Банкеръ Weekly

Общество и политика

Политиците не искат машинно и електронно гласуване

Машинното и електронното гласуване може да се споминат още преди да са се родили. Никак няма да е чудно, ако наесен управляващото мнозинство прокара нови промени в Изборния кодекс, които на практика да отменят тези възможности за подаване на глас и да останат само хартиените бюлетини в урните. Такива предложения се чуха от партийните редици и на управляващите, и на опозицията още след последните парламентарни избори през март 2017-а, когато ЦИК не успя да се справи с доставката на машините и организацията на гласуването с тях. Едно от оправданията й беше, че не се е очаквал предсрочен вот. А набързо обявената обществена поръчка се провали - беше подадена само една оферта, която се оказа, че не отговаря на критериите.

Върховният административен съд задължи миналата седмица Централната избирателна комисия да въведе въпросното гласуване, за което й даде срок до февруари догодина. Но говорителите й веднага обясниха, че тя не би могла да се справи сама с логистиката и съхраняването на машините, а това трябвало да стане с помощта на държавата. В допълнение, имало и тежък проблем с три вида секции, за които така, както законодателят е написал Изборния кодекс, било невъзможно да се въведе машинното гласуване. Става дума за секциите в специализираните заведения, подвижните и тези, които са извън страната.

Всъщност машинното и електронното гласуване бяха записани в закона на юруш през 2014 г. малко преди парламентарните избори и под натиска на Реформаторския блок. Ако депутатите си бяха дали достатъчно време да огледат внимателно нещата, щяха да направят изключение за посочените секции. Но тогава промените бяха приети в пленарната зала формално, без да се мисли много как точно на практика ще се изпълнят. Важното беше да се успокои обществото, изразило положителното си отношение към тези видове гласуване на референдум, иницииран от тогавашния президент Росен Плевнелиев.

Истината е, че и ГЕРБ, и БСП, и ДПС не горят от желание да се въведе гласуването с машини или пък от компютъра вкъщи, защото така не могат да се купуват гласове, да се фалшифицират бюлетини, да се влачат чували, да се упражнява контрол върху гласоподавателите. Чрез дистанционното електронно гласуване във вота ще се включат и повече българи, живеещи в чужбина, което със сигурност би повлияло на предварително очакваните от партиите резултати.

Все пак, след като минаха предсрочните парламентарни избори миналата година, на които Изборният кодекс беше тотално нарушен, бе планирано на първите редовни избори - тези за евродепутати през 2019-а, всички секции у нас и в чужбина да бъдат технически обезпечени за машинно гласуване. През септември 2017-а обаче държавната фирма "Информационно обслужване" излезе с доклад, в който бяха направени констатации, че това гласуване крие повече рискове, отколкото преимущества, и световната тенденция е държавите да отстъпват от него, вместо да го използват по-широко. Тези изводи биха могли да послужат като аргумент на управляващите да предложат отмяната на машинния вот след края на депутатската ваканция.

През октомври - също миналата година, бяха отпуснати близо 1.5 млн. лв. от бюджета за пилотна система за дистанционно електронно гласуване, която трябваше да се реализира от Държавната агенция "Електронно управление". В началото на декември беше открита процедурата за изработването на такава пилотна система и за изборите за европейския парламент през 2019-а. Срокът за изпълнение на проекта е до 31 декември 2018-а, като досега бяха проведени и трите симулации по един избран модел.

Междувременно и ЦИК обеща да изготви проект за въвеждането на дистанционно електронно гласуване, което да се приложи на изборите за евродепутати. От комисията твърдяха, че тогава ще можем да гласуваме със сигурност и машинно. Но ръководителката на изборния орган Ивилина Алексиева - Робинсън даде да се разбере, че има много рискове в процеса - кратките срокове, местата за гласуване при повсеместен машинен вот и др. Един от проблемите, споменати и по онова време, беше осигуряването на електронно и машинно гласуване в подвижните избирателни секции, на корабите, плаващи под български флаг, в домовете за стари хора, в лечебните заведения, затворите, както и на местата извън страната, когато се произвеждат избори в два тура. В крайна сметка председателката на ЦИК препоръча, че най-добре би било, ако парламентът въведе поетапно машинното гласуване, изключвайки някои категории от него.

До края на септември 2017-а бе и срокът, който институциите си бяха поставили да проучват вариантите и да си направят сметката кое е по-изгодно - наемането на машините или изработването им в България. Но на организираната от избирателната комисия среща същия месец станало ясно, че Министерският съвет няма никакви конкретни виждания по въпроса. Което показва, че спънките не са толкова в администрацията, колкото в липсата на политическа воля при управляващите. Очевидно страхът от всякакво друго гласуване - било то машинно или електронно, е голям. И ще си остане такъв, докато не се измисли начин и то да бъде манипулирано.

Десните политици от "Демократична България" твърдят в свое становище, че една година преди евровота нещата с електронното гласуване, за което е осигурено европейско финансиране, са зациклили. Спрян е проектът за електронна идентификация, а новите електронни лични карти, с които електронното гласуване би могло да бъде масово, се отлагат постоянно. От формацията припомнят, че през февруари ЦИК е изпратила свое становище до Народното събрание, в което иска отлагане на електронния вот, защото в България няма средство за електронна идентификация. Най-важният спор - дали без национална схема за такава идентификация може да се гласува - останал без отговор от парламента. Иначе в анализа на комисията се казва още, че дистанционното електронно гласуване е бързо и удобно за потребителя, но рискът от контролиран вот е по-голям и той не може да бъде овладян. Това също е удобен аргумент за депутатите да отложат гласуването от компютър за неопределено време.

Системата за електронното гласуване се разработва по оперативната програма "Добро управление" с бенефициент Държавната агенция "Електронно управление". "Тя трябва да бъде готова до края на 2018-а. В същото време тази система е пряко обвързана с електронната идентификация на гражданите. Тя трябваше да бъде готова още януари тази година, но срокът беше изместен за 2019-а. Това прави невъзможно гласуването по електронен път по-рано от 2019-а", обясни говорителят на ЦИК Камелия Нейкова. Тя се позова и на друг нонсенс - в Изборния кодекс е записано, че тази година избирателната комисия трябва да проведе експериментално дистанционно гласуване в три последователни избора, дори те да са частични. "Това са факти, които не знам как ще се развият. Има законово разминаване и ако това не бъде синхронизирано, не мога да кажа как и кога ще има електронно гласуване", отбеляза Нейкова.

От "Демократична България" са убедени, че ако управляващото мнозинство имаше политическа воля, тези проекти -  за електронното дистанционно гласуване и за електронната идентификация - щяха да са реализирани и вече щяха да текат тестови гласувания, с които да се докаже работоспособността и сигурността на системата.

"Политическият страх от електронно гласуване блокира проектите. И премиерът Борисов, и парламентарното мнозинство се снишават. "Тупането на топката" е стандартен похват - когато не желаеш нещо да се случи, а представителите на мнозинството демонстрират високо спортно майсторство", се казва в позицията на партиите от дясното обединение. Те призовават управляващите да заявят ясно, че не желаят електронно гласуване през 2019-а и не могат да го въведат - нямат капацитет и воля да осигурят участие на стотици хиляди наши сънародници в изборния процес, особено на пребиваващите зад граница български граждани.

Facebook logo
Бъдете с нас и във