Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПОЛИТИКА ЗА НЯКОЛКО БАРЕЛА ПЕТРОЛ ПО-МАЛКО

Този път френският президент Жак Ширак и германският канцлер Герхард Шрьодер действително не могат и може би не искат да откажат на американския президент Джордж Буш. Първо, защото успехът или провалът на подготвяната нова резолюция на ООН за Ирак могат да засегнат интересите на Германия и Франция и изобщо на Европа толкова, колкото и на Съединените щати. Второ, вече не става въпрос за войната в Ирак, а за мира в Ирак, а към него никой не може да си позволи да бъде безразличен, опозиционно настроен или пък да се дели на лагери. Но аз смятам, че всички страни от НАТО и от целия свят, независимо какви различия са имали в миналото, сега си дават ясна сметка, че един свободен и проспериращ Ирак е ключ към стабилността в Близкия изток, казва в едно интервю съветничката по националната сигурност Кондълиза Райс. В него тя се опитва да докаже добрата атмосфера, царяща между Франция и Съединените щати. Всъщност казаното от Райс е повече послание в стил да приключим с лошото настроение. Впрочем самият Джордж Буш в интервю за сп. Пари мач убедено твърди, че нито за миг не е бил ядосан на френския президент. Никога не съм се сърдил на французите. Франция е наш стар съюзник, казва президентът на Съединените щати в интервюто. Запитан дали като са такива приятели ще покани президента Ширак в ранчото си в Крофърд, Буш отговоря: Ако му се гледат крави, да заповяда. Каква невероятна разлика с настроението от миналата година! Тогава Париж със сигурност е отбелязал, че в речта си За състоянието на Съюза Джордж Буш не спомена нито веднъж Франция, нито даде някакъв по-категоричен сигнал за помирение. В спора между Франция и Съединените щати преди една година се оглеждат не само противопоставянето между Европа и САЩ, но и различните представи за устройството на света. Понякога се шегувам, че Франция и Съединените щати са женени от 225 години и бракът им е несигурен от 225 години, беше казал за британската телевизия Би Би Си американският държавен секретар Колин Пауъл. Сега действителността изглежда друга. В нея се оглежда френската карта на американския президент и кандидат за втори мандат Джордж Буш. Стана така, че Буш спечели войната в Ирак без помощта на Париж, Берлин и Обединените нации. Със спечелването на мира нещата изглеждат по друг начин, защото няма случай от времето, когато австралопитекът се е превръщал в човек мирът да бъде спечелен самостоятелно. Америка и Буш имат нужда от широка международна подкрепа и затова основните искания на противниците на войната бяха изпълнени. Даже се очаква на предстоящата среща на Г-8 американската администрация да не е особено настоятелна пред партньорите си за т.нар. идея за създаването на големия Близкия изток по иракски модел. Идеята за участие на НАТО в стабилизирането на Ирак също търпи промени, колкото и това официално да се премълчава. Съединените щати продължават да гледат благосклонно на евентуално участие на НАТО в стабилизирането на Ирак след предаването на суверенитета на 30 юни, но приоритет за Вашингтон в момента е успешният преход в страната, каза американският заместник държавен секретар Ричард Армитидж. Позицията официално не се е променила, но се изчаква подходящият момент. Задължителното допълнение е, че сега усилията са съсредоточени най-много върху приемането на резолюцията от Съвета за сигурност на ООН. Показателно е, че авторитетният Хенри Кисинджър отново проговори в подходящия момент. Пред германския в. Ди Велт той каза, че геостратегически войната в Ирак е била правилното решение, но представата, че Ирак може да се превърне в модел на демокрация, при това в рамките на американския вътрешен политическия календар, е отишла твърде далеч. Същото важи за идеята, че демократизирането на Ирак ще окаже влияние върху целия регион. Така наречените европейски противници на войната също като американската администрация в момента нямат особено полезен ход. Да се чакат изборите, които евентуално би спечелил Джон Кери, не си струва. Иракската политика на кандидата за президент Кери не се различава от тази на Буш. Понякога ни раздават такива карти, казва Кери, които не ни позволяват да направим веднага всичко, което бихме искали. Сенаторът отказа да посочи срок за изтеглянето на американските войски от Ирак и твърди, че графикът за намаляване на американските войски в Ирак трябва да бъде подчинен на успешното произвеждане на избори, на установяването на сигурност и стабилност в Ирак. Това означава, че Кери и Демократическата партия също не могат да си позволят бързо изтегляне на американските войски от Ирак и ще търсят начин преди всичко за запазване на лице. В преработения вариант на проекторезолюцията за Ирак отново не е посочена конкретна дата за тяхното изтегляне, но е включена интересна формулировка Мандатът на многонационалните сили ще изтече със завършването на политическия процес. Отгоре на всичко Джордж Буш и Америка са в предизборна кампания. Това означава, че всяко посещение в чужбина и особено в Европа неизбежно ще минава на прастария принцип на необходимото политическо поръчителство. Съвсем неслучайно европейската обиколка на Буш започва от Ватикана и среща с Папа Йоан-Павел Втори. Добре е да се напомни това, което в анализите на в. БАНКЕРЪ беше отбелязано още през януари: сега въпросът е не само дали 43-ият президент на Съединените щати отново ще се пребори за американския политически Олимп, но и дали отношенията на Вашингтон с Париж и Берлин ще успеят да възвърнат изгубеното в иракските пясъци доверие. И по този повод е добре да се припомни, че още в разгара на трансатлантическата препирня беше очевидно, че Берлин може да се окаже в много трудно положение, ако Париж реши при определени обстоятелства да промени позицията си и направи движение в посока сближаване със САЩ. Забележително е, че Берлин вече е доста по-въздържан, отколкото Франция и Русия. От телефонния разговор тези дни между Герхард Шрьодер и Джордж Буш станаха известни не толкова някакви категорични искания на Германия, а засвидетелстването на нейната подкрепа за новата резолюция. Затова със сигурност може да се констатира, че дипломатическата борба за резолюцията на ООН не е само опит да се ограничи властта на Съединените щати в Ирак, но най-вече е опит всички да се разграничат от времето преди една година.В подкрепа на американците в момента отлично съвпадат поне пет важни неща - европейското дипломатическо турне на Буш, трескавата подготовка на резолюцията на ООН, асоциацията с историята от Втората световна война (отбелязването на 60-годишнината от десанта в Нормандия), конструирането на новото временно иракско правителство и фокусирането на вниманието върху една от най-големите бензиностанции на света - Саудитска Арабия. Стана така, че в края на май и началото на юни 2004 г. ще трябва да се състои или да не се състои висшият пилотаж в световната политика. Старо правило е, че интелектуалното отношение към международните отношения не може да мине без историята и нейните съпоставки с настоящето. През 1944-а, точно преди шестдесет години, с десанта в Нормандия и операция Овърлорд се осъществи на практика връзката между Европа и Съединените щати и затова мнозина смятат датата шести юни като основополагаща за Атлантическия съюз. Анализаторите на американския президент, изглежда, много държат на тази връзка, защото сложиха в една реч на Буш пред Военновъздушната академия в Колорадо Спрингс следното сравнение: Близкият изток е решаващ фронт във войната срещу тероризма, така както Европа е била фронт от основно значение през Втората световна война. Сега тази атлантическа връзка неизбежно минава под сянката на иракските американо-европейски отношения. Не става дума само за пищните церемонии във Франция, но и за срещата на Г-8 в Ирландия и за истанбулското издание на НАТО в края на юни. В крайна сметка голямата политика не е за няколко барела с петрол в повече. В момента за това, което се случва, може да се изрази и така: световна политика е готова за компромис за няколко барела петрол по-малко. Уинстън Чърчил отново е актуален, и то точно на шестдесетгодишнината на десанта в Нормандия. Единственото по-лошо от съюзниците е да нямаш такива. Само петролът не върши работа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във