Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ВЕТРОВЕ ЩЕ ВЕЯТ НАД ОБЛАЦИТЕ

Едва ли новата година ще може да конкурира отминалата по силата на политически трусове и аномалии. Въпреки това обаче със сигурност не ни очакват много спокойни времена. Независимо че засега отношенията между парламент, правителство и президент изглеждат безметежни, идилията няма да продължи много дълго.Новата 2002 г. може и да не докара драстични промени във властта, но със сигурност няма да ни спести нови политически драми. Основните държавни институции и сега са на прага на комуникационна криза, а след встъпването на новия президент на Дондуков 2 общуването неизбежно още повече ще се влоши. Много е вероятно на повърхността всичко да остане розово. Зад усмивките и дружеските поздрави обаче отдавна се крият все по-изострящи се конкурентни интереси, лично съперничество и партийни пристрастия. Под спокойната политическа повърхност се спотайва стихийна война между икономически и политически групировки. Грохотът от дрънкането на оръжията отекна още преди края на миналата година, но апогеят на битките все още предстои. Разнообразието на интересите, представени в управляващото движение Симеон Втори, ще осигури доста зрелищна 2002 г. за любителите на силни усещания. Досега сблъсъци и търкания имаше само между различните лобита, представени в редиците на самото НДСВ. Сега обаче с нараснало самочувствие, а оттук и апетити за повече влияние, са и мощните групировки, крепящи гърба на новия президент Георги Първанов. Главоломното падане на рейтинга на управляващите и победата на червения лидер поставиха в ръцете на хората на Първанов доста удобни механизми за шантажиране на мнозинството. Това пролича още при договорките за бъдещия шеф на НСС, след като Атанас Атанасов подаде оставка. Въпреки желанието си да посочи свой човек за този пост, екипът на Симеон Сакскобургготски бързо и безшумно склони на настояванията на новия президент да изчака с решението до встъпването му в длъжност. Познавайки нашенската политическа традиция, можем да сме сигурни, че подобни опити за налагане не само на кадрови, но и на управленски и икономически решения ще има и в бъдеще. Няма начин това да не изнерви членовете и на парламентарното мнозинство, и на правителството. Неизбежен е моментът, в който подобни отношения ще дотегнат някому. Въпреки че най-големите битки се очакват около приватизацията на държавните монополи, трусове в управляващите среди се усещат още отсега. Първа жертва в започващата бран падна - заместник-транспортния министър Здравко Величков. Още преди Нова година Величков беше принуден да подаде оставка, според информирани, най-вече заради сериозен сблъсък на интереси в сагата Балкан. Пак различия в интересите стана причина и за искане на оставката на заместника на финансовия министър Милен Велчев - Атанас Кацарчев. От намеци на депутати от мнозинството стана ясно, че зад офанзивата срещу данъчния експерт стои приближен на НДСВ банкер. Самият Кацарчев пък обяснява атаките срещу себе си с интересите на търговците на лекарства, които очевидно също имат достатъчно свои хора в редиците на парламентарното мнозинство. Засега търканията между различните лобита в един или друг бранш все още раздрусват само пластовете под повърхността и предизвикват сравнително леки сътресения в управляващите среди. Скоро обаче подмолното напрежение вероятно ще избие и като събуден вулкан ще отнесе поне част от първия екип на Симеон Сакскобургготски. Парламентарната група вече натрупа достатъчно самочувствие и желанието й да се намесва пряко в решенията на изпълнителната власт съвсем скоро ще изхвърли извън креслата им първите министерски жертви. Д-р Антония Първанова не е първата царска депутатка, която се изправя пред медиите, за да иска оставки. Преди нея колегата й Коста Цонев показа вратата на културния министър Божидар Абрашев. Брожения сред народните избраници има и срещу социалната дама Лидия Шулева.Тези кахъри обаче могат да се класират сред дребните грижи на мнозинството. Голямата болка и на лобита, и на депутати са икономическите ведомства. Там все още е скрита най-едрата риба. Очаква се скорошно раздържавяване на монополни държавни предприятия, които съсредоточават интересите на цели съзвездия от групировки. А колкото и вулгарно да звучи, в България приватизацията само на едно от структуроопределящите предприятия може да свали цяло правителство. Поне това внушение се опитва да използва в момента Ахмед Доган. Той навремето развали отношенията си с Иван Костов и СДС само заради Булгартабак, а после влезе в коалиция с НДСВ предимно заради надеждата си да участва в решението за приватизацията на цигарения концерн. Сега обаче вицепремиерът Николай Василев разби илюзиите му и хората на Доган започнаха да надигат глава срещу управлението на кабинета Сакскобургготски.Не само Доган обаче е извадил ятаган срещу младия приватизатор. В българския печат излезе информация, че зад един от кандидат-купувачите на Булгартабак стоял лично Майкъл Чорни, а вицепремиерът не желаел тютюневия монополист да попадне в негови ръце. Доста мощното лоби на отлъчения от България руснак едва ли има намерение да предаде без бой интересите на патрона си. Напоследък не скрива резервите си към вицепремиера и сивия кардинал на правителството Стоян Ганев. Въпреки сравнително нерегулярните си публични изяви, директорът на премиерския кабинет не изпуска удобен случай да намекне, че икономическият екип на Симеон Сакскобургготски не изпълнява стриктно идеите на Негово величество, както Ганев нарича министър-председателя. Критиките на Ганев в никакъв случай не се ограничават само до действията на Николай Василев. Недотам дружелюбни нотки се откриват доста често и в коментарите му върху работата на финансовото ведомство. Изказванията на човека с кабинет най-близо до премиерския недвусмислено намекват, че Милен Велчев и Николай Василев не изпълняват идеите на премиера за намаляване на данъците и дерегулиране на икономиката в страната. А за всеки непреднамерен слушател това е откровен сигнал, че се искат главите им. Трудно е да се допусне обаче, че двамата млади министри водят на своя глава абсолютно самостоятелна икономическа политика и това е причината да се иска смяната им. Много по-вероятно е шест месеца след влизането си в Министерския съвет и двамата да са се оказали неудобни някому или да пречат за осъществяването на нечии други идеи, а не точно на Симеон Сакскобургготски и не точно за стратегическите рамки на българската икономика. Но преди конфликтът да намери разрешението си, ще трябва да бъдат премерени силите. От различни подмятания на Николай Василев, от една страна, и на Стоян Ганев, от друга, става ясно, че те очакват дербито да приключи до няколко месеца. Тогава един от двамата щял да се раздели с поста си. Все повече нараства напрежението и в Министерството на вътрешните работи, научи в.БАНКЕРЪ. Отношенията между Георги Петканов и главния секретар Бойко Борисов не бяха образец за любвеобилност още в самото начало на съвместната им работа. Сега обаче фазата на откровеност доста е напреднала и двамата мъже все по-яростно се гледали из под вежди. Министър Петканов се чувствал дълбоко засегнат от честите забележки на бившия царски бодигард за работата на ведомството му и го подозирал, че бърза да седне на мястото му. Освен министъра си Бойко Борисов явно е засегнал и много други влиятелни интереси. Въпреки че всички добре си дават сметка за личната привързаност на премиера към главния секретар, търпението на настъпените групировки вече се е изчерпило. Тези от тях, които имат свои лобита в НДСВ и БСП, в началото по-плахо, но след победата на Георги Първанов, доста по-смело са започнали да настояват за смяната му. Пак от кръга на БСП, и най-вече от хората около бъдещия президент, не харесват пък военния министър Николай Свинаров. Много висши военни са засегнати от ентусиазма на Свинаров да продължи реформите в армията, които ще предизвикат драстични съкращения най-вече във висшия команден състав. Сред най-разгневените били генералите от ракетни войски заради решението на правителството за сваляне от въоръжение на ракетите CC-23, което ще изведе много от тях в пенсия. Дали обаче Георги Първанов и Ангел Марин ще удовлетворят каприза на генералите и ще настояват за смяна на Свинаров ще можем да разберем едва след 22 януари.Каквито и бури да бушуват през 2002 год. в недрата на политическите институции обаче, вероятността те да доведат до правителствена криза преди края на годината е минимална. Политическите сили ще продължат да замерват управлението с критики и обвинения, но можем да очакваме, че ентусиазмът им ще се изчерпва само с декларации и пози.

Facebook logo
Бъдете с нас и във