Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПОЛИТИКАТА В КРИСТАЛНОТО КЪЛБО НА СОЦИОЛОЗИТЕ

Според повечето социолози данните от техните изследвания очертават една ясна и стабилна картина на електоралните нагласи на българина. БСП е безспорен фаворит, само не се знае дали социалистите ще се доберат до заветното абсолютно мнозинство. След като на местните избори през миналата година получи около 7% от гласовете, НДСВ вече претендира да е втора политическа сила. Според някои социолози СДС и ДПС спорят за третото място, а шансовете на останалите партии да попаднат в парламента са неясни.Кънчо Стойчев от Галъп смята, че сигурните участници в следващия парламент са ясни: БСП, НДСВ, СДС и ДПС. Изследване, проведено сред 1000 души на възраст над 18 години, показва, че гласовете за червените ще са 1.1-1.5 млн., за жълтите - 500-750 хил., сините ще бъдат 300-500 хил., а тези за ДПС - около 360 хиляди. Разбира се, тези сметки все още са без кръчмаря, тъй като не се намираме в предизборна обстановка, признава Стойчев.Въпреки тази видима яснота социолозите признават, че версиите за съставяне на следващия кабинет продължават да тънат в неопределеност. Според Цветозар Томов от Скала не е изключено да се стигне до дясно управление, защото повечето български избиратели предпочитат да гласуват за партии, които възприемат като десни. Но десните партии са слаби и разединени. Ако БСП има мнозинство с ДПС, вероятно няма да търси други коалиционни партньори.Близкият до Позитано 20 социолог Юрий Асланов от Афис смята, че ако БСП е близо до абсолютното мнозинство, което е доста вероятно, тя трудно би могла да бъде заобиколена. И защото всяко друго управление, сглобено от много на брой парчета, ще е нестабилно и краткотрайно. Асланов не изключва варианта БСП да се договори с ДПС за съставяне на правителство, но смята за невъзможно БСП да приеме условието Симеон Сакскобугготски да бъде премиер в такъв коалиционен кабинет.Но не бива да забравяме, че при демокрацията политиците предполагат, а избирателите разполагат. Голяма част от въпросите за политическото статукво след изборите зависи от това, колко (и кои точно) избиратели ще отидат до изборните бюра, особено измежду тези, които засега не са избистрили предпочитанията си.Според социолозите от Галъп около 60% от българите заявяват, че ще участват в парламентарните избори, 10% не са сигурни, а 30% категорично не биха отишли до урните. Това означава прогнозна избирателна активност в рамките на 4-4.5 млн. души. От тях 60% вече твърдо знаят коя бюлетина ще пуснат, но над 1.7 млн. избиратели все още се колебаят в избора си.Румяна Бъчварова от Маркет Линкс споделя тези преценки, но изрично уточнява, че ги приема само като стартова точка, от която ще започнат електоралните процеси преди парламентарните избори. Според нея, както и според повечето от останалите социолози са възможни различни промени и дори обрат в обществените нагласи в периода до изборите. Това е не само естествено, но и неизбежно, особено що се отнася до дясното пространство. Важна роля ще играе обстоятелството, че в следващите избори ще участват новите десни партии, а това, според Бъчварова, със сигурност ще промени една от известните досега електорални величини - устойчивият десен вот. В момента той е фрагментиран и възможностите му за преориентация в различни посоки са много.Не са малко експертите, които виждат в появата на силна нова партия възможния мощен фактор, който да модифицира не само десния, но и центристкия, и левия вот. Румяна Бъчварова смята, че избирателната активност може да падне и под 60%, ако не се появи нова и интересна за избирателите партия. Според политолога Татяна Буруджиева самият факт на създаване на нови партии е част от електоралната активизация на хората. Появявайки се, всеки нов политически субект малко или много се стреми да събере избиратели около себе си и това само по себе си вдига активността. Затова Буруджиева не споделя виждането, че роенето в дясното пространство е отрицателно явление. Многото политически субекти вдясно активират повече избиратели, отколкото ако бе останал един-единствен, но раздиран от вътрешни скандали и разправии, заключава тя. Антоний Гълъбов обръща внимание на друга особеност на предизборната надпревара, а именно, че българските политици имат склонността да се опитват не да привлекат нови избиратели към себе си, а да откажат част от избирателите на конкурентите си. Те предпочитат да калкулират процентите на онези, които са казали, че ще гласуват за тях и да ги сумират произволно, смятайки, че ако се съберат ръководствата на партиите, логично е и техните електорати да се съберат. Но това не е вярно, казва Гълъбов. И все пак кои са реално постижимите резултати в една предизборна кампания? Според Румяна Бъчварова кампаниите все повече се професионализират - всяка от големите партии разчита на специалисти и следва общи правила, които не й позволяват да направи големи провали, но едва ли могат да се очакват и чудеса. Разликата в кампаниите вече е в детайлите. Това, от което избирателите се нуждаят, е нова и модерна партия, която да промени впечатлението от политиците и да накара избирателите да се отнасят с уважение към политическия елит, смята Бъчварова. Най-вероятно в края на краищата в съзнанието на избирателите отново ще се сблъскат двата познати мотива - да гласуват против (от страх или от антипатия) или в полза на, т.е. подкрепяйки реалистични политически проекти, които засега са твърде оскъдни и неопределени. Но може би е прав Антоний Гълъбов, когато заявява, че всъщност повечето политици тайно предпочитат една голяма част от хората да не излязат да гласуват и да останат само твърдите ядра, на които те разчитат. Тогава всички възможни коалиционни споразумения биха могли да дадат желания резултат. И защото политиците предпочитат да има малко, но техни избиратели, отколкото да има много и нови, към които отново и отново да трябва да търсят подход, Гълъбов прави и нерадостното заключение, че ако се разчита само на политическите партии да мобилизират избирателите, това няма да се случи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във