Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПОЛИТИЧЕСКО ЛИЦЕМЕРИЕ ОКОЛО ПРОДАЖБАТА НА ЗЕМЯ

Камелия Касабова, заместник-председател на Народното събрание и председател на временната комисия за промени в конституцията, пред в. БАНКЕРЪГ-жо Касабова, кога трябва да бъдат гласувани решенията на ръководената от вас комисия и от какви други промени се нуждае основният закон?- След като комисията гласува с необходимото мнозинство законопроекта за промени в конституцията, това е достатъчното условие той да влезе в пленарната зала. Тази седмица решенията бяха внесени в деловодството на Народното събрание, където ще останат един месец за размисъл. До следващата януарска сесия можем да започнем с разглеждането на законопроекта на първо четене. Надявам се законопроектът за изменения в конституцията да стане факт към средата или края на март 2005 година. И това е добре, защото на малко хора е известно, че тези промени са необходими, за да може да се подпише присъединителният договор на България към Европейския съюз. България не трябва да подпише международен договор, който противоречи на собствената й конституция. За други промени ми е трудно да говоря, защото остава много малко време до изтичането на мандата на това събрание. Тези, които направихме във връзка с присъединяването ни към ЕС, костваха близо година и половина работа. Но личното ми виждане е, че основният закон или по-скоро политическият модел на страната се нуждае от усъвършенстване. Ще дойде моментът, в който самото свикване на Велико народно събрание, за да може това да стане, ще отпадне. Този принцип на ригидност, на изключително труден начин на сменяемост на конституцията е обслужвал момента на нейното създаване през 1991 г. и прехода. Това вече не е полезно, особено за бъдещото ни европейско членство. Нека да дадем възможност на всеки следващ парламент да може да променя конституцията. Не е редно за всяка структурна промяна да свикваме ВНС, защото всичко това е не само загуба на обществена и политическа енергия, но и на време и финансови средства. Как ще коментирате позицията на някои политически сили само гражданите на ЕС да имат право да купуват земя в България? - По време на работата на комисията това беше един от най-дискутираните проблеми. Искам да стане безусловно ясно, че отпадането на тази забрана за гражданите на ЕС е условие за подписването на присъединителния ни договор. Шокирана съм от социологически проучвания, които показват, че едва ли не около 70% от българите подкрепят европейското ни членство, но в същото време 50 на сто са против това чужденци да придобиват земя в България. Подобен атавизъм, че ще трябва да дадем това национално богатство на някой друг, у нас битува в резултат на недостатъчна информация. След подписването на договора за присъединяване към ЕС българските граждани стават равни на всички останали хора от страните членки на ЕС. Да не говорим, че след подписването на присъединителния договор в началото на 2007 г. България трябва да подаде молба за присъединяването си към споразумението за свободно икономическо пространство. В него членуват не само граждани на ЕС, но и на други страни. Комисията за промени в конституцията взе решение за един по-широк вариант. При него, ако България подпише международен договор с друга държава извън ЕС, тя да се ползва със същите права (засега по отношение на закупуването на земя от чужденци) като тези на гражданите на ЕС. В случая обаче има нещо друго. Не може на входната врата на България да забраняваме, а през неофициалния вход на държавата всеки да върши, каквото си иска. Търговският закон позволява всеки чуждестранен гражданин, независимо от каква националност е, ако основе търговско дружество със 100% чуждестранен капитал в България, да може да закупува всякаква земя. Наскоро чух, че едва ли не по силата на такъв международен договор не можем да дадем на японски граждани да купуват земя. Защо тогава си затваряме очите пред факта, че в момента има японски села в България, в които са закупени имоти и земи при действието на старата конституция, и то без да се наложи нейната промяна. Във всичко това до голяма степен виждам политическо лицемерие. Нека да погледнем истината в очите и да не подценяваме българския народ. Той е достатъчно мъдър сам да прецени дали да продава собствената си земя, или не. Не може с механизма на държавната принуда да му казваме какво може или не може. Нека да дадем правото на всеки българин, който има земя, да реши дали да я пази до края на живота си, да я обработва и стопанисва, или да я продаде. От Европейската комисия ни критикуват, че не сме направили необходимите реформи в съдебната система, но знаем, че всичко това се спъва и от Конституционния съд. Как може да се излезе от този омагьосан кръг? - И аз бих нарекла този кръг омагьосан. Но според мен правителството в рамките на този мандат няма кой знае какви възможности за действия. Това, за което сме поели ангажимент, е да изготвим концепция за изцяло нов Наказателнопроцесуален кодекс. Надяваме се той да бъде подкрепен от всички политически сили, защото сме поели ангажимент до края на 2005-а да го приемем. И добре ще е, ако към края на този парламент имаме готов проект за НПК, за да бъде той приет от следващия. Нека обаче не забравяме, че НДСВ за първи път у нас направи опит за реални крачки в реформата на съдебната система. Неслучайно в началото на мандата си през 2001 г. приехме стратегия за реформа в съдебната система и заедно с другите политически сили подписахме декларация за поправка в конституцията с оглед на промените в съдебната система. За съжаление Конституционният съд надяна една ограничителна мярка и постанови, че структурни реформи в съдебната система могат да се правят само от Велико народно събрание. Със законопроекта ни за НПК се опитахме да прехвърлим част от функциите на следователите върху дознанието. За съжаление този законопроект не беше подкрепен от опозицията. Много неща в областта на съдебната власт въобще се промениха през мандата на НДСВ, но не забравяйте, че поначало съдебната система е доста консервативна. При нея реформите се правят трудно. Съпротива за реформата се усеща дори от самата съдебна система. Ще направи ли парламентът необходимото като законодателна програма, за да може България да се присъедини навреме към ЕС? - Преговорите на България с ЕС са приключени още през юни тази година. А присъединяването на България е условие от приключване на преговорния процес. Парламентът извърши огромна работа, която за съжаление не се вижда нито от избирателите, нито от институциите. Аз не казвам, че с това приключва хармонизационната работа с ЕС по прилагането на законите. Тя тепърва ще продължи. Но според мен сегашното 39-то НС свърши успешно своята работа в тази посока. От какви промени се нуждае изборното законодателство и намирате ли за основателни твърденията на БСП, че сегашната организация за провеждане на изборите ще постави под въпрос легитимността на парламентарните избори догодина?- Възможно е в избирателната система да има пропуски. Но ако има проблеми - те трябва да бъдат отстранени. Както към избирателите, така и към всички политически сили, които възнамеряват да участват в изборите, ще бъде честно да са наясно с правилата, по които ще се състезават. Има подготвени различни варианти на избирателен законопроект, но кой ще надделее в следващите месеци трудно мога да ви кажа. Все пак политическата и избирателната система не може да се промени, ако няма поне три партии, които са за определен законопроект. В крайна сметка приемането на изборното законодателство зависи от целия парламент, а не само от мнозинството. Според последното социологическо проучване на агенция АФИС, ако изборите бяха днес, БСП би ги спечелила. Каква е възможната конфигурация на следващия парламент, ако левицата наистина спечели изборите догодина? - За мен това е трудна прогноза. Пожелавам на БСП да спечели изборите. Но виждаме, че данните от социологическите изследвания ежедневно се променят. НДСВ показва прецедент в европейското управление - а именно че през последните месеци рейтингът му непрекъснато расте. Ако тези темпове се запазят до края на мандата на това управление, картината би могла да бъде малко по-различна. Но ако въпросът ви се състои в това с кого ще си партнира НДСВ - това са неща, за които можем да говорим след изборите. В момента политическата картина е много динамична и е трудно още отсега да се предвиди нещо. Нямах това предвид, но ще ви попитам зависят ли границите на коалиционната политика на НДСВ от вътрешните процеси в партията?- Колкото и млада политическа сила да е НДСВ, тя се изгради като доста монолитна и здрава структура, в която вътрешни процеси на противоречия или на разделяния няма. Въпросът за границите на бъдещите коалиционни партньори на НДСВ в момента не може да бъде поставен. Всичко зависи от изборната картина и от програмите на съответните партии. Да не говорим, че всичко се предопределя от либералния модел на управление на нашата партия. НДСВ зае съществуващата през последните 12 години празнота в политическото пространство именно като диалогична, либерална и насочена към всички - в рамките на европейските ценности - партия.Споделяте ли идеята на военния министър Николай Свинаров кандидатите за депутати и министри да преминават проверка за достъп до класифицирана информация? - Тази идея ми се струва хем екзотична, хем симпатична. И доказателството за това е, че пробуди както реакцията на медиите, така и на политиците. Което означава, че в нея има известна доза рационалност. Разбира се, на политическо равнище това не е обсъждано. Възможно е тя да е лична идея на министър Свинаров. Но в основата й има достатъчно демократичност и честност към избирателите. Защото, ако определено лице се появи в избирателните листи или бъде избрано за министър, а впоследствие се окаже, че няма достъп до класифицирана информация, най-малкото няма да може да изпълнява пълноценно функциите си. В същото време няма да може реално да заеме длъжността, ако за това има подобно изискване. Може би всичко това не трябва да бъде публично оповестявано преди изборите, но за да може всяка партия да е наясно с последващите си възможности, е добре да бъде информирана.

Facebook logo
Бъдете с нас и във