Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПОСКЪПВАНЕТО НА ДОЛАРА СЪБРА МИНИСТРИТЕ НА ЗАКРИТО ЗАСЕДАНИЕ

Правителството явно се е притеснило от бавното, но непрекъснато поскъпване на щатската валута, въпреки че официално не признава това. При закрити врата след редовното си заседание през седмицата министрите обсъдиха как ще се отразят по-високите нива на долара върху държавния бюджет и плащанията по външния дълг. Според информация на БАНКЕРЪ до конкретни решения не се е стигнало, дискусията е останала в рамките на размяна на мнения и информация от финансовия министър Муравей Радев и заместника му Пламен Орешарски.


Преди правителственото заседание Радев говори по същата тема, провокиран от журналистически въпроси, но не каза, че темата ще има продължение на заседанието на кабинета.


Нищо няма да стане с бюджета, защото поскъпването на долара няма да има ефект върху дефицита. Вярно е, че лихвите по външния дълг се покачиха малко повече от предвиденото, но това не е фатално, заяви министър Радев. Той съобщи, че до края на тази година предстои само още едно голямо плащане по външния дълг за около 145 млн. долара и една немалка част от тези пари вече са осигурени. Ако поскъпването на долара спрямо еврото продължи и през следващите години, едва тогава щели да се вземат мерки в съответните бюджети.


Не се притесняваме от влиянието на скъпия долар върху бюджета, увери журналистите и заместникът на Радев - Пламен Орешарски.


После обаче призна, че покачването на курса на щатската валута се отразява неблагоприятно върху бюджета, тъй като увеличава разходите, предвидени за обслужване на онази част от външния дълг, която е в долари. Това са около две трети от задълженията на България към чужбина.


По-скъпата щатска валута, според Орешарски, обаче влияе положително върху доларовите авоари на правителството в Централната банка (валутният резерв на България в размер на около 3 млрд. щ. долара).


Като цяло не се притесняваме от сегашните равнища на долара към еврото. Не бих казал същото, ако нещо драматично се случи до края на годината, каза още Орешарски. Той не можа да даде конкретен отговор на въпроса до какви нива на долара може да издържи бюджетът. Въпросът е труден, няма еднозначен отговор. Можем да издържим практически до доста по-голяма величина, но ако доларът се покачи над едно определено равнище, ще трябва да съкращаваме нелихвените бюджетни разходи, допълни заместник-министърът на финансите.


Муравей Радев и Пламен Орешарски не коментираха как поскъпването на долара ще се отрази на платежния баланс на страната. Почти сигурно е обаче, че скъпият долар ще увеличи търговския дефицит на държавата. България внася по-голямата част от необходимите й енергоносители - ядрено гориво, въглища, природен газ и нефт, и плаща за тях в долари. А производителите, които ги ползват - като Булгаргаз, топлоелектрическите централи и Нефтохим, реализират по-голямата част от продукцията си на вътрешния пазар. Те неминуемо ще увеличат цените на продукцията си - впрочем Нефтохим вече обяви, че от 5 май увеличава цената на горивата с около 4 процента. Този скок ще доведе до по-висока инфлация.


Фирмите като Кремиковци, торовите и керамичните заводи, които изнасят своите стоки, ще трябва да повишат цените си, като по този начин ще намалят своята конкурентоспособност.


Предприятията, силно зависими от вноса на горива, ще продължат да трупат загуби, да просрочват плащането на задълженията си към бюджета и в един момент хазната може да изпита остър недостиг на средства.


Освен курса на долара, правителството обсъди и концепция на закон за държавния дълг. Проектът трябва да бъде готов до края на юли, за да може наесен да влезе в Народното събрание.


Регламентиране на правата, отговорностите и взаимоотношенията между институциите, които имат отношение към държавния дълг, е основната цел на закона, коментира пред журналисти заместник-министърът на финансите Пламен Орешарски.


В него ще бъдат ясно посочени взаиомоотношенията между финансовото ведомство и Централната банка.


Ще бъде наложена нова практика по отношение на това, кой има право да води преговори и поема задължения от името на България, а също и да издава държавни гаранции по споразумения за заем. Според одобрената концепция всички тези права ще бъдат дадени на министъра на финансите или упълномощено от него лице. Правото на последната дума пък си остава на Народното събрание, което по конституция ратифицира всички договори за заем.


Спор на правителственото заседание е предизвикала идеята всяка година финансовият министър да определя лимити за нарастване на дълга, както и лимит за общия размер на неизплатените задължения към края на всяка финансова година. Премиерът Иван Костов настоял тези лимити ще бъдат индикативни, т.е. ориентировъчни.


В концепцията е предвидено правителството да няма ангажименти по дълговете - външни и вътрешни, които поемат общините. Ако те обаче поискат да взимат заеми от вътрешни или външни пазари, това ще може да става само след разрешение от Министерството на финансите. Дълговете на общините винаги са потенциална заплаха за негативна изненада, обясни мярката Пламен Орешарски.


Той заяви, че в неговото ведомство не се вълнуват особено от цените на брейди облигациите. Министър Радев пък обясни, че колебанията в цената им не се дължат на политическа нестабилност, а на очакванията на някои големи инвестиционни банки, че България се кани да замени брейди облигациите си с друг дългов инструмент.


Това доведе до високи пазарни нива на външния ни дълг. И когато стана ясно, че тази година няма да има замяна на външен дълг, цените на нашите брейди книжа се върнаха на нормалното си равнище от около 77-78 цента за долар, заяви Муравей Радев.


Той обаче не отрече категорично, че до края на тази година правителството няма да замени брейди облигациите си с други дългосрочни дългови инструменти.

Facebook logo
Бъдете с нас и във