Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПОЛИТИКАТА СТАВА ЗАЛОЖНИК НА СПОНСОРИТЕ

Татяна Дончева, депутат от Коалиция за България, пред в. БАНКЕРЪГ-жо Дончева, вярно ли е, че в България всички партии се финансират незаконно заради лошия закон?- Законодателството само по себе си никога не предполага нарушения. Предполагат ги условията. Аз поставих този въпрос още преди година и половина, за да има време да се осмисли преди изборите. Тогава бях предизвикана от президентската и парламентарната кампания, както и от частичните местни избори, проведени в Русе и Благоевград. Тези кампании показаха, че от избори на избори българските партии правят все по-големи и по-големи разходи. И когато разбрах, че в Благоевград местен вестник поискал 20 хил. лв. от щаба на Причкапов само за една-единствена публикация, разбрах, че нещата вече отиват далеч отвъд нормалното. За да участваш пълноценно в едни избори, си длъжен да присъстваш в медиите, но затова трябва да платиш, и то много. А за да платиш, трябва да вземеш тези пари отнякъде. И когато цените непрекъснато растат, всеки кандидат е принуден да си осигурява нови и нови пари. Парадокс е, че в бедна България за участие в предизборна кампания са нужни толкова много пари. Очевидно е, че такива пари не могат да имат ясен източник и произход, защото са прекалено много.Но кой в България може да даде толкова пари?- Отделен човек невинаги може. Но когато вземеш от достатъчно много хора, парите се събират. Най-много пари във всяка кампания отиват за медии. Повече от 80% от разходите. Много от българските медии се научиха, че това е един печеливш бизнес и непрекъснато увеличават цените. Сигурна съм, че медиите ще възроптаят, ако ги посочим като част от тази корупционна мелница, но е така. Това отчетни пари ли са?- Голяма част от плащането в кампанията става с пари, които не се отчитат никъде. Много често например щабът на кандидата или на партията не поръчва лично рекламите в дадена медия. Те са платени от някоя банка или фирма уж за нейна реклама. А вместо това на мястото върви политическа реклама. По същия начин стои въпросът с цялата логистична осигуровка на изборите. Определен бизнесмен си поръчва етикети за компоти, а предизборният щаб получава плакати за кампанията. Необходимите средства за една кампания са с пъти по-големи от тези, които законът позволява да бъдат изхарчени. Поради тази причина нито една партия не може да си позволи да покаже нито парите, които й трябват като обща сума, нито пък всичките си източници.Как се покрива всичко това?- Един кандидат-президент например прави парти и обявява, че събира пари за еди-каква си кауза. Присъстващите бизнесмени обаче не дават поименни чекове, а пари, чиято сума никъде не се обявява.Но на Запад това е разпространена практика.- Само в Америка и парите не са безименни. Там са най-скъпите избори. И ние се натискаме да правим мажоритарни избори като тях. Има ли някой идея колко пъти по-скъпи са всъщност те. Та това са най-скъпите кампании. Тогава разходите ще скочат още повече, а това ще направи кандидатите още по-зависими от едрия бизнес и няма да съществува никакъв механизъм, с който да се противодейства. Американските избори не са моделът, който трябва да следваме. Те не са добри.Хората, които смятат, че панацеята е мажоритарният избор, да направят справка с 1990 година. Тогава половината депутати бяха избрани по тази система, а съотношението между парите, отделени от БСП и СДС за пропорционалните и за мажоритарните кандидати, беше едно към десет. Аз бях мажоритарен кандидат и помня много добре. Но Кошлуков, който е най-големият радетел на този модел, не може да не знае и цената, и ефекта от този модел?- Да. Той със сигурност ги знае, но обикновените хора не ги знаят. А каква е практиката с кампаниите в Европа?- Във Франция е забранена продажбата на квадратен сантиметър във вестниците, защото по време на кампании вестникът се оказва почти разпродаден на кандидати. Във Великобритания пък от десетилетия е забранено телевизиите да участват в кампаниите. Могат да излъчват встъпителни и заключителни обръщения и примерно един диспут на кандидатите. Трябва да се премахнат предизборните хроники. Това ще даде възможност на всеки гражданин да участва равнопоставено в изборите. Сега, ако зад някого не стои тлъст спонсор, той колкото и да е популярен, колкото и да е харесван от съгражданите си, няма шанс да спечели. Телевизиите, като най-мощно средство за пропаганда, не трябва да участват, защото дават възможност на собствениците си да влияят на политическия живот. Англичаните, французите, въобще европейците, неслучайно се опитват да ограничат сериозно участието на електронните медии. Това принуждава кандидатите да разчитат на личните си качества и контактите с хората. Това е истинската политическа кампания, която излъчва истински неформални обществени лидери. А не Кире Либерало, Йоло Денев, Орел с ориз, които за три секунди по националната телевизия са готови на всичко. А може ли да се разчита на финансова дисциплина в самите партии?- Знаем, че за изминалите тринадесет години много партии бяха използвани единствено за трансфер на пари. Необходимо е да се вкара строг финансов контрол и вътре в партиите. Мисля, че те би трябвало да могат да извършват стопанска дейност. Това ще ги освободи от принудата да вземат пари от кого ли не и после да се превръщат в негови длъжници. Нека държавната издръжка да остане като основно финансиране на партиите. Но законът трябва да ги притисне и да ги принуди да се вместват в нея. Това означава да не се издържа партиен апарат от 100 души, а максимум от 30, но така е и по света. По-интересно е допълнителното финансиране. Сега законът забранява партиите да се финансират от чужбина. Но съществуват фондации като Демокрация и в техните касички се събират всякакви дарения. Парите може да не са от Чорни, може изобщо да не са мръсни. Може дори да са от български фирми. Но когато си получил 200 хил. долара, ти вече си зависим.А защо бизнесмените са склонни да дават такива големи пари?- Защото у нас не може да ти върви бизнесът, ако си зле с политическите среди. Кметът може да ти пречи за хиляда и пет неща. Ако искаш да участваш в приватизация или пък да получиш обществени поръчки - трябва да си платиш, защото въпреки търговете и конкурсите, това в крайна сметка зависи от общинската администрация. Даже дребните и средните бизнесмени са много по-склонни да дават за общинските, отколкото за централните избори. Парламентът им се вижда като Бог - високо, цар - далеко. Само бизнесмени от национален мащаб знаят за какво става дума тук. Напоследък става все по-популярно и търгуването на места в общинския съвет и в парламента. Ако това се превърне в доминираща тенденция, ние ще обречем политическия живот на България да се превърне в заложник на спонсорите, вместо да обслужва интересите на обществото. Дори сериозните партии понякога са принудени да приемат в листите си кандидати, които нямат никакви други качества, освен подкрепата на спонсора, който стои зад него. Не трябва да допускаме това да се превърне в масова практика. Нека да остане до нивото на изключенията. Но когато парите, изхарчени в една кампания, са правопропорционални на шанса да бъдеш избран или на бройката депутати, е много трудно за една партия да си позволи да излезе от тази система. Трябва да го направят всички колективно. Иначе няма никакъв шанс да преодолеем тази тенденция и тя ще се превърне в значим фактор, определящ политическия ни живот.Напоследък много се заговори, че в България големите пари масово си пазаруват влияние в политическия живот на страната. Вярна ли е тази констатация?- Разбира се. Сегашното управляващо мнозинство е класически пример за това. Правителството и мнозинството са разпределени по квоти на едрия бизнес. А бизнесмените как се разделят с такива пари, как ги легализират като разходи?- Не ги осчетоводяват никъде.Тогава това не са ли мръсни пари?- Хайде да не са мръсни, но със сигурност са безотчетни. Бизнесмените могат да ти помогнат с отчетни пари само ако ти поръчат плакатите, но не като плакати, а като нещо друго или пък те пуснат в техните платени рекламни карета и клипове в медиите. Но всичко това може да се контролира при добро желание. Нека СЕМ да може да проследи рекламите в телевизиите - кой ги е платил, на чие име излизат. Да е възможно да се прегледат рекламните договори на местните вестници. Да се изясни наистина ли партиите са платили рекламите на кандидатите си, или някой друг го е направил вместо тях. Сметната палата трябва да има правомощия да проверява, включително и какви плакати са излезли, колко и от кого са платени. Колко от тези средства са декларирани в отчетите на партиите и колко - не са. Сега всичко това не се прави. Ясно е, че официалните лимити са само за пред хората. Никой не може наистина да се вмести в тях. И как може да се сложи ред във всичко това?- Отрязваме анонимните дарители. Правим сериозен контрол върху разходите и технологично ограничаваме необходимата за изборите сума. В провинцията например един билборд за месец струва няколкостотин лева. А колко е по шосетата, в София, в Пловдив? Откъде са всички тези пари, кой ги дава и за какво? В крайна сметка от кого се оказва, че зависи изборът на българските политици? Въпросът е имаме ли сили да вземем крем карамела на няколко големи играчи.Според мен българските политици нямат сили да го направят.- Но трябва да намерят, защото иначе ставаме вечни заложници на големите пари. Аз не мисля, че ни липсват сили. Хората как могат да гласуват за президент без такива офанзиви в местните медии и без концерти във всеки град.

Facebook logo
Бъдете с нас и във