежно средство за равновесие между силите чрез баланса и страха. Всичко това обаче не е оправдание, за да не се постави въпросът за отговорността на всяка нация с оглед на евентуална война и ядрена заплаха.


Подобни изяви по онова време не може да не са засегнали определени интереси, и то с ясното съзнание, че Йоан Павел II не може да бъде контролиран. Папата е не само глава на Римокатолическата църква, но и на най-малката, но не най-слаба държава в света - Ватикана. Съчетаването на тези две роли му придават особено значение в сравнение с много други държавници. С което става и една изключително привлекателна мишена.


Папа Йоан Павел II се сблъсква със

заплахи за атентати

и преди изстрелите на Агджа на 13 май 1981 година. По време на посещението му в САЩ през 1979 г. ФБР е разполагало с достоверна информация, че в Манхатън един човек щял да стреля срещу него от прозореца на небостъргач. Тогава забраняват на светия отец да стои прав в колата. При засилени мерки преминава тогава и посещението му във Филаделфия.


През 1981 г. при пътуване в Източна Азия Йоан Павел се разминава с бомбен атентат, най-вече заради внезапна промяна в програмата. Говори се, че това станало в пакистанския град Карачи.


Разбира се, не бива да се изключва възможността и подобни съобщения да са разпространявани умишлено, за да може един евентуален бъдещ атентат да се представи като резултат на упорити, често повтарящи се усилия.


Не по-малко интересно е да се проследи и какви игри се разиграват по онова време на

италианската сцена и във Ватикана

На практика повечето от кардиналите, които избират папата, са италианци и от 455 години до месец октомври 1978 г. не е имало папа, който да не е италианец. Конклавът, който се събра след смъртта на Павел VI, реши през август 1978 г. той да бъде наследен пак от италианец - венецианеца Албино Лучано, приел името Йоан Павел I. Тогава Лучано е на 65 години и на 34-ия ден от избора му бе намерен мъртъв в леглото. На другия ден - 30 септември 1978 г., многотиражните вестници съобщиха, че това е станало, след като светият отец си е сръбнал вино. Слуховете, свързани с тази тъмна глава от съвременната история на Ватикана, много бързо изчезнаха от страниците на булевардната преса, след като Конклавът избра поляка Войтила за наследник. Това не беше аплодирано от всички и особено от висшите представители в Курията. Изборът не предизвика особено въодушевление и сред някои среди в Италия.


Колкото и да е странно, но при разглеждането на причините за атентата срещу Йоан Павел II не бе обърнато внимание на един сензационен не само за Италия случай. Тогава италианското правосъдие се занимава със скандала около масонската ложа Пропаганда 2 (П-2). В тази групировка влизат трима министри, един генерал, началници на тайните служби, началник на Генералния щаб, влиятелни депутати, сенатори, както и много журналисти. Освен това стана известно, че П-2 е имала връзки с някои кардинали от папския двор, както и с американските тайни служби. Скандалът избухна малко след като беше стреляно по папата, но никой не се запита на глас дали изобщо би имало атентат, ако тогава на престола във Ватикана седеше друг папа. Внимателният прочит на тогавашната преса навежда на мисълта, че в информациите около П-2 много усърдно е внушавано, че не може да има каквато и да е връзка между атентата срещу папата и скандала с тази масонска ложа. Аферата П-2 беше представена едва ли не като една безобидна история, в която възрастни господа просто търсят човешко общуване.

Сui bono? Кой има полза?

Няма съмнение, че е имало много заинтересовани от преждевременната смърт на Йоан Павел II и във Ватикана, и извън него. Обикновено тайните във Ватикана се пазят добре и се издават само ако има желание за това. Все пак стана известно, че от доста време ватиканските монсеньори разследват една следа. Говори се, че за нея те са разбрали от един американски епископ, който след атентата е посетил папата и го помолил да подаде оставката си. Дали епископът е споделил и откъде точно идва молбата? Във всеки случай във Ватикана тънат в догадки, и особено държавният секретар кардинал Касароли, който преди време споделил :Едно вражеско сърце е въоръжило ръката на убиец... за да накара да замлъкне един глас, който самотно се беше издигнал да оповести плодотворността на любовта и истината, да проповядва мира.


Кой има полза?

Facebook logo
Бъдете с нас и във