Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПОМОЛИ ГИ, ИВАНЕ

Всичко започна в началото на пролетта, когато премиерът Иван Костов предупреди най-близките си съратници, че има информация за подготовка на организирани опити за дестабилизиране на политическата система в страната. Чрез компрометиране на водещи политици и на техните организации заговорниците щели да се опитат да лишат партиите от политическа представителност и да ги подменят с т.нар. граждански инициативи и движения. Лидерите на Народен съюз взеха присърце сериозността на проблема, призовавайки президента да свика Консултативния съвет за национална сигурност и да защити партийната система. Държавният глава светкавично събра всички парламентарни лидери, но не сподели тревогите на управляващото мнозинство и спокойно отпътува за Германия. Точно тогава от същата държава бившият вътрешен министър ген. Бонев изстреля първия си компромат срещу Костов - кръга Олимп. Когато ден по-късно се приземи на софийското летище, държавният глава драматично призова Кажи им Иване!.


Иван не каза. А и никой не разбра какво конкретно е имал предвид президентът.


Седмица след това граждански движения от цялата страна с имена на светци се обединиха под абревиатурата ГОДО. После Димитър Луджев скандално разобличи половината от лидерите му във връзки с Държавна сигурност и в опити за превземане на новата структура.


Тревогите на Иван Костов продължават. Проверете кои са основателите на Защита, подканва журналистите премиерът.


Времето тече, СДС се тресе от вътрешни битки, напрежението капка по капка изцежда единството в партията. Кофи с помии се изливат върху приближените на Костов. Политиците обаче мълчат. Битката явно не е тяхна.


В същото време в уюта на тишината генералите бързо превземат ръководните структури на БСП. Бриго Аспарухов, Цвятко Цветков, Младен Червеняков и Димитър Иванов подчиняват напълно Георги Първанов на волята си. А в скандала Бръмбаргейт са във вихъра си. Първанов остава ням.


В МВР започва чистка на бивши служители на ДС. Славчо Босилков - един от най-доверените хора на премиера, застава начело на оперативната дейност в Министерството на вътрешните работи. В първия момент държавният глава отказа да приеме кандидатурата му. След неколокчасов личен разговор с Костов се примирява. Наблюдавайте действията на агентурата, предупреждава министър-председателят, напускайки президенството.


Правителството изгонва Чорни и още трима руски бизнесмени. Григорий Лучански разобличава Елена Костова, че фондацията й е взела сериозна сума пари от него. Премиершата не се срамува от това. БСП решава да се включи в играта и да политизира битката. Случаят с Бъдеще за България става център на парламентарния дебат.


Войната не спира. Иван Костов иска подкрепата на сините лидери за действията на кабинета за защита на националната сигурност.


От премиерската канцелярия информират за анонимни заплахи срещу министър-председателя. Охраната му е засилена, но програмата му не е променена и пътуванията в провинцията не намаляват.


Светослав Лучников поблично призовава президента да намери истинското си място в тежката рат.


Какво става - се пита българинът.


Кой воюва? Защо? Какво защитават воюващите? Въпреки всичко изговорено, какво продължава да не казва Иван? Защо нарича войната виртуална, ако получава съвсем реални заплахи? Защо Лучников, Стоянов, Костов изясняват взаимоотношенията си чрез телевизията? Въпросите прииждат, но отговорите си остават все така скрити.


Напрежението отдавна е напуснало границите на синята партия. Заразата му бавно пропълзява от върховете на политическата класа към цялото общество. Образите на врага и на страха се усещат все по-натрапчиво в публичното пространство. И е време някой най-сетне да даде обяснение. Някой да излезе пред хората и да посочи с пръст воюващите. Българските граждани имат право да знаят чия е войната, в която са въвлечени от месеци. Може би дори си струва премиерът да се обърне към тях за подкрепа, а не толкова към съпартийците си. Не само защото едва ли те са най-заслужили доверието на шефа си, а поради простата причина, че войната по върховете на държавата засяга основно нейните граждани.


Българските политици отдавна са доказали, че умеят да разделят, но не и да обединяват нацията. Някои дръзко се поставят в А отбори, други търсят най-вече личен реванш, трети гонят политическа кариера. Като че ли единствено обикновените българи гласуват заради едната чест, без задни мисли и дребнави помисли. Така че ако Иван няма да им казва нищо, поне може да ги помоли да сторят това.

Facebook logo
Бъдете с нас и във