Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПОТРЕБНИТЕ УРОЦИ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ИСТОРИЯ

Аз не се водя от доктрини, а от принципи. Казал го е през втората половина на ХХ век един блестящ дипломат с особено влияние и много авторитет. Мистър X бил псевдонимът, с който Джордж Ф. Кенън, бащата на политиката на възпиране, е подписал първата си статия в списание Foreign Affairs. Статията е била нещо като план за поведение към Съветския съюз. Макар и отхвърляни от много критици, идеите на Кенън, тогава 43-годишен дипломат в Държавния департамент, стават нещо като лайтмотив на американската външна политика по време на студената война. Кенън играе поне още два пъти важна роля в международните отношения. Единият път е, когато през 1947 г. неговият мозък ражда плана Маршал, с който Западна Европа е икономически възстановена след Втората световна война. Вторият е, когато след серия от тайни преговори със съветския представител в ООН урежда края на Корейската война. Най-авторитетният дипломат Кенън става по-късно и един от най-авторитетните професори по политическа история. От неговата собствена история (сега Кенън щеше да е на 100 години) са важни две посоки, очертали мисленето в международните отношения - възпирането и възстановяването. В първата от днешна гледна точка има грешка, защото Кенън е имал предвид повече политическото и по-малко военното възпиране. Той например е бил против създаването на НАТО през 1949 година. Сега историята доказа, че Алиансът е най-силната коалиция в историята. Историята обаче доказа и възстановяването. Случаят - първо с Източна Европа след края на студената война и сега геополитическият екстракт в трансатлантическите отношения, какъвто е Ирак, е добър повод за връщане към мисленето на Кенън. Впрочем рецептата за възпирането също е актуална в началото на ХХІ век, когато светът има нужда от възпиране не на идеологически гиганти, натъпкани с оръжие, а на терористи. Както и от възстановяване на външнополитически представи за света от двете страни на Океана. Казано с езика на миналото столетие - има нужда от Желязна завеса срещу тероризма и нов план Маршал за възстановяването на Ирак, страна, която бе отскубната от лапите на Саддам Хюсеин така, както някога Германия бе измъкната от ръцете на хитлеризма. Няма как стабилизирането и възстановяването на Ирак да не станат мярката за сполучливостта на доктрини и външнополитически принципи - така, както някога разрушена Германия стана пример за икономическо чудо на Запад и за идеологическия провал на Изток. Няма начин и това, което става с Ирак, да не засегне всички организации, които подреждат международните отношения от двете страни на Океана или от Ванкувър до Владивосток. Точно тяхното обединяване в целите е своеобразната Желязна завеса срещу тероризма. Който - това никой не отрича - би могъл да има и ядрени възможности. Световната общност е необратимо взаимносвързана, като се има предвид постоянното движение на хора, идеи, стоки и ресурси, каза за в. Ню Йорк таймс Мохамед ал Барадеи, директор на Международната агенция за атомна енергия. - В такъв свят ние трябва да се борим срещу тероризма със заразителна култура на сигурност, която минава през границите - един всеобхватен подход към сигурността, основан на солидарността и безценността на човешкия живот. В такъв свят няма място за оръжия за масово поразяване. Всъщност след безпрецедентното сливане на външна политика и политика за сигурност след 11 септември е все по-очевидно, че културата на сигурността означава преди всичко култура на взаимодействието на международните организации. Най-пресният пример е последното издание на конференцията по проблемите на сигурността в Мюнхен.Официалните и мащабни срещи не са подходящи за проследяване на процеса на външнополитическото мислене. Т.нар. срещи на върха са обикновено краят на мача с предизвестен резултат. Подходящи за развитието на мисленето са неформалните срещи, онзи геополитически пазар, на който спокойно може да се провери стойността на дипломатическата стока. Тъкмо такава е Мюнхенската конференция по сигурността. Фоайетата и министерските стаи на хотел Байришер хоф пазят много тайни на външнополитическото мислене и много опити за съчетаване на доктрини и принципи. На тази конференция често се пише и дневният ред на официалните срещи на върха. Така както този път Мюнхен написа дневния ред на срещата на върха на НАТО в Истанбул през юни и роди идеи за нови инициативи. Като инициативата на българския министър на външните работи Соломон Паси, който като председател на ОССЕ поиска обединяването на усилията на ОССЕ, НАТО и ЕС в сътрудничеството със страните от Средиземноморския регион. Германският външен министър Йошка Фишер пък предложи трансатлантическа инициатива за Близкия изток. Всъщност във всички идеи имаше нещо общо - свързаността НАТО и ЕС. Това е достатъчно доказателство, че за разлика от миналата година, сега от двете страни на Океана са надмогнали трансатлантическата препирня и са се намерили отново. Американският държавен секретар по отбраната Доналд Ръмсфелд, германският външен министър Йошка Фишер и френската министърка на отбраната Мишел Алиот-Мари накараха Вашингтон, Берлин и Париж да се съберат в Мюнхен и да измерят температурата на трансатлантическите отношения. Тя е спаднала до градуси, които правят отново жизнен организма на международните отношения. Термометърът на международните отношения обаче се измерва не в градуси, а в доверие. То видимо се е повишило. Доналд Ръмсфелд вече не говори за стара и нова Европа, а за различната Европа, и защитава войната в Ирак, Йошка Фишер предлага мащабна инициатива в Близкия изток, за да каже, че Германия няма да блокира присъствието на НАТО в Ирак, макар и без германски войници, Мишел Алиот-Мари пък няма нищо против френските войници да бъдат в Ирак, но след молба на законно иракско правителство и решение на ООН. Всичко това означава, че каквито и да са различията между Съединените щати, Германия и Франция, мирът може да бъде спечелен заедно, независимо кой и как е интерпретирал войната в Ирак. Очевидното е, че никой не може да си позволи световен безпорядък, както и да не бъде част от решението. Просто защото може да стане част от проблема.Мюнхенската конференция по сигурността подсказва идеята за издигане на Желязна завеса срещу тероризма, съчетана с разведряване. Но и логиката, че това едва ли ще стане възможно, ако Ирак, който преплете световните интереси, не бъде възстановен с общи усилия и изолиран от нахлуването например на Ал Кайда. А доказателства за това се натрупват. Колкото повече се бави обединяването на международните усилия за Багдад, толкова повече тероризмът ще намира хранителна почва там. Това е една взаимозависимост, която очевидно е разбрана от всички. Но стабилизирането и възстановяването на Ирак ще е невъзможно и ако не се държи сметка за цялостната картина на Близкия изток. Преди време анализ на в. БАНКЕРЪ предрече много работа на ОССЕ точно заради тази очевидност (ОССЕ и българия между ООН и НАТО, брой 1 (10.1.2004 г.), и отбеляза, че по всяка вероятност точно 2004 г. ще бъде решаваща за новия характер на ОССЕ, която няма как да не бъде засегната от фундаменталната промяна на световната политика. Въпросът е не само дали ОССЕ ще се запази като важна международна организация, която може да държи международните отношения в добро здраве, но и дали наред с НАТО, ЕС и ООН ще има по-съществена роля в най-особеното предизвикателство на ХХI век - баланса между необходимостта от борба с тероризма и процесите на демокрация. В този анализ бе отбелязано следното: ...идеята за ОССЕ като пример за създаването на подобна организация за сигурност и сътрудничество в Близкия изток е оправдана. Тя може да изглежда в момента като дипломатическа мечта, но не е илюзия. Точно България, като бивша страна от Източния блок и сега като председател на ОССЕ, може да служи за нагледна илюстрация на факта как от невъзможна илюзия сгромолясването на Берлинската стена стана реалност. Все по-ясно става, че международните организации трябва да обединят усилията си, защото поотделно не могат да се справят. НАТО не може да влезе в Ирак без ООН, военният потенциал на пакта няма да е достатъчен без икономическия ресурс на Европейския съюз. Те, взети заедно, биха постъпили лекомислено, ако не използват ОССЕ и причината, поради която тя бе създадена след Хелзинкските споразумения от 1975 г. - разведряването. Сега нуждата от нов тип Хелзинки е отново налице, естествено не в смисъла на Брежнев и Форд. Тези дни, както написа в. Вашингтон пост на 9 февруари тази година, стана известна амбициозната инициатива на правителството на Джордж Буш за установяване на демокрация в по-голям район от Близкия изток, като ще се използва моделът, приложен за оказване на натиск за свободи в Съветския съюз и Източна Европа. Според вестника тази идея следва модела на Хелзинкските споразумения, които през 1975 г. бяха подписани от 35 държави. Един дипломат е цитиран да казва, че Хелзинки допринесе за обединяването на Европа и изигра важна роля за разпада на Съветския съюз...по същия начин тази идея би допринесла за ликвидирането на ислямския екстремизъм. В един разговор през 1999 г., на мой въпрос дали светът е бил пред Трета световна война, когато падаше Берлинската стена, политикът от голямата сцена на разведряването Ханс-Дитрих Геншер отговори: Мисля, че в голяма степен трябва да благодарим на Шеварднадзе и Горбачов, че танковете не тръгнаха. Това беше в резултат на западната политика, която бе насочена към създаване на доверие. Със Заключителния акт от Хелзинки от 1975 г. бе подготвен пътят, и то чрез сътрудничество. Мисля, че с това бе създаден климат на доверие, който имаше своето въздействие в Москва. По този начин можеше да се води отговорна политика. Естествено между Близкия изток и бившата Източна Европа има много различия, но по същество и сега биха могли да бъдат съчетани Желязната завеса срещу тероризма, възпирането и разведряването в полза на демократизирането. Всичко това, съчетано с политически ангажименти, участие в Световната търговска организация или сътрудничество от типа Партньорство за мир , е добрият вариант за отговорна политика в един огромен и труден район между Близкия изток и Южна Азия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във