Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПОЛИТИКАТА СЪЩО ПОСКЪПВА

Предизборните кампании в България досега бяха сравнително евтини. Партийните централи умело се възползваха от ентусиазма на гражданите, за да им свършат голяма част от работата без никакво или пък срещу символично заплащане. Занапред обаче на един гол ентусиазъм няма да може да се разчита.


Разбира се, в политиката няма твърди цени. В нея важи принципът - всеки харчи, колкото може. Но невинаги размерът на вложените пари отговаря на постигнатия резултат. Известни са много случаи на скъпи и некадърни кампании, докато обратният вариант е трудно постижим.


Днес у нас съществуват огромни разлики в платежоспособността на отделните партии. Безспорно най-богата сред тях е СДС. Колкото и страдалчески пози да заема напоследък, и БСП доста убедително се завърна сред финансовите фаворити. Лидерите от Позитано може би няма да разполагат чак с толкова пари, колкото сините си колеги, но със сигурност няма да имат основание да се оплакват. Особено след като в последно време се нагърбиха да представляват конкретни мощни икономически интереси.


Организации от ранга на ДПС, ВМРО и Евролевицата вероятно вече са приготвили по около 300-400 хил. щ. долара за опита си да прескочат четирипроцентовата бариера. Естествено значителна част от тези средства ще бъде съсредоточена предимно в няколко избирателни района, където популярността им си заслужава харчовете.


В партийните централи на формациите от по-средна ръка предвиждат да вложат приблизително по 1000 долара за кандидат. Горе-долу толкова е струвала борбата за едно депутатско място и през 1997 г. в София и големите градове.


Софийската избирателна листа е най-дългата в страната. Трите избирателни района в столицата осигуряват общо 35 депутатски мандата. През 1997 г. ОДС спечели 22 от тях, което струваше на коалицията 35 хил. долара. Но това не дава реална представа за цената на изборите във всички райони. На някои знакови места, като Кърджали например, където листата е кратка, а вероятността за спечелване на мандати малка, големите партии хвърлят огромни пари. На последните парламентарни избори ОДС похарчи няколко десетки хиляди долара в този район, за да се поздрави със спечелването на един-единствен мандат. През идната кампания тази тенденция вероятно ще се запази.


В същото време в районите, където вотът на избирателите през годините не показва склонност към промяна, обикновено се изразходват най-малко средства и от традиционните победители, и от техните съперници.


В общините, които не се отличават с някаква специфична символика на политическата карта, цените на кампаниите са по-поносими. Но и там амбициозните политици трябва да се бръкнат доста дълбоко. Около 4000 г. марки струвала едномесечна пропагандна кампания в провинциален ежедневник, а 2000 - в седмичник. Приблизително 4-5 хил. марки са искали местните телевизии за политическа реклама през последната избирателна кампания.


Към тези пари е необходимо да се прибавят и разходите за бензин, плакати и други пропагандни материали, за зали, технически персонал, социологически проучвания и т.н. Най-скъпи са предизборните митинги-концерти, на които политиците се стараят да поканят любимите на народа изпълнители.


Ако към новият избирателен закон задължи партиите да си плащат и изборните бюлетини, кампаниите ще се оскъпят чувствително. През 1997 г. за ОДС са пуснати над 2 милиона бюлетини. За да се застрахова срещу всякакви гафове, този път коалицията ще трябва да си подсигури поне с 3 милиона. Същото ще са принудени да направят и останалите политически организации. При по-ниската избирателна активност, очаквана през 2001 г., прескачането на четирипроцентовата бариера ще изисква около 140 хил. гласа. Следователно и най-неамбициозната политическа централа ще е необходимо да приготви пари за поне 160-170 хил. бюлетини.

Facebook logo
Бъдете с нас и във