Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПОЛИТИЦИТЕ СЕ ОГЛЕЖДАТ ЗА АЛТЕРНАТИВА НА ПУТИН

Москва. Специално за БАНКЕРЪ от кореспондента на БНТ Валери ТодоровРуският президент Владимир Путин като че ли не го свърта по кремълските коридори. Той пътува често в чужбина, среща се с журналисти, с лекари, със спортисти, с учени... Награждава, посещава районите на природните бедствия или се появява на гробището в Уфа сред роднините на жертвите на ужасната авиокатастрофа над Германия. Не му е уютно в собствения му кабинет или иска всичко да види сам? Не е уверен в себе си или пробва влиянието си и иска лично да види как вътре и вън от страната се отнасят към неговите реформи? Политолозите се опитват да разгадаят логиката на президента, който става емоционално все по-сдържан и физически все по-енергичен. Получи ли Русия своя общонационален лидер, или изморителният ПиАр най-сетне започва да отстъпва на реалната политика? Кремълските имиджмейкъри се чудят в коя посока да се напрегнат. Образът на президента става все по-труден за изграждане, защото реалният Путин и желаният Путин само видимо изглеждат двете страни на една монета. От президента искат повече, отколкото той може да даде след двете си години управление. В страната все още няма единен център на властта. Партиите приличат на джуджета в огромната пещера, където могъщият циклоп гледа всички с едно око, но не вижда всички еднакво. Резервът от кадри се изчерпва, а задачите се усложняват. Путин може би иска да смени някои от министрите, но няма с кого. Той иска по-големи темпове на икономически растеж, но е принуден да приеме реалните. Някои упрекват кремълските имиджмейкъри за ранния старт на втората предизборна президентска кампания на Путин. Но времето не чака. Ако доверието към него се задържи на това ниво, предстоящата президентска кампания може да се получи много скучна, затова - и много бедна. Преизбирането на Путин може да бъде обърнато в проста машинка за гласуване без особено изтънчени политически технологии. В какво да влагат тогава парите си амбициозните бизнесмени? Рулетката стои на една цифра, картите са обърнати върху един знак. Движението във властта се извършва между полюсите на една батерия, заредена предварително. От едната страна е новото поколение самоуверени политици, от другата - изпробваната гвардия на старото Семейство (на Елцин - б.р.). Балансът е между Кремъл и правителството, където Семейството и петербургското лоби са си поделили сферите на влияние. Реалното ограничаване на властта на Държавната дума създава неустойчиво поле от емоции и раздразнение. Досега Думата винаги е била източник на политически вълнения и е служила за коректив на властта. Сега политическото надбягване се извършва без препятствия и без конкуренция по съседните писти. Следващият по рейтинг политик след Путин - лидерът на Компартията Генадий Зюганов, има едва 13% подкрепа. Политическата дистанция изглежда непреодолима, макар че политическите надбягвания се извършват по други правила. По-сприхавите политици започват да тъгуват по демократичния безпорядък от времената на Елцин. Немската акуратност на Путин изглежда прекалено монотонна.Публичната полемика между Путин и Елцинзачестилите появи на бившия президент пред телевизионните камери носят скрития намек, че властта не е предадена завинаги, а с някои условия. Досега не е ясно има ли таен договор между старите и новите. Основните активи на националните компании са изнесени в чужбина, а не е ясно кому ще служат капиталите, които Кремъл иска да амнистира. Дали тези, които изнесоха капиталите, ще харесат идеята да служат на президент, който ще управлява, но няма да притежава всички политически активи? Реалната икономика е в ръцете на правителството, а за втори резервен отбор в Кремъл, както това ставаше при Елцин, няма хора. Може би е прав известният политолог Вячеслав Никонов, който смята, че упрекват Путин не заради неговите слабости, а заради утопиите му. Нужен е не идеален, а реален президент. Путин обещава това, което може да стане, но не казва, че то задължително ще стане. Държавните чиновници получиха през юни 50% увеличение на заплатите, но през октомври ще получат и заповеди за съкращения. Логиката е разбираема: по-малко чиновници, с по-големи заплати и по-голямо самочувствие. Путин предлага закони, които намаляват данъците, превръщат земята в пазарен продукт, опитва се да направи прозрачни големите предприятия - монополисти, да премахне дотациите и да направи цените на комуналните услуги в Русия, близки до световните цени. Времето на социалните бонификации изтича и държавата претендира за нова роля - не на добрата майка, а на социален партньор на своите граждани. Това не се харесва на всички, но в имиджа на руския президент е заложен все още солиден политически резерв. Той не стана социалистически диктатор, както някои очакваха, а цивилизован консерватор от типа на Де Гол или Рейгън, смята Вячеслав Никонов. Кръгът на разочарованите от този обрат не е голям, но съществува.Упрекват Путин, че политиката му на западния фронт не носи очакваните победи. В отношенията със Запада е необходимо дозирано напрежение, смятат някои теоретици, противници на разслабването. Политическият истъблишмент също изглежда недоволен. Но децата на политиците и бизнесмените учат в западните университети, жените и снахите им раждат в западните клиники и плачът, че Русия изоставя позиция след позиция, изглежда неуместен. Предричат на Путин участта и разочарованията на Горбачов. Путин предпочита ролята на мениджър пред ролята на политически вожд. Ще съвпаднат ли обаче вътрешният и външният ПиАр? Забелязващият се застой във вътрешната политика може да се превърне в системна криза, ако отборният принцип и синхронизирането между тимовете не започне да действа. Защото въпреки опростената схема за борбата между старите и новите, между петербургците и московчаните, в Кремъл и в правителството се забелязва съществуването на поне още две групировки, свързани с политическото и икономическото лоби. Така че извън досегашните схеми остава малка, но влиятелна сила, която може да се опита да засили разцеплението между основните играчи. Това са хора, които биха искали да зависят от реалната политика, а не от измислени схеми. Сред тях са представители на най-младото прагматично поколение, което чака бързи резултати и ефективно признаване на промените в Русия. Може би от тези среди ще се появи бъдещият съперник на Путин, след като на досегашните не им стига или инерция, или политически гръб. В Русия няма реално действаща партийна система и връщането на част от руските капитали от чужбина може да пренасочи политическите надежди в неочаквана посока. Децата на реформите растат и искат повече. Растящият политически апетит е добър признак. Вече започна и подготовката за парламентарните избори, които обикновено предшестват президентските. Банкерите даже са се хванали за главата, защото още никой на знае цените на следващата предизборна кампания. Но още отсега се забелязва интересен акцент. Сегашните партийци искат пари не за изграждане на регионални структури, а най-вече за подкрепа на президента в регионите. В този ресурс може да се влага, защото той поне засега не е подложен на резки политически рискове и има висока финансова ефективност. Проблем е острият дефицит на популярни лицаОбедняването на интелектуалния потенциал се вижда с просто око. От новата класа мениджъри не се появяват желаните фигури. Тези хора искат красив дом, доходна работа, добро училище или спортен клуб за децата, отдих в чужбина. Държавната служба не може да им гарантира достъп до тази ценностна система. Опитите да се нарисува ново лице на държавния чиновник засега не дават особен резултат. Казват, че президентът Путин често напомнял на премиера Касянов да хвали някои от министрите. За поддържане на самочувствието и имиджа, разбира се. Касянов стискал зъби и хвалел. Но от това на никой не му става по-леко. Ако икономиката продължи да буксува, политиците също ще започнат да нервничат. Ще трябват пари за новите избори. Новият избирателен закон е по-строг, а партийните каси започват да се изпразват. Федералните лидери и партии вече нямат предишната популярност в регионите. Технологиите подмениха политиците, а електоратът започва да се изморява от виртуалната игра. Затова и рейтингът на Путин се държи така устойчиво. Сравнението с предшественика веднага връща разума. Путин е единствената фигура, която фокусира общонационалните надежди. Затова сега той изглежда без алтернатива. Но Кремъл също може да се опита да създаде поне видимост, че такава има. Слуховете за назначаването на лидера на ЯБЛОКО Григорий Явлински за външен министър може би се вписват в схемата за поддържане на променен имидж на президента, който не се бои от конкурентите и даже се превръща в мениджър на политическото им издигане. Много ефектно, но съвсем не е по руски. Политиците все пак се оглеждат... Политическото здраве на сегашния руски президент изглежда цветущо. Той не се нуждае от повдигане на имиджа, а по-скоро от съживяване на съперниците. Не е прилично да бягаш сам на огромния стадион при толкова писти и при запалени прожектори.

Facebook logo
Бъдете с нас и във