Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПОЛИТИКАТА НЕ Е ТЕРЕН ЗА РАЗМЕННА ТЪРГОВИЯ

Г-жа Михайлова, спомняте ли си как решихте да влезете в политиката?


- Това решение е толкова далеч, че вече като че ли не си го спомням, макар че първите стъпки обикновено се помнят най-добре. Реално в политиката влязох след една специализация по журналистика в Съединените щати. Още след първия месец ми предложиха да продължа с политическа специализация. Анализът на работата ми бе показал, че имам заложби, които при добро желание бих могла да развия. Тази оценка се оказа много важна за мен. Именно тя ми даде куража и стимула да докажа, че действително мога да постигна нещо сериозно в политиката. За мен политиката в много голяма степен е умението да комуникираш, да убеждаваш другите, уважавайки достойнството им и стремейки се максимално да защитиш своя интерес или интереса на държавата, като отчиташ всички обстоятелства на момента. Умението да се преговаря е сложно изкуство, с което аз за първи път се срещнах през деветдесет и първа година. То е много завладяващо, а чрез него могат да бъдат постигнати всякакви цели.


Това е аналитичният поглед към спомена, а какъв е сантименталният?


- Спомням си, че бях увлечена от желанието на много хора в началото да се включат в процеса на промените. Тези години, с всичките си трудности и тревоги, носят един уникален заряд. Зарядът на промяната. На малко поколения се случва да бъдат свидетели на промени от такъв огромен мащаб. На още по-малко хора им се случва да участват лично в тях. За мен това беше сериозно предизвикателство. Дори в началото се изплаших от възможността да навляза в една сфера, която те натоварва с тежката отговорност за бъдещето на толкова много хора.


Какво съхранихте в паметта си от всичките тези години?


- Най-силните ми спомени са от контактите с хората. И до ден днешен, когато пътувам из страната, те за мен са магия, която интензивно ме зарежда с енергия. Неотдавна например имах няколко незабравими и вълнуващи срещи със студенти. През тези осем-девет години се срещнах с хиляди хора, и разбрах, че най-взискателната публика е младежката. Тя трудно се поддава на носталгия и сантименталности, обърната е изцяло към предстоящото. Фактът, че младите хора ме свързват със своето бъдеще, наистина ме ласкае, но и ме задължава едновременно. Залата на Икономическия университет във Варна беше събрала над 1300 студенти. Когато влязох, те се изправиха на крака и започнаха да ръкопляскат. Това би разплакало всеки човек. В политиката най-голямата награда е доверието на хората и за мен тя е най-скъпата.


Как гледате днес на януарските събития?


- Те са много важен период за мен, въпреки че той прелетя в живота ми като миг. Това бе едно особено прераждане на цялата нация. Консолидация на националния ни дух, на онова, което прави от един народ нация. На улицата имаше и богати, и бедни, и интелектуалци, и работници, и млади, и възрастни, и деца. Голямата ми дъщеря, която беше в седми клас, също бе навън със своите съученици. Това не беше политизиране на обществото, а помъдряване, трансформирането ни в гражданско общество. И най-вече доказателството, че никога няма да се повтори начинът, по който живяхме до тези януарски дни. Хората няма да го допуснат. Това бе много ярък знак за политическия елит. Мисля, че както и да бъдат коментирани днес събитията от десети януари, не можем да не признаем, че те са исторически, защото тогава показахме, че сме народ с памет, с минало, но и с бъдеще. Хората излязоха на улицата не заради липсата на хляб или продукти. Доскоро живели в комунизма, ние бяхме свикнали на липси. Те излязоха на улицата, защото се страхуваха, че децата ще ни напуснат. Страхуваха се от липсата на перспектива. Освободената огромна обществена енергия накара политиците да да се замислят и да заработят повече. Тогава разбрахме, че трябва да навием часовниците си да работят два пъти по-бързо, защото сме изостанали твърде много.


Това бяха много емоционални мигове. Вие имахте ли някакви чисто човешки страхове или съмнения?


- Страхувах се, разбира се, от възможността за насилие. Не се знаеше докъде може да стигне цинизмът и ожесточението на една партия, която губи властта. Имаше и страх дали хората ще издържат на огромното усилие. Чест за обществото ни и за политическата класа у нас е, че се намери мирен изход от жестоката криза. Уникалното е, че за първи път партия на бивши комунисти слезе от властта без избори и без кръвопролитие. Това показва, че сме мъдър народ и че стабилността и сигурността на гражданите на страната са най-скъпото нещо.


На какво ви научиха всички тези години, преди да влезете във властта?


- На много неща. През 1992 г. бях говорител на първото правителство на СДС. Въпреки че не участвах пряко в процеса на вземането на решения, аз бях много близо до властта. Свидетелка съм на всички драматични събития от управлението. Политически аз участвах в тези процеси. После дойдоха годините, в които България се спря в средата на нищото.


Този тежък опит ни научи на много неща. Преди всичко да анализираме събитията и да работим с перспектива. Да усещаме докъде компромисът е част от диалога и къде вече не трябва да се правят отстъпки. Научихме се колко е важна обществената подкрепа. Колко важно е да разясняваме политиката и намеренията си. Научихме още, че по пътя ни ще има много водовъртежи и вълчи ямички, поставени от странни и необясними житейски ценности. Аз например, вероятно до края на живота си, ще продължа да се чудя как е възможно да има българин, който да работи против интересите на България? Как може да има хора в една държавна администрация, на които да са им по-близки и ценни интересите на друга държава. Очевидно става въпрос за специфичен морал, който не искам да коментирам. Хората са такива, каквито са. Но ние сме длъжни да работим в тази ситуация и да се стараем да вземаме най-точните решения именно в тази среда. И е важно да успеем, за да дадем възможност на следващото поколение да има по-добър старт от този, който ние сме имали.


Днес България особено много се нуждае от успешна външна политика. Какви са основните приоритети и главните ви стремежи сега?


- Това е твърде обширен въпрос. На практика той засяга почти всичко, с което се занимавам - от дипломацията до личността ми, не само като външен министър. Много ми се иска хората най-после да открият основания да се гордеят, че са българи. Аз се стремя да ги мотивирам за тази гордост. От многобройните си срещи в чужбина разбрах колко е важно България да бъде представена добре, да информираме света за промените. Не веднъж са ми казвали Вярваме ви, но ние не ставаме и не лягаме с мисълта за България. Нашата задача е убедително да покажем, че страната ни има своето място в света, че тя има свое минало и свое бъдеще на демократична и просперираща държава. Членството ни в Европейския съюз не е модата на деня. Не става въпрос за участие в някакъв клуб. Със или без това членство, ние трябва да осъществим реформите, които съвсем естествено ще ни превърнат в нормална страна. С промените ние не правим услуга на Брюксел или на Европа. Ние помагаме само на себе си. Стремим се към модел, който е изпробван през годините след Втората световна война и е доказал своята успешност - дори и с това, че хората там живеят много по-добре от нас.


Възможността България да стане бързо член на ЕС ще зависи в много голяма степен и от умението й да провежда успешна политика и извън Европа. По този начин тя увеличава цената си в очите на партньорите си. В политиката няма услуги. Тя не е терен за разменна търговия - ние ще дадем едно, те ще ни върнат друго. Трябва да докажем своята незаменимост като звено или брънка от общите европейски отношения.


Като представител на България из целия свят какво ново научихте за страната ни?


- В началото беше много трудно. Всички гледаха на държавата ни като на слаб ученик, който дълго време е получавал лоши оценки. Дори когато започнахме да правим реформите, на света не му се вярваше.


За изминалата една година обаче отношението много се промени. Участието ни в различни форуми, дори и цитирането на български министри, на министър-председателя, на президента, изключителната ни дипломатическа активност са показателни за това. Стремежът ни България да присъства не само на малката карта на Балканите, но да проявява активност и позиция и по други важни международни проблеми, успя бързо да изгради нов авторитет на държавата ни, който трябва да бъде грижливо поддържан и доразвиван.


Моментът на преориентиране на България към модерните европейски ценности може да бъде наречен исторически. Вие изживявате ли се като историческа личност?


- Не. Аз нямам чувство за историзъм. За мен това е мисия. С много желание и вътрешна убеденост изпълнявам една сложна и респектираща ме задача. Питам се понякога дали изобщо някой записва всичко, което се случва. Проблемите ни поглъщат в едно трудно и уморително ежедневие и ние не забелязваме, че това е част от историята на държавата.


Фактът, че сте дама, често ли ви помага?


- Чисто женската характеристика твърде малко помага в политиката. Тя е сфера на интереси, а не на симпатии. Само в приказките принцовете раздават царства заради външността на една жена. В съвременната политика важните предимства са откритостта и откровеното общуване. Дори умението да провокираш и веднага да поставиш същината на въпроса без обичайните прелюдии. Това създава по-интензивен разговор и по-откровен диалог. Такива качества могат да притежават и мъжът, и жената. Аз съм доста пряма и мисля, че през изминалите години съм усвоила умението да общувам с хората. Всичко това ми помага изключително много.


Погледнато отстрани, управляващият екип на ОДС изглежда необичайно за историческите ни навици единен. Каква е тайната на това сработване?


- Ние просто си вярваме. Приятелството ни е родено в период на изключителни трудности, през който имахме възможност да се уверим в почтеността и качествата на всеки от нас. Когато хората са на власт, е много по-лесно да бъдат приятели, а нашето взаимно доверие узря, когато бяхме извън властта. Наистина нашата екипност изглежда уникална за съвременната ни история. Необходима е интеграция на усилията. Всеки да свърши своята част от работата и да живее със съзнанието, че е част от един отбор.

Facebook logo
Бъдете с нас и във