Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПОШЛЯПВАНЕ С ПРЕЗИДЕНТСКА РЪКАВИЦА

Колкото повече време минава от началото на мандата на президента Георги Първанов, толкова повече се задълбочава разминаването между него и изпълнителната власт. Изявявайки се като трибун на народното недоволство, президентът не пропуска удобен случай да пробва възможностите си за влияние върху събитията. Ударите под кръста между президент и премиер вече станаха нещо нормално. Бързо се създаде лошото впечатление, че всеки от тях защитава свои самостоятелни позиции. Причината за разнобоя е неизбежната борба за влияние в съчетание с вътрешнополитическата, а и външнополитическата ситуация. Почти по всички ключови за страната въпроси президентът Георги Първанов и премиерът Симеон Сакскобургготски застават на различни позиции. А често дори създават впечатлението, че взаимно се надцакват. Доста болезнени удари под масата си размениха президентът и хора от изпълнителната власт по актуалната тема за АЕЦ Козлодуй, вследствие на което при посещението си в Брюксел през миналата седмица държавният глава изпадна в конфузна ситуация. Първанов се чудеше какво да обяснява на представителите на Европейската комисия за АЕЦ Козлодуй, тъй като не беше информиран за хода на преговорите. Президентът не знаеше в крайна сметка коя българска позиция - на правителството или на парламента, е била защитавана досега. Стигна се дори до обвинения в тайна дипломация и двойни стандарти. Още преди това Първанов чистосърдечно си призна, че е научил за новата правителствена позиция за АЕЦ от медиите. Надявам се на всички да ви е станало ясно колко неработеща е, меко казано, тезата, че тази политика (бел. ред. - външната) се провежда от правителството, а президентът трябва да си стои едва ли не в президентството, заяви държавният глава след завръщането си от Брюксел. Изглежда, горчивият опит на Първанов със Съвета по престъпността, бойкотиран от управляващите, не е променил мнението му, че трябва да бъде винаги на върха на събитията. Сега президентът предложи провеждането на консултации на Дондуков 2 за бъдещите действия (и по-конкретно за писмото на Първанов до президентите на страните членки на ЕС) по темата за атомната централа. Впрочем държавният глава явно не е сам в начинанието си, понеже малко по-късно от БСП също поискаха провеждането на консултации при президента. Опитите на Първанов да бъде нещо като център на обществено-политическите събития, особено когато изпълнителната власт не си е свършила докрай работата, не допадат особено на Симеон Сакскобургготски и на повечето от министрите му. Това естествено е разбираемо, но конфликтът започва да пречи на държавния глава да си изпълнява дори традиционните задължения. Все по-ясно става, че не иде реч само за очебийна липса на координация между отделните институции. И въпреки че това неизбежно ще рефлектира върху българските интереси, изглежда, че противоречието е по-скоро умишлено. Разнобоят в мненията по едни и същи теми едва ли улеснява защитаването на българската позиция, а със сигурност още повече обърква външните ни партньори, незнаещи на кого в крайна сметка да вярват. Иначе първата година от президентстването на Георги Първанов се оказа щастлива. Чист късмет е, че тъкмо той председателства сесията на Съвета за сигурност на ООН на ключовата дата 11 септември и че тя съвпадна с краткия председателски мандат на България. Но и в Ню Йорк на Първанов не му беше лесно да намери общ език с представителя на изпълнителната власт - външния министър Соломон Паси, с когото в крайна сметка изразиха различни позиции по въпроса за Ирак и исканията на САЩ. Министър Паси има и още една, съвсем прясна заслуга в битката с Първанов - през миналата седмица той го набеди за съавтор на правителствената позиция за АЕЦ.Взаимната размяна на крошета между президент и управляващи доби даже леко смехотворна форма. Независимо дали беше случайност, или съвсем премерен ход, отпускането на военна помощ за Грузия тъкмо в момент, когато Първанов си пие чая с руския президент Владимир Путин, едва ли може лесно да се преглътне. Българският държавен глава беше подчертано язвителен, като каза, че някои министри може би не са знаели, че тогава той е бил на посещение в Москва, която е в обтегнати отношения с Тбилиси. Повече от очевидно стана, че изпълнителната власт всячески се опитва да спъва президентските дела. Държавният глава не закъсня да върне жеста на управляващите. По време на конференция с участието на шефа на Американския комитет за разширяване на НАТО Брус Джаксън президентът прогнозира, че корупцията, социалните проблеми и вътрешната нестабилност в страната може да ни попречат да получим покана за Алианса. Позата на говорител на обикновените хора, която президентът често заема, явно се оказва доста удобна, защото му дава възможност да критикува всичко и от всякаква гледна точка без оглед на последствията. Според някои анализатори от червените среди, назидателният тон, с който президентът напоследък се обръща към управляващите, е продиктуван от желанието му да лъсне етикета си социален президент, с който спечели изборите през миналата година. И без да се взираме под лупа в действията му, се вижда, че почти всичките му критики към изпълнителната власт са все от социална гледна точка. Така беше с несъгласието на президента със сделката за Булгартабак, така беше и с подписването на закони (Закона за детските добавки и помощите) с особено мнение. Няколко месеца остават до януари, за когато президентът обеща да отчете какво е свършил през първата година от мандата си. Наблюдателите вече прогнозират, че ако дотогава правителството не направи качествени промени в политиката си, президентът ще се възползва от случая да удвои критиките към управлението. И никой няма да може да го обвини, че не е предупредил за това месеци по-рано. Факт е, че предвидените по конституция президентски правомощия не дават особени възможности за влияние пряко върху управлението на държавата. Най-новата ни история обаче показва, че въпреки това в кризисни ситуации именно президентът се оказва на гребена на събитията. Даже в някои случаи сам ги предизвиква (да си спомним Боянските ливади на Желю Желев например). В момента държавният глава няма как да не участва или поне да се преструва, че участва в обявеното политическо примирие до срещата на върха на натовските държави в Прага. Въпросът е доколко активността му ще продължи да се съчетава с действията на БСП и ДПС, чийто тандем лесно може да се окаже катализатор на политически промени. Ако очакванията за сътресения след срещата в Прага се сбъднат, ролята на държавния глава може да стане ключова, предвиждат депутати от парламентарната група на Коалиция за България. Първанов продължава да поддържа топла връзка със сегашното ръководство на БСП, което впрочем бе наложено от самия него. На среща през миналата седмица лидерът на червената партия лично запознал президента с резултатите от проведеното от БСП допитване до социолозите, което установило нарастващо обществено недоволство от управляващите. Близки до държавния глава източници пък прогнозират точно обратното - че независимо от обстоятелствата Първанов няма да заложи открито личния си авторитет заради партийни интереси. И че играта, която инспирира, ще се играе по неговите правила и задължително под медийния прожектор.

Facebook logo
Бъдете с нас и във