Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПОЛИТИКАТА Е РАБОТА ЗА ЮПИЗИРАНИ СТАРЦИ

През последните две години не остана наблюдател, който да не си е изхабил сетивата в търсенето на модел, идеология, проект или поне идейка, която следва кабинетът Сакскобургготски. Да, няма и следа от модел, но затова пък има затвърдено масово впечатление: тия бързат за някъде. Хардкритиците са убедени, че има нещо гнило в бързането не само с връщането на царските имоти, а и с двете сделки с външния ни дълг, с операцията по фискалния резерв, с двете бързи банкови приватизации, с приватизацията на БТК и Булгартабак, с електроразпределителните дружества, с отдаването на летищата на концесия, с промените в конституцията и т.н. Може и да има нещо гнило, ама то си е в Дания.Който чете книгите на Алвин Тофлър, знае, че модерният свят, изцяло зависим от информацията, се дели не на бедни и богати или на развити и слаборазвити, а на бързи и бавни страни. Новото верую на модерно мислещите е скоростта - този, който върви бързо, е по-добре. В новия свят не големите триумфират над малките, а бързите над бавните. А изненадите идват от внезапното ускоряване и изпреварване. При бързите икономики благоденствието идва с бързите реакции на финансовите и политическите арени, с бързата повратливост (по термина на сп. Форбс) и със светкавичните комуникации. Докато в селските икономики темпото е като на глетчер. Скрупулите и невежеството дърпат назад, мисли се бавно, разбира се трудно. Експериментите са опасни, а новаторите - преследвани.Ако се вгледаме в това, което се пише за България - че е изпреварила по много показатели новите 10 членки на ЕС или че бележим безпрецедентен темп на повишение на кредитния рейтинг - десет пъти само за две години - можем да се поуспокоим. Откъм бързина поне го докарваме. А онези, които предричат, че оправянето ни ще дойде след 63 години, да си стоят при проучванията.Хари Труман имаше един израз: Ако Мойсей беше чел анкети, щеше да си остане в Египет. Симеон очевидно чете, но не анкети. Стотици пъти е признавал, че най-обича книгите. Явно за 50 години изгнание е прочел достатъчно. Само от книгите би могъл да вземе толкова изненади и екстравагантни направления, дето ни стовари на главите.Години наред например една книжарница в Женева му запазвала книги, които купувал на куп. Гостите му знаят, че подарена книга Симеонови врати отварякакто направиха миналата година скандинавските посланици. Казват също, че набляга на научната литература. Вижте доказателства: Бих могъл да вися във въздуха на едно място или да вървя много бързо - според моята стратегия това е един вид изменчива геометрия, приложима в политиката... с моите международни връзки и либерални възгледи България ще спечели от ефекта Фуджимори. За сп. Euromoney поясни, че с новаторския подход за намаляване на безработицата не преоткрива нещо, което вече е известно (т.е. писано в дебелите книги). А за фамозните 800 дни директно съобщи, че са от учебник по корпоративен мениджмънт. Сега пък се чудим какво ли друго култово учебниче е напипал, след като премести Лидия Шулева от социалното в икономическото министерство.От много четене обаче така я е оплескал... Управлението на Симеон си е направо управление по бестселъри. Сиреч - чиста проба еклектично управление. Наблюдателите могат да открият в ходовете му минимум шест управленски течения. Едното е тейлъризъм, издигнало в култ научното управление с принципите за строга рационализация на труда, за паричните стимули, за издигането на благосъстоянието на работниците и за непрекъснатото функционално обучение. Второто е технократизъм, по силата на което се втурна в подбор на технократи. Третото е мениджъризъм, прокарано с книгата на Джеймс Бърнам Революцията на мениджърите. Изглежда, това направление му върши добра работа, за да обяви категорично, че грешката му - Божидар Финков, се дължи на пренебрегването на критерия министър-мениджър и че ще подкрепи наесен само кметове-мениджъри.Не е ясно от кои бетселъри ги е взел, но откриваме зачатъци на хибридните направления социал-капитализъм (или неосоциализъм), младицизъм, а отскоро и академизъм. От тях премиерът се възползва най-мащабно от младицизма, чрез който прокара юпитата в управлението на държавата. Не е ясно също доколко е бил подготвен за съвместна работа с тези бейби бъстърс (пакостливи бебета) или yiffies, както ги наричат в САЩ. Защото доста бели коси му докараха, а и доста поокапаха. Според анализ на сп. Форчън, това ново поколение мениджъри (родени след 1964 г.) са си жива мина: макар че са бързорастящ, високообразован и добре платен сегмент от пазара на труда, отказват лични жертви за целите на организацията, не се страхуват от уволнение и не се чудят дали да напуснат сами, ако им липсва lifestyle, ако работата ги притиска и изтощава.Ако към посочените екстравагантни управленски течения добавим концепцията за бързите и бавните икономики, можем да си представим на какъв стрес подлага Симеон своя подопечен човешки материал.Науката обаче разклаща пръст към подобни експлоататори: засечен е синдромът bornout (синдромът на износването, изхабяването или изгарянето). В силно стресова среда, при голямо напрежение и амбициран ръководител неминуемо настъпва изчерпване или изгаряне на енергията на професионалистите. Имайки предвид, че философията на мениджмънта на ХХI век е hard work (тежка работа), Милен Велчев в своя отчет реши и нас да подготви: чака ни бачкане, скучно и упорито, до стопяване на лагерите. Чудесна предпоставка за bornout!Впрочем, симптомите на изхабяването са налице. Наред с отпадналите от играта министри и заместник-министри се сещаме за Николай Василев, който от еуфоричното преди две години със зъби и нокти ще върнем десетки хиляди българи, сега стене Булгартабак е най-големият кошмар на живота ми. Или за Огнян Герджиков, който се предаде пред тарикатските номера за гласуването с чужди карти, за Бойко Борисов, който ту избухва, ту млъква, ту подава оставка. Лошото е, че и народът се изхабяваСветовни и европейски класации ни напомнят садистично, че сме най-бедни, най-груби и нелюбезни, най-песимистични, разгневени и уплашени. Не знам Симеон дава ли си сметка какво означават следните тенденции: расте и се ожесточава детската престъпност, растат катастрофите по пътищата, растат самоубийствата и на деца? Има една древноиндийска сентенция: Петима са винаги мъртъвци, макар че живеят - бедният, болният, глупавият, живеещият в чужбина и слугата. Че то други българи останаха ли?Не е вярно, че на Симеон не му пука за нас. Отдавна е измислил как да ни предпазва от износването и изгарянето: с тактиката на розовите очила. Когато започна да повтаря да гледаме положителното, имаше предвид опита на американската компания Анималънс Инк., описан в дебелите учебници по мениджмънт за ХХI век. Предприемчивите американци имплантирали розови лещи на пилетата в птицефермите, за да предотвратят инстинктивното кълване по главите на по-слабите, в резултат на което 25% от тях умирали. Ефектът бил невероятен: притъпеното зрение ги направило по-неточни, розовият цвят започнал да ги успокоява, взели да ядат по-малко и по-малко да разпиляват храната извън хранилките.За да спести и на кабинета си синдрома на износването, Симеон вероятно е намислил да освежи юпи-модела с модела на юпизираните старци. Защото младите в политиката са най-податливи на износване. А и, както казва народът, разсъмването не може да продължава цял ден. Моделът на юпизираните старци е подготвен от направленията ювентизация в Източна Европа и младицизъм в западните страни. Идеята е да се създадат т. нар. млади възрастни за работа във високоскоростна и технологична среда. Днес юпи-старците (над 40-годишни) усвояват култа към компютъра и ИНТЕРНЕТ със съзнанието, че само чрез тях може да се подкопаят бюрократизмът и зациклилите държавни машини. Никълъс Нигропонте, един от модерните юпи-възрастни, казва: Вече се гради новият манталитет на децентрализация в политическия живот по примера на младите от дигиталния свят. Понятието за държава ще търпи радикална промяна. Докато политиците дебатират около наследството на историята, едно ново поколение изгрява на пейзажа. Нямаме време за мислене - важно е да решим да принадлежим на правилното поколение. Богатите днес са младите, а бедните - старите.Сред пакостливите старчета (алтернатива на пакостливите бебета) в световната политика са Михаил Горбачов със своето джобно компютърче, Силвио Берлускони, Жак Делор, Шимон Перес и дори папа Йоан Павел II. А и нашият премиер, като типичен юпи-старец, взе, че се изпусна пред депутатите за CV-та на министрите в ИНТЕРНЕТ, та цялата зала се изсмя, без да може да обясни защо.Юпизираните старци са страхотни находки за политиката. Способни са да работят по 60-70 часа седмично и са пример за брутално полагане на усилия. Учат се от младите, но за разлика от тях не правят погрешни стъпки. Най-много да се подхлъзнат.На Симеон и неговата форсирана програма са нужни точно юпи-старци. Защото са неуморими, независимо по какви причини. Дори да са като в случая с 80-годишния руски граф, който се оженил за 25-годишна красавица. Девойчето не се и надявало на някакво консумиране на брака. Но още в първата нощ на покоите й се почукало: Аз идвам да изпълня своя съпружески дълг. След приличен брой минути графът си отишъл. Не минал и един час и пак почукал: Дойдох да изпълня своя съпружески дълг. Младата съпруга останала доволна. Но не повярвала на очите си, когато след час старецът пак бил на вратата. Но, Ваше Височество, вие вече два пъти го сторихте!?. Графът се ударил по челото: Ех, склероза...

Facebook logo
Бъдете с нас и във