Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ОКОВИ НА ПУБЛИЧНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ

През изтеклата седмица работата на временната парламентарна комисия за проверка на дейността на Министерството на регионалното развитие и благоустройството приключи с драматичен финал. Едно шарено мнозинство одобри доклада на комисията и задължи премиера Симеон Сакскобургготски лично да докладва на парламента какви мерки ще предприеме, за да отстрани откритите пропуски и слабости по усвояването на средствата от предприсъединителните програми ФАР и ИСПА. Такова решение има основания, но мнозина видяха в случилото се отмъщение на ДПС за отстраняването му от контрола над еврофондовете в МРРБ. Всъщност проблемът е много по-сериозен и засяга реалните и измислените дефицити в административния капацитет на страната ни на финалния етап от присъединителните процеси. Проточилата се парламентарна процедура се превърна в типична илюстрация за тънките игри на политиците с администрациятаПроблемите на публичната администрация и нейното реформиране би трябвало да бъдат област, в която партийните сметки и боричкания отстъпват място на разумен държавнически подход. Ефективност на администрацията се постига преди всичко чрез последователност и стабилност в спазването на правилата и създаването на традиции, а не чрез периодичната подмяна с цел поставяне на послушни чиновници. Политиците идват и си отиват, а администрацията остава, за да осигури нужната приемственост на оперативно ниво - поне така стоят нещата в общностите, към които сме в процес на присъединяване. България разполага с нормативна база за дейността на държавната администрация и държавния служител, която в общи линии отговаря на европейските стандарти. Истинското предизвикателство е тя да се прилага добросъвестно, а не да се умува над казуистиката за възможното й прилагане и прекрояване с оглед на конюнктурни политически интереси. Разбира се, едва ли е нужно да се доказва, че като качество на работата и персонален състав днешната българска администрация е далеч от съвършенствотоКрасноречив е самият факт, че след три години управление на НДСВ и ДПС процентът на държавните служители, назначени с конкурс, остава почти същия, както при управлението на ОДС. Около две трети от персонала в ключовите административни структури е назначен и оценяван по неясни критерии, за чиито истински цели не е трудно да се досетим. Натъкваме се на фрапиращи примери на неприлагане на съществуващото законодателство в тази област, какъвто е случаят със Столична община. Там най-важните административни постове продължават да бъдат разпределяни по партийни квоти, а не на базата на необходимите лични качества на заемащите ги. Въпросът обаче не е в това, да се премълчават недъзите на родната администрация, а те да бъдат точно диагностицирани и преодолени чрез нормативни, структурни и квалификационни мерки. В този контекст рецидивите на старата практика - държавните служители да се превръщат в изкупителна жертва заради слабостите на управляващия политически елит - са вредни и опасни. За неусвоените от МРРБ средства от еврофондовете сигурно определена отговорност носи и посоченият от ДПС за главен виновник сегашен министър Валентин Церовски. Но този извод увисна, защото депутатите не направиха нещо задължително - добросъвестно да прочетат и интерпретират (а ако трябва - и да оборят аргументирано) експертните доклади, възложени от делегацията на Европейската комисия. Защото те показват подобрение на административния капацитет в усвояване на евросредствата именно през последната година и половина. Така бяха разбити беглите надеждии, че този път парламентът няма да използва темата за разчистване на политически сметки и ще се опита да анализира сериозно какви са действителните административни пречки пред по-ефективното усвояване на средствата от европейските фондове.В опита си да защити Церовски в последния момент парламентарната група на НДСВ извади одиторски доклади на KPMG от 2002 и 2003 г., направени по поръчка на Делегацията на Европейската комисия в България. Докладите изследват административния капацитет на регионалното министерство по усвояването на средства от програма ФАР.Първият - от май 2002 г. - проследява работата на ведомството по време на БСП - министъра Паскалев и заместникът му Хасан Хасан от ДПС, който тогава пряко отговаряше за еврофондовете. Изводите в този доклад са унищожителни - министърът и заместникът му не са създали нужната организация на работата, лоша е координацията между различните звена, няма ясно разпределение на отговорностите, слаб е финансовия контрол. Но те засягат нивото и работата на политиците, а не толкова на администрацията. Същото може да се каже и за доклада от октомври 2003 г., в който одиторите отново са проверили капацитета на ведомството - този път при Церовски. Тук селективно цитираните пасажи показват забележителен напредък. Изграден бил значителен институционален капацитет за управление на проекти по ФАР, редица препоръки вече били изпълнени, организационната структура за управление на проектите и финансовия контрол по тях - оптимизирана, а координацията със звената в останалите министерства - подобрена.Логичният въпрос е - след като административният капацитет е толкова забележителен, защо няма съответно подобряване на резултатите, в частност - при усвояването на еврофондовете. А още по-логичният отговор е ясен - ако нещо е забележително, това е капацитетът ни да влагаме усилия предимно в забаламосването на проверките и комисиите от страна на европейските ни партньори. Политиците активно поощряват този лош навик на администрацията, като пропускат, че лъжем не Еврокомисията, а самите себе си. Защото държавната администрация с нейните слабости и грешки си е нашаи трябва да осигурява управлението на нашата държава. А това е проблем, който е стократно по-важен от политическото оцеляване на един или друг министър или партиен лидер.Често у нас сме свидетели и на друг отдавна забравен в напредналите демокрации феномен - политиците да оправдават своите грешки с дейността на администрацията, която ръководят. Тук обвиненията варират в широк диапазон - от некомпетентност до скрит политически саботаж. Всъщност атаките, отправяни към държавната администрация от мастити политически фигури, в това число от управляващото мнозинство, са не само необосновани и вредни. Те обикновено имат за цел да прехвърлят отговорността на предишните управляващи (любимото оправдание със скелетите в гардероба), но по същество представляват неволно признание за собствената им политическа и организационно-управленска недостатъчност. За този извод има поне три сериозни аргумента. На първо място, подобни обвинения показват неспособността или нежеланието на правителството да прилага закона. А законът предвижда достатъчно възможности за санкциониране на недобросъвестни държавни служители, да не говорим за случаите на умишлено неизпълнение на служебните задължения. Но квалификациите и обвиненията трябва да бъдат мотивирани и при нужда защитени в съда. Практиката показва, че нито едно обвинение от рода на съзнателно политическо вредителство не е било аргументирано, още по-малко - доказано. Поради което изпитано средство за чистките остават безсмислените и самоцелни структурни промени.Второ, оправданията на министри и депутати за саботаж от страна на държавната администрация говорят най-вече за собствената им некадърност. По правило администрацията може да саботира само едно некадърно правителствокоето е неспособно да планира, организира и контролира работата й в съответствие с възприетите политически приоритети. А ако политиката не струва, това е отговорност на политиците.Трето, оправданията с лошата държавна администрация вече не могат да се мотивират само с враждебността на наследените от предишното управление кадри. Правителството на Симеон Сакскобургготски извърши достатъчно назначения, за да проличи, че има сериозни проблеми в сферата на подбора на ключовите държавни служители и стила на работа с тях. Не може да не прави впечатление, че обвиненията към администрацията в политическо вредителство са анонимни, но зачестилите скандали около важни държавни служители от висшия и средния ешелон са съвсем конкретни. И до един са свързани с назначени от премиера или от неговите министри хора, обикновено - под натиска или с протекцията на депутати от НДСВ. За просперитета на България в новия век и в новите общности, където се приобщава с толкова усилия, е нужна силна държава с капацитет за стратегическо мислене и поведение. Това съвсем не означава многочислена, още по-малко - бюрократична администрация. Става дума за държавна администрация, която комуникира, вслушва се в гражданите и в структурите на гражданското общество и активно търси партньорство с тях; държава, чийто публичен сектор е жизнеспособен и открит, а процесът на взимане на решения е прозрачен и достъпен за обществен контрол. Това трябва да стане главно с волята и усилията на политиците, а не въпреки техните тънки сметки. Които на всичкото отгоре често се оказват направени без кръчмаря.

Facebook logo
Бъдете с нас и във