Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПОРЕДЕН ВАЛС

Конгреси, национални конференции, висши партийни форуми и отговорни срещи на лидери запълват напоследък новините от празничните и неделни дни. Кой с кого, как и защо ще се коалира? Кой ще запази сегашните си партньори, кой ще търси късмета си в нови съюзи, кой пък ще рискува сам да се бори за вота на избирателя? С пукването на пролетта коалиционна треска завладя деликатните души на всички партийни лидери.


В края на четиридесет и третия си конгрес социалистите гласуваха специален меморандум за бъдещата си коалиционна политика. На връх Великден лидерите на ОДС пътуваха чак до Италия, за да потърсят животворни стимули за изхабената си сантиментална връзка. Ахмед Доган и Димитър Луджев пък посрещнаха пролетта в омаята на нова политическа любов. Споделена страст към либералните идеи увлече старите политически асове в нова авантюра с д-р Желев и загаси пламъка на краткото им увлечение по царствени приказки и зелени блянове. Извън парламента проф. Кръстьо Петков раздава голямото си сърце на всички, които го пожелаха и нежно мечтае за всякакъв вид приближаващи избори. Смели флиртове с Евролевицата, БСДП и БСП разпалват въображението му за бъдещи сериозни връзки.


А всъщност до най-близките избори остава цяла година.


Натрупаният преходен опит ни научи, че за една година могат да се случат много неща. В началото й например може да управлява Филип Димитров, а в края - проф. Беров. В началото й може да започва реализирането на социален преход, а в края й да завършва изграждането на нов приятелски Орион. В началото й може да гори парламентът, а в края - да провеждаме реформата. Какво ли не може да се случи в българската политика за една година?


Защо тогава толкова са се разбързали политицитe? Нима за тях уроците на прехода останаха непрочетени? Политическа наивност ли подхранва изграждането на планове за далечното бъдеще?


Едва ли. По-скоро


старите политически формули вече не работят


Днешните политически истини и реалности явно се различават значително от досегашните. Щом българските политици започнаха да плануват съюзите си за предстоящите след година избори, значи можем поне да сме сигурни, че избори ще има. А за подложения на постоянни политически бури български избирател и тази прогноза е достатъчно дългосрочна.


Всъщност причините за активния стремеж към съюзяване между политически сили са свързани с края на т.нар. двуполюсен модел. След последните парламентарни избори в пленарната зала на Народното събрание влязоха представители на повече от десет партии. Извън коалицията на управляващото мнозинство остават поне още осем или девет по-малки или по-големи политически организации. Идеологическата им пъстрота започва от сантименталните монархически спомени, преминава през раннокапиталистическия див либерализъм и старо-нова социалдемокрация, за да завърши с марксистки и немарксистки модерен социализъм. В този


лабиринт от идеологическо разнообразие


за партиите става все по-трудно да намерят верния отговор за своето партньорство. Изкушенията на богатия избор са прекалено коварни, за да позволят да се вземе необмислено решение в последния момент. Политиците много добре съзнават, че от днешните им флиртове ще зависи утрешното им присъствие в местната власт. А именно от влиянието им на местно ниво ще зависи пък представянето им на следващите парламентарни избори.


По всичко личи, че политическият живот в България е на път да се нормализира. Ритъмът на забързаните промени отстъпи на постепенна стабилизация. Днешните тенденции вече са сигурни обещания за утрешни реалности. Коалициите и съюзите, които ще се формират в навечерието на предстоящите местни избори, ще са решаващи за определяне на мястото и статута на всички участващи партии и организации за години напред. Това е и основната причина, която прави лидерите толкова внимателни и претенциозни в избора на партньор за поредния валс. Този път политическите бракове ще са много по-трайни и ще изискват много повече съпружеска вярност.


Двуполюсният модел в партийната система вече не съществува. СДС и БСП отдавна не са единствените отговори на управленската дилема. След като забравиха спомените и обуздаха надеждите си, българските избиратели откриха и междинните партии. Това формира едно ново решение на държавната власт в страната ни. Преминавайки през уроците на силните партии, българският електорат явно ще се спре на коалиционния модел на управление, който е много разпространен из цяла Европа. Влизането на толкова много партии в последния парламент подсказва както на наблюдателите, така и на политиците, че


тенденцията на споделяне на властта ще остане трайна


Първата нейна лястовица беше създаването на коалицията ОДС преди близо две години. Тогава лидерите на СДС разбраха, че след драматичното увлечение по силната ръка, която предложи БСП на парламентарните избори през 1994 г., българските избиратели едва ли ще повторят отново грешката си. Обединяването на демократичните сили разчиташе не толкова на простия сбор от гласовете на всички участващи партии, колкото на конкретните симпатии на електората към стремежа да се работи съвместно. Независимо колко монолитно изглежда днес като управляващо мнозинство, ОДС все пак си остава съюз на няколко различни по сила, влияние и управленски възможности политически партии. България днес и занапред ще се управлява от коалиционни правителства и това, което със сигурност може да се твърди, е, че тези коалиции ще са все по-малко монолитни.


Тенденциите на бъдещето управление на страната вече се очертават. Треската за търсене на партньори обхванала организациите извън управляващото мнозинство, уверено подсказва вероятните граници на бъдещите съюзи. До следващите парламентарни избори днешните младежки търсения ще са изкристализирали в трайни връзки и зрели партньорски взаимоотношения.


Повече от ясно е, че най-съкровените желания на повечето леви лидери е да създадат един широк социалистически блок. На него те, поне засега, не гледат като на бъдеща предизборна коалиция, но при всички случаи разчитат да повторят ефекта от създаването на ОДС, за да събудят заспалите симпатии на избирателите си и да повишат омърлушеното си самочувствие. Този блок вероятно ще се оформя все по-ясно с приближаването на местните избори, въпреки че няма да е свързан с издигането на общи листи или взаимна политическа подкрепа на братски кандидатури. В него ще вземат участие променената и мобилизирана след конгреса си Социалистическа партия, новите социалдемократи от Евролевицата, извънпарламентарният Обединен блок на труда на синдикалиста Кръстьо Петков и ако се оправдаят най-смелите им надежди, БСДП на д-р Петър Дертлиев. Последният партньор обаче е по-скоро нежна химера, отколкото реална възможност за очакваното бъдеще. Дори и да успеят да убедят Петър Дертлиев да превъзмогне старата си ненавист към наследниците на комунистическата партия, левите лидери едва ли ще съумеят да привлекат партията му на своя страна. Трудностите пред такъв съюз са прекалено много. Първо, за да се присъедини към левия блок, БСДП ще трябва преди това да се разцепи. Двамата й парламентарни представители Йордан Нихризов и Григор Шишков никога няма да напуснат редиците на управляващото мнозинство, а ако през главата им Дертлиев обедини партията със социалистите, те най-вероятно ще напуснат организацията, отцепвайки част от и без това оскъдната членска маса.


Много по-безпроблемни са отношенията с Обединения блок на труда. След като на конгреса на Социалистическата партия линията на генералите получи зелена светлина,


проф. Кръстьо Петков доволно може да се наслаждава на симпатии


и от БСП, и от Евролевицата. В новото трио, съставено от стари и добре познати участници, не съществува опасност някой да обърка ритъма. Времето отдавна е научило танцьорите на безпогрешен синхрон и ако все пак някой се препъне, то ще е само за негова сметка.


Между още неродения ляв блок и коалицията на демократичните сили вече се оформя ляво-дясно-центристкото обединение на българските либерални формации. Либерална алтернатива на д-р Желю Желев, Нов избор на Димитър Луджев и ДПС на Ахмед Доган забъркаха коктейла от либерални стратегии, който ще роди коалицията на центъра за следващите парламентарни избори. Разбира се, тя едва ли скоро ще успее да изгради някаква сериозна алтернатива на управлението, но пък и това няма да е от значение в близкото бъдеще нито за нейните избиратели, нито за ръководителите й. Непосредствената цел на либералните лидери след местните избори ще бъде да си изградят достатъчно сериозен държавнически имидж. В следващия парламент те ще се надяват да споделят отговорността на управлението с шефовете на ОДС. Разбира се, дотогава има прекалено много време, но все пак в днешните реалности могат да се уловят поне


беглите намеци за бъдещето


Поредният политически валс не успя да завърти българския Бизнесблок и Зелената партия. Те останаха прекалено сами в надеждите си за местните избори. А самотата в кметската кампания ще се превърне в убедително аутсайдерство на следващите парламентарни избори. Ако двете партии не намерят благоразположени парламентарно представени партньори, със сигурност ще трябва да напуснат балната зала на 39-ото Народно събрание.


Двуполюсното разпределение на политическите очаквания днес е само спомен. След урока на ОДС всички зрели политици бързат да демонстрират готовност за съвместна работа с различни партньори. Във вихъра на танца вече се завъртяха първите двойки. Дали обаче някои от тях няма да се спънат в богатството на собствената си политическа премяна ще покажат времето и вотът на избирателите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във