Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПОЛИТИКАТА И ВЛАСТТА: НАКЪДЕ СЛЕД ПРАГА?

С получаването на поканата за НАТО приключи един важен етап от съвременното развитие на България. По същество се извърши (или по-скоро завърши) радикалната външнополитическа преориентация на страната ни. Интересното е обаче, че еуфория в страната нямаше. Изглежда, общественото мнение беше подготвено до такава степен, че самият факт беше приет като нещо необходимо. Ако се беше случило обратното, тогава със сигурност бихме могли да очакваме бърза промяна на конфигурацията на политическите нагласи. Казано накратко, успехът за широката общественост сега се възприема, от една страна, като брак по сметка със силните на деня, а от друга - като заслуга на целия ни политически елит. Но неуспехът щеше да се поеме от управляващите в момента и много бързо би ги компрометирало като несъумели да се справят със своите основни отговорности. Със сигурност обаче можем да кажем, че макар и да се възприема без еуфория, събитието ще има много трайни последици върху вътрешнополитическия ни живот. Дори възможността да се обособи една крайнолява партия на антинатовска основа би могла да окаже съществено влияние върху вътрешнополитическия живот в страната.Каква е в момента конфигурацията на вътрешнополитическите сили?Резултатите от изследванията показват, че нараства неодобрението към изпълнителната власт в страната. Въпреки това все още подкрепата за изпълнителната власт е далеч от стойностите, при които може да възникне критична ситуация. Поне засега не съществуват основания да се смята, че има условия за предсрочни парламентарни избори. Напротив - ситуацията в страната изглежда относително спокойна. Ако в момента се провеждаха парламентарни избори, в Народното събрание вероятно биха били представени отново сегашните четири политически формации. Наблюдава се известна стабилизация в лявото политическо пространство около БСП и известно олевяване на нагласите на електората по остта ляво-дясно. Изглежда, СДС все още не е излязла от следуправленската си криза, а НДСВ продължава да губи влияние вследствие на негативите от упражняването на властта. ДПС се намира в отлична кондиция вследствие на силната подкрепа, която получава от обнадеждения си традиционен електорат. Общественият интерес към непарламентарните партии в момента е свит до минимум. Единствено ССД на Стефан Софиянски притежава известен потенциал. Количествените показатели на електоралната подкрепа показват, че БСП е успяла да събере потенциално гласуващите вляво избиратели и да изпревари значително конкурентите си от дясното политическо пространство. Съперничеството между ОДС и НДСВ продължава да разполовява дясната половина на политическия спектър, като сборът на подкрепата им засега надвишава само с няколко пункта евентуалната подкрепа за БСП. На пръв поглед се очертава известен паритет между левицата и десницата, при който неминуемо изпъква значението на ДПС като потенциален балансьор на политическата сцена. Очевидно е, че в тази ситуация няма политическа сила, която да разполага с необходимата социална подкрепа, за да се поеме отговорността за промяна на политическото статукво. Анализирайки тенденциите в настроенията на хората в дълбочина, прозира необходимостта от нов ляв мандат. На последните парламентарни избори СДС се беше компроментирала като управляваща партия, но страната имаше необходимост от дясна политика, от завършване на икономическите реформи, от узаконяване на трансформиралата се от държавна в частна собственост. Началото на предсъединителните ни преговори с ЕС налагаха продължаването на тази политическа линия. Нямаше и социални ресурси за преразпределение. Сега ситуацията придобива други измерения. С напредъка към обединена Европа социалните ни проблеми неминуемо излизат на преден план. С установяване на правилата, по които ще се развиваме, се доближаваме до европейските стандарти, което ще създаде възможности да поглъщаме не само предприсъединителните фондове, но и инвестициите, като усъвършенстваме пазарността на икономиката. Буфер в тази ситуация неминуемо ще стане силната държава Социалните параметри, в които ще живее българинът като кандидат европеец, ще придобият първостепенно значение. Разбира се, условията за тази на пръв поглед оптимистична картина още не са назрели, но за развитието им получаваме достатъчно сигнали. Възниква и допълнителният въпрос дали българската левица в момента е способна да отговори на назряващите обществени очаквания. Не съществува ли опасност от това БСП твърде лесно да се добере до властта, след което да се провали, подобно на последния си мандат като управляваща? Да използваме за аналог начина, по който СДС достигна до изпълнителната власт през 1997 г., когато успя да получи изключителна социална подкрепа и вследствие на което да проведе решителни реформи. Тогава сините под ръководството на Иван Костов последователно преминаха през няколко важни етапа. Бяха постигнати успехи както на местните, така и на президенстските избори, бяха утвърдени новите лица, беше наложена последователна политическа линия. В момента левицата се намира в началото на подобен политически път. Беше постигнат изненадващ успех на президентските избори в лицето на бившия лидер Георги Първанов. Наложи се нов облик и нов лидер на партията на бившите комунисти. Обществената им подкрепа обаче засега е в рамките на традиционните им гласоподаватели. Чуваемостта на темите, които поставят, е твърде ниска, което показва, че поне засега БСП и коалиция не са се наложили като политическа алтернатива на сегашното управление. А политическа платформа, от която можеш да се стремиш към властта, се печели само когато пораждаш надежди, когато имаш потенциал да привличаш колебаещите се Струва ми се очевидно, че такава трансформация на левицата може да се извърши само ако се премине и през следващия етап - предстоящите след около година местни избори. В дясната част на политическия спектър перспективите изглеждат много по-неясни. От една страна, на път е да се реализира втори политически мандат, осъществен от десноцентристка формация. Самият факт, че СДС за първи път в нашата нова политическа история успя да изпълни цял мандат е успех сам по себе си. В момента, макар с нов политически субект, се продължават реформите, които доближават обществено-политическото устройство на страната ни до модела, който ще ни позволи да вървим към обединена Европа. Поне в настоящия момент тази политическа линия няма алтернатива. На пръв поглед изглежда парадоксално, че колкото по-бързо се развива този процес, толкова по-бързо се изчерпва мисията на този тип управление. Конкуренцията, която възникна между двата политически субекта вдясно - СДС и НДСВ - се очертава като допълнителна пречка за развитие на техните непосредствени политически перспективи. Съществува теоретическа възможност за съюз между тези политически формации, който би могъл да промени статутквото на политическата сцена. Това обаче би означавало да се отнеме перспективата пред обособилите се политически елити. Поради тази основна причина ми се струва, че това е почти изключено да се случи. Усилията на столичния кмет Стефан Софиянски в това отношение изглеждат като политически романтизъм Много по-вероятно е да се наложи линията на разединението, която ще изведе десницата на местните избори неподготвена, без ясна политическа ориентация. Това неминуемо ще им отнеме политическата инициатива. Така в стратегически план може би ще се възвърнат шансовете на СДС да заеме отново лидерската си позиция в дясното политическо пространство, а най-вероятно присъствието на НДСВ ще се свие в рамките на малка парламентарна партия. За да се стигне дотам обаче, политическата логика показва, че и двете формации ще трябва да преминат през чистилището на престоя в опозиция.Така изглежда логиката на политическите процеси към настоящия момент. Сценарият, по който ще се развиват нещата обаче, тепърва ще се пише както от българските политици, така и от събития и решения, които ще произтичат далеч от нашата страна.

Facebook logo
Бъдете с нас и във