Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПОРТРЕТ НА БЕДНЯК

Както обикновено става преди избори, и сега различните партии почнаха да се изпълват с яростна непримиримост към страданията на българския народ, към бедността и мизерията му. Изстрадалият народ пък се обръща с гняв към бъдещите, настоящите и минали управляващи и глухо ръмжи - сиреч, изразява недоволството си от незавидното си положение. Социолозите от своя страна се захващат да питат, да мерят дълбочината на народния гняв и дълбините на мизерията. Ето и какво получават в отговор, какво казва целокупният български народ по въпроса: Как сте? (Виж таблицата)Бихте ли се определили като социалнослаб?Да, социалнослаб съм 43 % Не съм социалнослаб 43 %Не може да прецени, колебае се 14 % Имате ли остра нужда от материална помощ и социално подпомагане, за да можете да оцелеете?Да, имаме остра нужда 30 %Да, но можем да минем и без помощ 34 %Не, нямам 36 % Бихте ли подали молба за социално подпомагане (да получавате социални помощи)?Да 37 %Не 63 %Въоръжени с тези и други подобни данни, политиците се изтъпанват пред медиите и надават вой: Ето, близо 40% от населението на страната вече са социалнослаби, около 3 млн. българи се нуждаят от социално подпомагане и протягат ръка за милостиня! И тъй като никой не изследва искреността на политиците, остава да се предполага защо го правят. Впрочем лесно предположение - с простичката цел да се повозят отново на недоволството на широките народните маси и да го поизвозят: Те са лоши и не дават, ние ще ви дадем! Нищо лошо - такива са правилата на играта. Лошото е, че народните маси почват да им вярват. Не толкова за това, че ще им дадат (наивниците се попривършиха), а че живеят незаслужено зле и за това са виновни политиците.Нека сега видим нашите социалнослаби (припомняме - 43 % от населението се обявяват за такива). Нормалното човешко въображение си представя окъсани, одрипавели хора, затънали в дългове, обувките им - разкривени и вехти, децата им нямат учебници и не ходят на училище, а вечер се прибират във все по-рушащата се къща и гледат стария черно-бял телевизор, ако не са им спрели тока за неплатени сметки. Хайде сега да видим дали е така. Вземаме само определилите се като социалнослаби и гледаме:Деца· На 63% от тях децата им са добре нахранени и облечени (според тях самите);· На 85% децата им са здрави;· На 88% децата им ходят на училище;· 33% са осигурили на децата си всички необходими учебници и помагала за миналата учебна година; · На 14% децата им ползват компютър (ИНТЕРНЕТ - 7%, а 7% имат и свои GSM-и);· На 14% децата им са ходили на почивка тази година.Потребление· На 75% не им се е случвало да им спрат тока за неплатени сметки;· 50% си оправят зъбите, когато имат нужда от това;· 54 % имат телефон и половината от тях не се ограничават в разговорите си по него;· 66% не дължат пари на близки и познати;· 45% имат поне един мобилен телефон в семейството (22 % имат два и повече);· 16% имат вила (къща на село);· за 11% не представлява проблем да влязат в магазина и да си купят (да купят за подарък) хубав парфюм;· За 39% храната не е проблем за тяхното семейство (а всеки седми заявява, че спокойно, без притеснения, може да влезе в месарницата и да купи 2 кг месо); · За 32% разходите за грип и други дребни болести не са проблем;· 11% са ходили на почивка това лято (повечето в провинцията, но и част на море);· Една трета нямат проблем с купуването на зимните обувки и връхна дреха за зимата. · 38% ходят на фризьор;· 4% са теглили кредит от банката (още 6% ще теглят скоро) и толкова възнамеряват да купят или строят къща;· 3% са купили кола (вярно, на старо) в последните две години, а общо 22% имат коли (3% - до 10-годишна).За да довършим картината, нека видим техните материални претенции:Материални претенции· 16% от социалнослабите, които се водят за безработни и дори получават социални помощи, не биха се хванали на работа за под 300 лв., а за добра за себе си работа смятат тази с над 450 лв. заплата. (Само като допълнителен щрих ще отбележа, че 75% от тази група са хора с основно и по-ниско образование). Както се вижда, голямата част от хората, обявяващи се за крайнобедни (43% от населението), може да не са заможни, но в никакъв случай не са и социалнослаби. Животът им няма нищо общо с картината, която си представя човек, когато става дума за бедни, мизерстващи, окото не съзира изпитото от глад детско личице под сянката на туберкулозата... Анализът на реалното потребелние на стоки и услуги сред заявяващите се като социалнослаби показава, че само 25% са реално мизерстващи и още 23% са определено бедни. От друга страна, 6% от тези социалнослаби са определено заможни хора, които се явяват на пазара на стоки за дълготрайна употреба - коли, телевизори, недвижимости, почивки, мебели, а други 16% нямат проблем с всекидневното си потребление. Но се самоопределят като социалнослаби! Парадокс. Лъжат ли ни тези хора?Не, поне мнозинството от тях. Те наистина така чувстват нещата. Отделен въпрос е защо е така.Причината е в сложния комплекс от няколко фактора. Първият можем да наречем мечтата за земен рай. Това е хиперболизирана представа за това, че някъде там, на Запад хората живот си живеят - 41 % от запитаните смятат, че там всеки има хубава кола и прилично жилище - в това число смятат, че жилището си е негово; че там няма бедни и мизерстващи... Не, не си мислете, че останалите са наясно, че нещата не са точно така - половината от тях просто не са съвсем сигурни и отговарят не знам. Вторият фактор можем да наречем мъката на социалистически човек. Какво се случи с обществото? Всички ние преди бяхме сякаш равни (е, имаше и по-равни), живеехме малко или много еднакво, чакахме на един и същи опашки за едни и същи телевизори, за един и същи коли, апартаменти, за едни и същи карти за почивка на море. Децата ни учеха в едни и същи училища, хубавите жени ... (във всеки случай не ни избираха по колите защото те си бяха еднакви). И изведнъж това рухна. Пред мен са вече стотици, хиляди - ето им колите, къщите .... (И зад мене има много, но тях не ги виждам, не ме интересуват!) Значи съм изгубил, значи живея по-зле, мизерствам в сравнение с другите. Какво значение има, че съм си купил цветен телевизор, мобилен телефон и кола (че и тя е втора ръка), че съм бил в Китен или Анталия на море - а другите, тия с мерцедесите, тия, дето ходят по островите... Третият фактор е несигурността - усещането, че всеки момент този гаден пазарен свят може да се срути върху теб и да те размаже. Точно това е усещането, с което екссоциалистическият човек (каквито сме в мнозинството си всички ние) най-малко е свикнал. И накрая, разбира се, идва политическото помпане на недоволството - скритото послание, което излъчват всички кандидати за властта: Вие не живеете живота, който заслужавате - ние ще ви го дадем! В резултат на влиянието на тази избухлива смес се получават и парадоксите на българската бедност - ромите без образование, които категорично не биха се хванали на работа за 200 лв.; шофьорът на такси, който закарва децата си в езиковата гимназия и си сменя мебелите, псувайки скъпотията и собствената си мизерия; социалнослабият скиор на Боровец, който с гняв провожда с поглед джиповете на баровците. А разбира се, бедност, истинска, отчайваща, страшна, има. Но днес повече са недоволните, отколкото истински бедните. И в това не би имало нищо лошо, ако те можеха да превърнат недоволството от живота си в хъс и амбиция да го променят. Засега го превръщат в гняв към другите и плаха надежда, че някой ще ги оправи и ще ги заведе в илюзорния земен рай. Данните са от проучване на Агенция Медиана

Facebook logo
Бъдете с нас и във