Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПОТРЕБИТЕЛЯТ - МЕЖДУ РЕАЛНОСТТА И ЗАКОНА

Николай Сокачев, адвокат

Отдавна зад европейските врати, на които чукаме, потребителят е бог, а свободната конкуренция е двигател на прогреса. В статията си в миналия брой на в. БАНКЕРЪ Кой и как ще защити потребителите Александър Божков написа какво още трябва да се свърши. Моето мнение е, че трябва да се почне отначало.

Къде сме ние?

Нашият Закон за защита на потребителите и за правилата за търговия бе приет миналата година. Но всъщност той е една свенлива компилация на драстично съкратени чужди закони и директиви на Европейската комисия.


Народните ни представители работят на парче. Реално те отмятат закони, които после се поправят, допълват или ... просто отменят.

Всяко, родено у нас законово недоносче

се захвърля за отглеждане и възпитание в ръцете на мащехата - държавната администрация. Функциите по приложението му остават разхвърляни в разни органи, които е невъзможно да се систематизират и синхронизират, за да могат да действат. Така реалното действие на закона остава на книга, но пък заради него е съградена тромава бюрократична пирамида.


Въпросният закон, защитаващ потребителите, предвижда създаването на Национален съвет за защита на потребителите, който да работи под прякото ръководство на министъра на икономиката. Органът има чисто консултативни функции. В него членуват на паритетни начала представители на министерства и на сдружения на потребителите. Дейността на съвета обаче е обвита в пълна тъма. Законът е предвидил средства за информация и популяризиране на дейностите по защита правата на потребителите, но самите средства очевидно са спестени. Може би защото населението всъщност няма за какво да бъде информирано.

Чиста загуба на законодателна енергия

е уреждането на подобни органи със закон. Но прави чест на народните избраници, че са лишили членовете на Националния съвет за защита на потребителите от възнаграждение за работата в него. Така поне са защитени джобовете на данъкоплатците.


Защитата на потребителските интереси е съсредоточена в Комисията по търговия и защита на потребителите към Министерството на икономиката и в сдруженията за защита на потребителите. Самостоятелни права имат и самите потребители поединично или групово.

Комисията по търговия и защита на потребителите

Чрез нея министърът на икономиката осъществява общ контрол по спазването на специалния закон, дава предписания за отстраняване на нарушенията, становища по проекти за нормативни актове, свързани с материята, сътрудничество с чуждестранни органи и организации на потребителите и координира дейността на другите институции, имащи отношение към защитата на потребителите. Председателят на комисията издава наказателните постановления за извършени нарушения. По силата на същия закон такива правомощия са дадени и на кметовете на общините.


Председателят на комисията и самата тя имат още редица права и задължения. Очевидно е обаче, че има и някакво смесване на функции и компетентности.


За да може държавата реално да изпълнява задълженията си по защитата на правата на потребителите и на правилата за търговия, комисията би трябвало да е надведомствен орган, какъвто е Комисията по защита на конкуренцията. Това е единственият начин да се гарантира нейната независимост от администрацията.


Актът, с който се създава комисията, е пример за

административно измиване на ръцете

и е показателен за това, кой какво разбира от защита на потребителите.


С Постановление на МС N138 (Д.В., бр. 60/2 юли 1999 г.) Националната комисия по търговията бе преобразувана в Комисия по търговия и защита на потребителите (КТЗП). Сменихме името - и готово! Ходът е шедьовър на административното нормотворчество. Очевидно никому не е минало през ум, че комисията е създадена с принципно нов закон и администрацията е следвало да намери подход, който да отговаря на буквата и духа на закона.


Сега КТЗП се изживява единствено в ролята на административно наказващ орган. Нещо в нея поразително ми напомня на някои стари мастити структури от рода на Главна инспекция по търговията и услугите и Държавната инспекция по култура, търговия и отдих. Мнозина сигурно помнят 127 ПМС, предизвикало играта на стражари и апаши между търговци и инспектори. В тази война жертви се даваха, но търговията си вървеше по стария начин. И търговците живееха добре, и инспекторите.

Санкциите не изкореняват нарушенията

а само правят нарушителите по-изобретателни.


Ако се проследи дейността на КТЗП, ще се види, че положението и днес не се е променило. Проверки се правят по гаражните търговци и производители. Вървят и тематични проверки. Някои от тях бяха доведени до знанието на потребителите чрез средствата за масова информация. Иде реч за атрактивната лятна инспекция по Черноморието. Впечатляващото е, че резултатите от нея показаха, че българските туристически услуги стремително се приближават по качество до тези в Испания (?!). Констатирани бяха нарушения само в десетина на сто от проверените обекти.


Пример за непознаване на проблематиката и за безумни проверки беше истерията около цените на олиото. Комисията и Федерацията за защита на потребителите се хвърлиха да ловят спекулантите като виновници за всичко. Те забравиха, че цените се регулират от пазара, а не от органите. Данъчни нарушения не се откриха, а цените се върнаха на реалните си нива, въпреки контролните органи.


Ако хората купуват ментета, то е главно поради тънкия си джоб. За борбата с тях принос имат както контролните органи, така и стеснените потребителски възможности. Но значително по-сериозен интерес представляват т.нар. полументета. Това са стоки, качеството на които не отговаря на обявеното от търговеца или производителя, или пък изобщо липсват данни за качество, географско наименование за произход и прочие. Дребен пример за това са насипните чайове.

В полезрението на КТЗП не попада рекламата

Вестници, телевизия и радио за залети с реклами, които директно попадат в съставите за заблуждаваща и непочтена реклама. Отговорност за такава реклама носят както рекламодателят, така и рекламната агенция.


Рекламата е посредникът между търговец или производител и потребител. Но тя формира и икономическото поведение на потребителя на пазара. Когато потребителското търсене е свито, рекламата става много по-агресивна, а в някои случаи и измамническа. Но КТЗП, а и КЗК нехаят и вместо да се самосезират, те чакат да бъдат алармирани от потърпевшите.


У нас няма изградено критично отношение към търговското съдържание на рекламата и потребителите са беззащитни пред всякакви медийни измами.


Законодателят е дал в правомощията на Комисията по търговия и защита на потребителите едно ново и изключително ефективно средство за защита, употребата на което би въздействало пряко върху търговци, производители и вносители. Чрез него и самите потребители ще разберат, че някой мисли за тях, а и какви права и интереси са им нарушени. Става дума за

исковете за защита

на интересите на потребителите. Обикновено това са искове за нарушени колективни интереси. Основания за тях има колкото щеш, стига и комисията да има око да види нарушенията и желание да предяви исковете. По данни на самата комисия за едната година на своето съществувание тя е предявила само два такива иска.

Сдруженията на потребителите

В грижата си за потребителите законодателят явно се е престарал. Една от целите на закона е да защити правото на сдружаване на потребителите. Но правото на сдружаване е гарантирано от конституцията и не се нуждае от допълнително подсилване от закон, та бил той и специален. Все пак в нормотворческите си усилия народните представители са успели да ограничат това право - задължение за съдействие от страна на държавните органи и на органите на местното самоуправление е предвидено само по отношение на сдружения на потребителите, които имат повече от 300 членове. Ако следваме пряко буквата на закона, то излиза, че всички други сдружения са нелегитимни.


Създадени са сдружения, федерация и асоциации. Общото между тях е, че се оплакват от липсата на средства и се мъчат да се сдобият с такива от държавата или по линията на външни програми. Но държавната ясла е малка, а външните програми изискват реални проекти, а не брой на фиктивни членове. Впрочем наскоро се установи, че една, представена на национално ниво, федерация не може да даде точна информация за членския си състав.

Ако ръководството не знае кого представлява

и на кого организира защитата на интересите, то изводите за неговата дейност сами се налагат.


Един бърз прочит на Закона за защита на потребителите и на правилата за търговия ще даде на ръководствата на тези сдружения безкрайна информация за възможните действия по защитата на интересите на своите членове.


Данни за колективни искове, както и за искове, предявени от името на отделни членове на сдруженията, липсват.


Сдруженията на потребителите са представени в Националния съвет за защита на потребителите. Там сдруженията определят по споразумение своите представители. Каква ли люта битка се е водила и се води за участието в този съвет, при положение че той дава национална представителност, а оттам и шанс да се докопа до финансиране. Но парите, които са предвидени от закона, са мизерни, а начинът им за разпределение от страна на Министерството на икономиката създава условия за субективизъм и нещо друго.


Засега съществуването на потребителските сдружения е номинално, а не реално. Създадени са сами за себе си и за ръководствата си. Дано да не съм прав.

Facebook logo
Бъдете с нас и във