Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ ЦУГЦВАНГ

На фона на общото недоволство от живота в страната не съм чул някой да се оплаква от живота във властта. Напротив - разпространено е мнението, че да си успял във властта е едва ли не равнозначно на това да си успял в живота.


През 1989 г. част от най-категоричните искания на възникващата антикомунистическа опозиция бяха насочени срещу привилегиите на имащите държавна власт: мерцедесите, специалното медицинско обслужване, вилите, командировките и какво ли не още. Почти всички подобни привилегии съществуват и днес, а има и нови, но срещу тях не роптае нито една политическа сила - донякъде защото в страна като България борбата за власт е борба за привилегиите на властта.


Това че напоследък политиците в страната стават все по-нервни, не е просто резултат от обстоятелството, че губят доверието на избирателите си. Постепенно се променят условията, при които може да се прави политически бизнес: той е все така сладък, но става по-труден - ако не непосредствено днес, то поне в близка перспектива. Ситуацията по нещо напомня тази от 1989 година: като че ли властта е стабилна, но по въздуха се усеща, че така няма да продължава дълго.


Дълги години се приказва, че българските граждани искат да гласуват за личности. На местните избори през 1999 г. това като че за пръв път се почувства реално, макар хората да гласуваха не толкова за личности, колкото срещу личности. Пример: СДС загуби изборите във Варна заради кандидата си Добрин Митев - знак, че са минали времената, когато и магаре можеше да бъде избрано със синята или червената бюлетина. Най-малкото - вече не всяко магаре може да бъде избрано.


Вътрешните противоречия в СДС показват една удивително отчетлива тенденция - губят позициите си политически дейци, които са непопулярни сред обществеността, независимо че някои от тях изглеждаха непоклатими в партийните структури. Всъщност за пръв път наблюдаваме кадрови чистки, при които се отчита мнението на избирателите.


На предстоящите парламентарни избори при разпределянето на избираемите места в листите вероятно пак ще господства шуробаджанашкият принцип, но все повече властници осъзнават, че по този начин се губят гласове. При приблизителния паритет между БСП и СДС може би ще спечели онази партия, която поне отчасти успее да пренебрегне този принцип и изкара пред избирателите по-привлекателни хора.


Това ще е обаче само началото на края на безметежното живуркане в политиката. Истинската драма на сегашния политически елит предстои. Независимо от изхода на междупартийната борба, независимо от това, кой ще поеме управлението на страната през 2001 г., ще бъдем свидетели на остри, безкомпромисни и жестоки вътрешнопартийни сблъсъци. В СДС те вече започнаха, в БСП няма да закъснеят дълго.


В шахмата съществува терминът цугцванг, обозначаващ позиции, в които играчът, който е на ход, губи именно поради това, че трябва да играе нещо. Сегашната ситуация в България прилича на политически цугцванг. Който е на ход - губи, защото полезен ход, в рамките на съществуващата конюнктура, не се вижда. В момента губят управляващите, защото те са активният играч. Ако загубят изборите обаче, на ход ще са техните опоненти, които имат същите проблеми - в очите на обществото те са шумна група от немного образовани, крадливи и неморални хора. Предположенията са, че те също няма да овладеят стремежа към политически реваншизъм и облагодетелстване чрез властта и много бързо ще предизвикат отвращение към себе си.


Затова може да се предвиди криза на елита - тъй като проблемът е в качествата на хората, които живеят от политика. Тези хора не са, меко казано, по-добрата част от народа. И това е така, защото в размирните последни десет години личният пробив в политиката до голяма степен ставаше случайно и лесно. Естественият резултат е, че рекрутираният по този начин политически елит е некачествен. Досега това не беше драматично обстоятелство, но вече се превръща в такова.


Значи, ще се измени конюнктурата. И това ще е най-важната и значима промяна от 1989 г. насам. Защото, помислете - нима досегашните, несъмнено драстични промени в страната са зависели кой знае колко от това, коя партия е на власт. Още перестройчиците в БКП се мъчеха да решат задачата как да се внедри капитализмът, като същевременно се запази властта на бившите комунисти. Преходът, смяната на обществената система малко е зависил от тази или онази партия, Решавал се е главно въпросът кой ще се облагодетелства от този преход. Защото кой ще го изнесе на гърба си беше ясно от самото начало - обикновените граждани, разбира се.


Сега, когато идеологическата мъгла се вдига и за най-индоктринираните, ясно могат да се видят последиците. Последица със знак плюс: да, България вече не е тоталитарна страна. Последици със знак минус: ужасяваща бедност, която можеше да е по-малка, икономическа разруха, която вече можеше да е преодоляна, некадърен корумпиран елит, който вече можеше да е сменен. На политиците дължим не толкоз смяната на системата, колкото тези последици от смяната й.


Но този корумпиран елит не можеше да не влезе в собствения си капан. Хората престанаха да искат комунисти или антикомунисти, а искат работа и пари: може би това е най-силното доказателство, че преходът вече се осъществява и в съзнанието на хората. На управленски език работа и пари означава работни места и икономически растеж. Постигането и на едното, и на другото вече се спъва от некадърността и корумпираността на елита.


Най-напред ще изхвърчат некадърните и корумпираните. След тях - тези, които са толкова корумпирани, че няма значение дали са кадърни. И когато изхвърчат и тези, които са толкова некадърни, че няма значение дали са корумпирани, конюнктурата ще е е сменена. Но кой ще остане в елита , би попитал някой.


Механизмът на промяната ще е вътрешнопартийната борба. Инстинктите за самосъхранение на хората, делящи баницата на властта, ще ги карат да се самоизтребват. Ефектът ще е в цивилизоването на политическия подбор.


Колко време ще е нужно? Според мен - един мандат. До 2005 г. драмата с обновяването на политическия елит ще приключи. Не си въобразявам, че тогава ще ни управляват най-честните и най-способните, но си мисля, че ще са, общо взето, хора, които не бих имал нищо против да срещна в тъмното нощем, знаят къде се намира Нубия и къде - кварталната хлебарница, могат да довършат едно изречение, след като са го започнали, и са наясно, че кражбата е престъпление, което се наказва.


А коя партия ще управлява? Тази от двете големи, която по-бързо се цивилизова. Как ще се казва, едва ли е толкова важно.


Facebook logo
Бъдете с нас и във