Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПОУКИТЕ ОТ РУСКИТЕ ПОБЕДИ И РАЗПАДИ

В годишното си послание до нацията руският президент Владимир Путин определи разпадането на СССР като най-голямата геополитическа катастрофа. Шестдесет години след победата над фашизма във Великата отечествена война загубите на бившия СССР от последвалата студена война изглеждат катастрофални. Над 50 държавни ръководители от цял свят ще се стекат на 9 май в Москва, за да почетат приноса на Русия и СССР за спасяването на света от фашизма. Десетилетия досега Западът и Русия отбелязваха Победата разделени. Западът - на 8 май, Русия - на 9 май. Когато в берлинското предградие Карлхорст бил подписан актът за безусловна капитулация на Германия, там било все още 8 май, а в Русия - 9-и. Оттогава насам Москва честваше победата по своето време. Тържествата на 9 май ще бъде своеобразно помирение между Изтока и Запада в оценката на историческите събития и резултатите от Втората световна война. Непримирени обаче остават бившите съюзници от СССР. В Москва няма да дойдат президентите на Литва, Естония и Грузия. Украинският президент Виктор Юшенко ще дойде на 8 май в Москва, но на 9 май ще бъде сред своите - украинските ветерани. Той е изправен пред трудната задача да признае за ветерани и сражавалите се в бандеровската Украинска въстаническа армия. В Литва, Естония и Латвия излъскаха германските си ордени и маршируват по площадите ветераните от бившите есесовски дивизии, а новите власти в тези републики, които вече са членки на НАТО, искат от Русия да признае окупацията им от бившия СССР. В оценката на историята в лагера на победителите все още не е настъпило примирение. В навечерието на тържествата около 60-годишнината обаче президентът Владимир Путин пристигна в Ерусалим, с което стана първият руски лидер, посетил светите места. В Израел сега живеят стотици ветерани, преживели фашисткия геноцид и сталинските лагери. Не са особено щастливи лидерите, които бяха в дъното на най-голямата геополитическа катастрофа. За повечето от тях разпадът на СССР бе началото на самостоятелна политическа кариера. Преди месеци бе свален от власт Аскар Акаев, когото дълго време наричаха Джеферсън на Централна Азия. Разтревожени са и лидерите на съседните централноазиатски страни - Нурсултан Назърбаев в Казахстан, Илхан Алиев в Азърбейджан, Ислам Каримов в Узбекистан, Имомали Рахмонов в Таджикистан и даже бащата на туркменския народ Сапармурад Ниязов. Някои са се затворили в границите на личния авторитаризъм, други се опитват да балансират между Москва и Вашингтон.Най-добре от всички бивши лидери - участници в разпада, се чувства Борис Елцин. Той сам се титулува като първия президент на Русия и разполага с огромна правителствена резиденция, охрана, солидна пенсия, безплатно обслужване и даже пътува в чужбина с правителствени самолети. Елцин успя навреме да си осигури приемник и да се оттегли от власт на ръба на физическата си мощ. Бившият президент на Грузия Едуард Шеварднадзе, бивш първи секретар на ЦК на Грузинската компартия, бивш кандидат-член на Политбюро на ЦК на КПСС, бивш външен министър на СССР, ръководи своята страна от 1992 до 2003 година. Той пише мемоари, озаглавени Размисли за миналото и бъдещето, и е ужасно недоволен от сегашния грузински президент Михаил Саакашвили. Господин Миша ми обеща пенсия, която досега не съм видял, жалва се Шеварднадзе от революцията на розите. Той обаче запази правителствената вила в един от кварталите на Тбилиси, има охрана, секретари, готвач, прислуга, безплатно медицинско обслужване и един брониран Мерцедес. Последната привилегия е особено важна, защото Шеварднадзе оцеля въпреки няколкото атентата срещу него. На другия брониран Мерцедес се вози Саакашвили, който получава почти десет пъти повече в сравнение с президентската заплата на Шеварднадзе от 400 долара.Един от участниците в Беловежките споразумения - Леонид Кравчук, ръководи Социалдемократическата партия в украинската Върховна рада. Той подписа заедно с Елцин капитулацията на СССР, управлява Украйна от 1991 до 1994 година, загуби следващите избори, получи охрана, кола, безплатно медицинско обслужване, персонална пенсия и през последните 30 години е боледувал само веднъж, когато са го оперирали от апендисит.Сменилият го на поста Леонид Кучма обаче преживя оранжевата революция. Той не само загуби привилегиите си, но може да бъде подведен и под съдебна отговорност. На Кучма бяха отнети пенсията в размер на президентската заплата, тримата помощници, правителствената вила на 25 километра от Киев, двата автомобила, охраната, прислугата и готвачът. Той е лишен и от полагащото му се право на 50% по-евтини комунални разходи и ползването на яхта за 3 млн. лири стерлинги.Третият от Беловежката гора - бившият белоруски лидер Станислав Шушкевич, днес живее в малко двустайно жилище. С декрет на сегашния президент Александър Лукашенко през 1997 г. бе лишен от президентската пенсия от 3200 рубли (120 долара). Според слухове, припечелва от бизнес. От 1998 г. ръководи Социалдемократическата партия Грамада. Шушкевич бе председател на Върховния съвет на Белорусия от 1991 до 1994 година.Бившият секретар на ЦК на Азербайджанската компартия Аяз Муталибов, президент през 1991-1992 г., живее в изгнание в Москва в четиристайно жилище в отдалечения микрорайон Жулебино. От 1992 г. е съпредседател на Социалдемократическата партия в Азербайджан. Бившият президент Гейдар Алиев го смяташе за личен враг, срещу него бе възбудено наказателно дело. Наследилият го Абулфаз Елчибей почина през август 2000 г. в Анкара. Той ръководеше Националния фронт на Азербайджан и бе свален с военен преврат, но по-късно се завърна и живееше, заточен в родния си Нахичеван.Левон Тер-Петросян управлява Армения от 1991 до 1998 година. Подаде оставка заради разногласия във висшата власт, занимава се с наука, има резиденция в Ереван, личен автомобил и охрана. Президентът на Таджикистан през 1991-1992 г. Рахмон Набиев бе принуден от опозицията да се оттегли от власт. Почина през април 1993 година. Според една от версиите - от отравяне, според други е бил застрелян или се е самоубил.Президентите на Молдова Мирча Снегур (1991-1996 г.) и Пьотр Лучински (1996-2000 г.) се оттеглиха от голямата политика. И двамата пишат мемоари, получават лични пенсии, имат охрана, автомобили с личен шофьор и правителствена вила без прислуга, като ползват и безплатна медицинска помощ. Сегашният молдовски лидер - комунистът Владимир Воронин, се опитва да се разграничи от Москва.На 23 март в Кишинев се събраха лидерите на ГУУАМ, смятан за покровителствена от Вашингтон алтернатива на ОНД. Организацията включва Грузия, Украйна, Узбекистан, Азербайджан и Молдова. Съществува от 1997 година. САЩ и Русия са заинтересовани от укрепване на икономическото пространство на бившия СССР. В тази игра няма губещи, заяви американският държавен секретар Кондолиза Райс, пристигнала малко преди това в Москва. През април 1999 г. Едуард Шеварднадзе, Гейдар Алиев и Леонид Кучма подписаха декларация за сътрудничество в миротворческите операции и за мирно регулиране на регионалните конфликти. На тази основа сега Украйна претендира за по-активно участие при урегулирането на конфликта в Приднестровието, Грузия кани украински миротворци да заменят руснаците в зоните на грузинско-абхазкия конфликт, а Молдавия настоява за по-решително включване на ОССЕ. Говори се, че организацията може да се разшири, като в нея влязат също България, Румъния и Полша. Грузинският президент Михаил Саакашвили, който претендира за водеща роля в ГУУАМ, обяви за възникването на Балтийско-Черноморска дъга на стабилност. На срещата в Кишинев не дойде узбекистанският президент Ислам Каримов. Грузия отново остро постави проблема с руските военни бази в Батуми и Ахалхалаки (общо 5000 войници) и руските миротворчески подразделения в Абхазия и Северна Осетия. Русия строи военноморска база в Новоросийск, но не смята да се изтегля от Севастопол, защото трябва уверено да контролира ситуацията в Черно море, заяви руският министър на отбраната Сергей Иванов. Той определи като спекулации твърденията, че Русия може да се изтегли оттам преди изтичането на договора за наем през 2017 година. С такава зестра Украйна трудно ще може да стане член на НАТО, а борбата за новите енергийни коридори се превръща в друга точка на разногласия между Москва и участниците в ГУУАМ, които вече се замислят и за охраната на алтернативните трасета за нефта и газа. ГУУАМ се стреми да поеме отговорности, които не е в състояние да изпълни, коментира руският посланик в Кишинев Николай Рябов.

Facebook logo
Бъдете с нас и във