Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПОРТОКАЛ С ЧАСОВНИКОВ МЕХАНИЗЪМ

Предупрежденията, че оранжевата вълна от Украйна може да се прехвърли през руската граница, едва ли сериозно ще разтревожат Кремъл. Намерението на Колин Пауъл да посети Киев обаче ще прибави нови прищипвания по гръбнака на руско-американските отношения. Двете страни изпитват все по-голямо недоверие една към друга и демонстративната лична дружба между лидерите Владимир Путин и Джордж Буш само подчертава задълбочаващите се разногласия. Пауъл, който бе смятан за един от умерените политици в обкръжението на Буш, отстъпва мястото си на Кондолиза Райс. Освен че знае руски, досегашната съветничка на американския президент има претенциите да познава и нравите на руската политическа сцена. Руският манталитет обаче е подложен на силни изпитания и досегашните стандарти в отношението към руснаците може да се окажат подвеждащи.Политици в Москва смятат, че отдалечаването на Кондолиза Райс от близкото обкръжение на семейство Буш към лостовете на американската дипломация ще намалят личното й влияние върху американския президент. Досега Колин Пауъл бе сдържащ фактор в американската администрация, убеден е и американският експерт Маршал Голдман. Военният опит на Пауъл бе респектиращ за силовите ведомства, а Райс като жена и гражданско лице едва ли ще може така решително да влияе върху мнението на военните. Оттук може да се предположи, че отношенията между Съединените щати и Русия ще се изострят. Руснаците са разтревожени от едностранното излизане на САЩ от Договора за противоракетна отбрана (ПРО). Руските експерти са убедени, че това е нереален или поне трудноизпълним проект, но въпреки това Москва строи нови балистични ракети. Състоянието на руската икономика не позволява на руските генерали да задоволят апетитите си, но Путин има респект от униформите и разходите за отбрана растат. Не може да се каже, че Москва си изпуска нервите, но обидата от снизходителното отношение към нея надделява в реакциите й. Това, че Русия не успя да заеме неутрална или поне безпристрастна позиция по изборите в Украйна, е по-скоро синдром на постсъветския период. Вярно е,че всеки шести украинец е свързан с Русия и половината страна говори на руски, но това едва ли е аргумент Москва така несръчно да демонстрира защита на интересите на съотечествениците в близката чужбина. Сега Кремъл държи в ръцете си портокал с часовников механизъм. Ако го пусне, може да гръмне, но и да го държи дълго не е възможно. Любопитен е обаче сблъсъкът на интереси в Украйна. За оранжевата опозиция работиха политически технолози от Санкт Петербург и Новосибирск, а за сините от партията на властта - московски политолози. Евентуална победа на опозицията би била много изгодна за някои от руските олигарси, които имат интереси в черната металургия и алуминиевата промишленост. Ако бъдат преразгледани резултатите от приватизацията в някои отрасли, както предлага Юшченко, ключови предприятия ще излязат от контрола на роднините на сегашния президент Леонид Кучма. Завой на Украйна към Европа също е изгоден за руските фирми, които вече заеха позиции в добива на алуминий и транзита на нефт. Руските компании инвестират основно в Западна Украйна, където се строят зимни курорти, нефтодобиващи предприятия, заводи за автомобили, а достъпът им в източните области, където са рускоговорящите, е ограничен. В стратегическите отрасли, като например космическата и авиационната промишленост, печалбите са под контрола на двете правителства. Олигарсите обаче не обичат да зависят от политическите съображения и прищевки и търсят свои механизми за влияние.Победа на Юшченко не би могла еднозначно да се възприема като загуба за Русия. Защото в Украйна се борят две Русии - на Путин и олигарсите - и политическа загуба невинаги може да означава и икономическо поражение.Русия е по-скоро разтревожена, че нестабилността в близкото й географско обкръжение може да се засили, ако оранжевата вълна се прехвърли към Беларус. Политическите режими в Киргизия, Казахстан и Узбекистан, които в определени граници са лоялни към Русия, също влизат във време на нестабилност. Москва се оказва въвлечена в проблеми в близък обхват и те изтощават възможностите й да влияе върху глобалните процеси. Докато САЩ могат да разчитат на съюзниците си за покриване на възникващия вакуум в сигурността, на Русия й се налага непрекъснато да жертва интереси в едни точки, за да запази влияние в други. Шахматната партия е прекалено сложна заради вътрешните проблеми. Най-тежко е в Кавказ. Чечения още дълго време ще остане детонатор за съседните републики. Москва балансира на ръба на войната и мира в Дагестан, Ингушетия, Карачаево-Черкесия, Северна Осетия. Сепаратистките настроения в Башкортостан и Татарстан също създават главоболия. Спорът с Грузия за Абхазия и Южна Осетия е част от регионалната схема на сигурността. Ако ситуацията в Абхазия се изостри, обстановката в съседния Краснодарски край може да стане непредсказуема. Ако това се случи в Южна Осетия, огнището ще се прехвърли в Северна Осетия. Затова и Москва така болезнено реагира на опитите на Грузия да се освободи от руското военно присъствие. Русия е готова да обсъжда възможностите за създаване на руско-грузински антитерористични центрове с използване на инфраструктурата на двете бази в Батуми и Ахалхалаки, заяви руският министър на отбраната Сергей Иванов. Москва предлага щабът на групата руски войски в Кавказ в Тбилиси да се превърне в информационно-аналитичен антитерористичен център, руската база в Батуми - в център за подготовка на специалисти за борба с тероризма на морски обекти и транспортните комуникации, а базата в Ахалкалаки да се превърне в център за подготовка на кадри за граничните войски и министерството за извънредните ситуации. Грузия обаче е готова да разговаря за изграждането само на един такъв център в Батуми, който обаче да бъде използван за събиране и обмяна на информация.По този начин Грузия дава да се разбере, че е повече заинтересована от американската програма за обучение и екипиране. От януари американски инструктори започват подготовката на 2000 грузински миротворци. При това Грузия още не е решила дали съвместният антитерористичен център с Русия в Батуми да бъде изграден в рамките на програмата на НАТО Партньорство за мир или да бъде двустранен проект. Вторият вариант ще позволи на Грузия да настоява по-енергично за изтегляне на руснаците от базите в Тбилиси и Ахалхалаки. Опасенията, че руското военно присъствие в съседните държави може да се свива под американски натиск, карат Русия да търси несиметрични отговори. Тя разработва нови балистични ракети, удължава ресурса на използваните досега и се оглежда за нови бази. Базата в Кант (Киргизия) не е само отговор на присъствието на части на НАТО и САЩ в района. Защитата на каспийските нефтени ресурси също се превръща в болезнена за Москва тема. Затова и някои от руските политици пресилват опасенията за базата на Черноморския флот в Севастопол. Ако Украйна възприеме рязък курс на сближаване с ЕС и НАТО, руските интереси могат да бъдат силно застрашени. Но руският Генерален щаб започна прехвърляне на част от отговорностите към черноморската база в Новоросийск. Местенето на пешки и войници обаче е само звено от голямата стратегическа игра за ролята на военния фактор в световната глобализация.

Facebook logo
Бъдете с нас и във