Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПОТЪВА ЛИ БЪЛГАРИЯ В БЛАТОТО НА ЕВРОАПАТИЯТА?

На фона на реалните и въображаеми опасения за последиците от скорошното присъединяване на България към Европейския съюз тягостно впечатление у нас прави фактическата липса на дискусия по същество относно бъдещето на обединена Европа. Защото - ако сме решили принципно, а не конюнктурно-подражателски - да се присъединим към една общност, траекторията на нейното развитие би трябвало най-живо да ни интересува. Прав е политологът Иван Кръстев, който на една дискусия за евроскептицизма обобщи, че когато у нас се дебатират общоевропейските процеси, ние всъщност обсъждаме самите себе си - нашите собствени страхове, слабости и очаквания към Европейския съюз.Но ако за българския евроскептицизъм все пак се казва по нещо, то отношението към проекта за Европейска конституция е като към мъртвец - или нищо, или хубаво, но повърхностно-патетично. (Приятно изключение правят една наскоро стартирала инициатива на Центъра за либерални стратегии, както и поредица публикации на Института за пазарна икономика.) Обществено-политически дебати обаче практически липсват, а политиците съвсем съзнателно се стремят да впримчат евентуалния бъдещ еврореферендум в своите стратегии за поредните избори. Така порочният кръг се затваря - политиците (типичен пример е министър Меглена Кунева) обвиняват гражданството, че не се интересува и не търси информация по европейските въпроси, а гражданството на свой ред се чувства изолирано и манипулирано и си го връща на политиците с нарастваща евроапатия и пасивност. Дискусията все повече се затваря в тесничкия умствен кръгозор на тази част от обществото, при която хамлетовската дилема To Be or Not To Be? се е трансформирала в нашенското Ще изкяря ли от това, или не? Както в много други аспекти на отношенията политици-общество, аналогията с историята за кокошката и яйцето е неуместна. Защото отговорността и инициативата за формулирането на обществения дневен ред лежи главно върху плещите на политическия елит. Крайно време е и нашите политици да разберат, че това е един от основните критерии, по които ще ги съдим за делата им, а не да се измъкват по тъча като нападател в засада. Още повече че има актуални и поучителни европейски примери, като например испанският референдум за европейската конституция. Подготовката, резултатите и произтичащите последици на допитването в Испания заслужават много сериозен, критичен анализ с оглед повишаването на българската публична готовност за дискусия и формиране на аргументирано обществено отношение към бъдещето на Европа. Ако не за друго, поне за да знаем какво и как имаме основание да поискаме и какво имаме реален шанс да получим.Необходимостта и полезността на подобен анализ са още по-съществени, като се има предвид, че между досегашния евроинтеграционен опит на Испания и вероятното бъдещо развитие на България има доста паралели. Както са видими и доста сходни черти в поведението на политиците от двете страни (да прощават премиерът Сапатеро и неговите испански колеги).На първо място, ясно е, че положителният вот на три четвърти от участвалите в референдума испанци има смисъла на едно голямо Мерси към Европейския съюз. Няма друга страна в Европа, която да е получила толкова сериозна финансова помощ (от европейските данъкоплатци) след приемането си в Съюза през 1986 година. Това обяснява защо Испания каза Да на едно ново устройство, което фактически орязва тежестта на страната в Европейския съвет в сравнение с преразгледания Договор от Ница. От тази гледна точка има основание оценката на журналиста Бруно Кауфман, че положителният испански вот е нетолкова предусещане за едно по-добро демократично бъдеще на Европа, колкото признание за съдействието за развитието на страната през последните 20 години. Впечатлява високият процент на одобрението за евроконституцията в такива трудни региони, като страната на баските и Каталуния, които по принцип са настроени негативно към политическите инициативи на правителството в Мадрид.Няма как да се оспори, че категоричният позитивен вот на мнозинството от гласувалите испанци дава добър старт на започващия маратон от референдуми относно Европейската конституция (засега такива са насрочени в десет страни). Това поощри някои наблюдатели да направят спорния извод, че крайният резултат е по-важен от степента на участие и съпричастност в допитването.На второ място, дори и в този контекст не може да не прави впечатление, че повече от половината от 34-те милиона испански избиратели предпочетоха да не вземат участие в референдума за новата Европейска конституция. Този факт заслужава много сериозен анализ, защото можем да предположим, че у нас ще действат допълнителни фактори, минимизиращи активността на гласоподавателите. Мнозинството от българите (с основание) говорят за ползите от европрисъединяването в бъдеще време, което отново повдига въпроса за начина на разпределение и усвояване на постъпващите средства от структурните фондове. А парите, които сме получили досега, съвсем не са малко...Според различни преценки, основната причина за слабата активност на испанците е публичната неудовлетвореност, че обществото не е получило достатъчно време, за да вникне в същността на материята, третирана от евроконституцията, още по-малко - за да проведе дискусия по същество. Не може да се изключи и демобилизиращото влияние на натрапчиво рекламираното силно доминиране на позитивните отговори в проучванията на общественото мнение, което сигурно е накарало една част от най-слабо мотивираните избиратели да се въздържат от участие в едно предрешено начинание. Това, разбира се, по никакъв начин не дава основание позицията на негласувалите да се тълкува като антиевропейска или като някаква разновидност на протестен вот.Едва ли има сериозни аргументи, че резултатите биха могли да бъдат по-малко убедителни, ако референдумът се бе състоял, да кажем, през април или май. Очевидно е - и това трябва да бъде обеца на ухото за другите европейски страни - че 40-50 дни не са достатъчни за една пълноценна кампания, която включва обособени информационни, образователни и мотивационни подпроцеси. Ето защо, ако допуснем, че българските политици някак ще се разберат за общоприемлива дата на българския референдум за европрисъединяването (т.е. намери се компромис на предизборните интереси), подготовката за допитването трябва да започне незабавно. Обратното би дало възможност за укрепване на незаинтересоваността, а за разлика от Испания, неучастието у нас налива вода в мелницата в несъвсем ясните засега субекти на еврофобските настроения. Затова една от най-важните поуки от испанския референдум за българския политически елит е, че подготовката трябва да почне отдалече, а самата дискусия трябва да се разположи в достатъчно продължителен период и да се развива спокойно и планомерно. Трето, редица испански и чуждестранни наблюдатели смятат, че испанските политици са направили мечешка услуга на каузата на подкрепата за евроконституцията с усилията да предопределят позитивния изход от референдума, с което са изкривили нормалния ход на обществените дебати. Новото испанско правителство начело с премиера Сапатеро, изглежда, прегоря в желанието си да демонстрира пред останалата част от Европа евролоялността и съпричастността на страната към бъдещето на евроинтеграционния процес. Тук вероятно изигра значителна роля желанието за разграничение от някои ясни проамерикански нюанси на поведението на предишното управление. В известна степен обаче като еврооптимисти испанските политици се показаха по-големи католици от папата.Въпросното опасение е още по-валидно за България, където поведението на някои от нашенските министри и висши чиновници придобива натрапчив неприятен привкус на сервилниченеТова, от една страна, с нищо не допринася за по-доброто европейско бъдеще на страната ни, а от друга, провокира излишен вътрешен негативизъм, при който Свети Илия (евроинтеграцията) може да пострада заради наш Илия (българските евронатегачи).Четвърто. Тук е мястото да отбележим един сериозен елемент от анализа на испанския референдум. А именно - подготовката и провеждането на подобно допитване трябва да са издържани в духа и буквата на уважението и сериозното партньорско отношение към обществеността. Разбира се, самият факт на свикването на референдума е показателен за признаването на ценностите на демокрацията и гражданското общество. В този аспект трябва да се отбележи инициативата на испанското правителство да осигури копия от евроконституцията на милиони домакинства, които по една или друга причина трудно биха могли да имат постоянен достъп до проекта. Но, от друга страна, ангажирането например на футболни звезди като ключови фигури в кампанията бе посрещнато с доста негативизъм от определени слоеве на испанското общество. Получиха се и гафове - оказа се, че някои от футболистите нямат дори и бегла представа за смисъла на тези текстове от конституцията, които рецитират в рекламните клипове.Този негативен опит трябва непременно да се отчете в бъдещото българско допитване, още повече че в нашия вариант някой гениален пи-ар специалист може да реши да прибегне до услугите на участниците в Биг Брадър или на попфолк знаменитостите. Струва си да напомним и пресния спомен със скандала около гласуването за българското представителство в конкурса за песен на Евровизията. С една дума, трябва да се пазим от чалга-референдум Накрая, на пето място, трябва да се внимава да не се генерират свръхочаквания спрямо бъдещия български референдум и да се акцентира върху неговите същностни преимущества. Както показват и текущите анализи на испанския опит, провеждането на подобен референдум е по-голяма или по-малка, но само една крачка (а не скок) по посока на по-демократичното устройство на Европа. Основната ценност на допитването за бъдещата европейска конституция е не в конкретните проценти, а във възможността европейските граждани да участват най-активно в избора на бъдеще за Европа. Дори като отчитаме всички слабости при подготовката и провеждането на испанския референдум, цялостният информационен, образователен, политически и морален ефект от провеждането на такъв акт е огромен актив в сравнение с положението на страните, които (засега) се въздържат от подобно допитване. Вече има солидна традиция в това отношение - все пак референдумът в Испания е 46-ят национален референдум в Европа от 1972 г. насам. Както изследванията, така и политическата практика показват, че редовното участие на гражданите в решаването на общоевропейските дела засилва съпричастността на милиони европейци към процеса на евроинтеграция. Това е особено важно в случая с новата Европейска конституция, която създава международноправна основа за едно ново явление като транснационалната демокрация при (поне формална) равнопоставеност на половин милиард души. А това си струва усилията.Казаното дотук съвсем не означава, че проектът за новата Европейска конституция не поражда възражения и опасения. Но това е вече друга тема.

Facebook logo
Бъдете с нас и във