Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПОЛИТИЦИТЕ НЯМАТ ПРАВО ДА МЕЧТАЯТ

Предполагам, че чужденците няма да се втурнат
да купуват земеделска земя. Надявам се, те да се насочат към места,
които са подходящи за живеене и за туризъм, около езера и планини,
които са с перспектива да бъдат включени в регулация. Очаквам
това да създаде на чуждестранните инвеститори сигурност, която
днес те нямат, купувайки заводи върху държавна земя. Така
министър-председателят Иван Костов изрази миналия вторник надеждите
си за бъдещето на българската земя в отговор на въпрос на в.БАНКЕРЪ.
Пак във вторник след редовното заседание на НИС лидерите на СДС
обявиха готовността си за провеждане на консултации с останалите
парламентарни сили по въпроса за необходимата промяна в конституцията,
която да разреши продажба на българска земя на чужденци. Тази
промяна беше един от предизборните приоритети в програмата на
ОДС, а преди седмица висши политици от Европейския съюз ни напомниха,
че това е едно от изискванията им, за да признаят желанието ни
да станем част от тяхната общност.


Промяната на чл. 22 от българска конституция е на
дневен ред не от вчера. Логиката на новия път на икономическо
развитие, който страната ни пое преди седем години, превръща това
ограничение не само в пазарен проблем, но и в политически анахронизъм.
Забраната за продаване на българска земя на чужденци вече не намира
своите идеологически основания нито в стила на днешното управление
на държавата, нито в желанието на всички ни да развиваме свободно
и модерно пазарно общество. Съгласието на политическия елит по
този въпрос отдавна е реалност, въпреки че за някои леви партии
е невъзможно публично да признаят това от страх да не се конфронтират
с разбиранията на собствения си електорат. Парламентарните представители
на БСП например не биха могли да се съобразят със собствените
си реалистични виждания за нещата. В логиката на политическата
си принадлежност те са длъжни да се придържат към идеологическата
легенда на собствената си партия и да пледират в залата срещу
промяната в конституцията и за запазване на забраната.


Всички останали парламентарни групи вероятно с готовност
ще се пресъединят към необходимото за промяната квалифицирано
мнозинство. И въпреки че този акт ще влезе в пълно противоречие
с национализма, който демонстрира БББ, Жорж Ганчев със сигурност
ще намери подходящ предлог, за да оправдае съгласието си.


Малко по-различно стоят нещата извън парламентарната
зала. Мощните български стопански групировки възприемат тази промяна
като пряка заплаха за икономически си просперитет. До този момент
те са всесилни на затворения български пазар. Влизането на чужденци
в него ще ги принуди не само да се подчинят на конкуренцията,
но и да спазват по-коректни правила в играта. Нещо, което за техния
слух все още звучи като смъртна опасност. И донякъде може би са
прави. Тези от тях, които не успеят да се приспособят към легитимните
норми на пазарно поведение, наистина ще бъдат обречени на гибел.
А останалите ще са принудени да подменят сенчестите
си навици.


Друг проблем пред разрешаването на свободната продажба
на земя ще бъде общественото мнение. Българинът традиционно свързва
собственото си самочувствие и очакванията си за успешна реализация
със земята. Дали това се дължи на закостеняла идеологическа пропаганда,
както твърди премиерът на държавата, или по-скоро е резултат от
недоизживяния преход към промишлено общество, за предстоящия дебат
е без значение. Важното е, че българинът, лишен от всички други
жалони на националното си самочувствие, вероятно ще се окаже доста
объркан в желанието си да съхрани собствената си идентичност и
значимост, стъпвайки върху чужда земя. Ще имат ли
управляващите търпението и умението да го убедят в собствената
си правота? Или забързани и улисани в устрема си за преструктурирането
на икономиката ще жертват последното късче човешко достойнство,
останало в ограбените души на българите?


Земята не може да бъде изнесена - твърди
уверено Иван Костов, тя си остава в границите на българската територия.
Никой не може да противоречи на това. Само че законите на чувствата
и на душата са по-различни. Ако за икономиката земята е стока,
за българите тя е Родина. Задачата да намерят равновесието между
тези две понятия остава за управляващите. Всеки народ е в правото
си да има своите мечти и емоции. Право да бъдат необуздани мечтатели
нямат само политиците.

Facebook logo
Бъдете с нас и във