Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ЕЛИТ ПАК ПРЕГЪРНА МАЛЦИНСТВАТА

Темата за етническите малцинства отново е на дневен ред и партийните лидери за пореден път се хвърлят в битка с вятърни мелници, родени при цялата неяснота около политиката ни по националния въпрос от собственото им и неособено богато въображение.


Всъщност не за пръв път през изминалите девет години зад проблемите на най-уязвимите и най-ощетените социални слоеве политическият елит се опитва да скрие своята безпомощност да се оправи с икономическите и социалните проблеми на държавата и да натрупа някой и друг дивидент. Трудностите на пенсионерите и безработните продължават безпощадно да се експлоатира от лявата опозиция. А заради Рамковата конвенция за малцинствата, или по право заради приближаващите избори, политическите снайперисти взеха на мушка и етническите групи.


В началото на октомври лидери на СДС, БСП и ДПС почти се засякоха на централния кърджалийския площад. Само няколко дни по-късно и Александър Томов побърза да стъпи на обетованата земя. Изведнъж проблемите в региона станаха близки на всички партии и любовта им към хората придоби ясно етническо изражение.


СДС създаде специална комисия за работа с малцинствата. Решенията и дейността й все още нямат публичност, но сините вече започнаха постепенно да реализират новия си подход. Според него интеграцията на малцинствата трябва да разчита на отворени възможности във всички обществени сфери. Премиерът например говори както за подобряването на икономическото състояние на хората с различно самосъзнание, така и за директно вкарване на техни представители във властта. Разбира се, като управляваща партия СДС може да си позволи подобен подход. Ресурсите, които властта й дава, наистина могат да подобрят състоянието на някои малцинствени групи. В конкретния случай обаче никак не е сигурно, че промяната, дори и да бъде осъществена, ще осигури политическа печалба за сините. С общи политически усилия турското малцинство е вече прекалено капсулирано и трудно достъпно за външни внушения. Пътят към интеграция, който управляващите се опитват да извървят, е прекалено дълъг, а и стръмен в българските условия. Неслучайно до днес нито един наш властник не е успял да го извърви. Вкарването на българомохамедани, роми или други представители на малцинства в структурите на управлението със сигурност ще има някакъв ефект, но още по-сигурно е, че той, първо, няма да е траен, и, второ, няма да реши истинските проблеми на малцинствените групи в страната ни.


В този смисъл Александър Томов може и да е прав, когато твърди, че интеграцията чрез властта не е най-добрият начин. Но в днешна бедна България едва ли е възможен процес, който да разчита на солидно подобрение в икономическото състояние на регионите. В края на краищата всеки може да предложи за подялба това, с което разполага. Сините разполагат с власт и предлагат някакви парчета от нея. Ако Евролевицата разполага с пари, може би ще ги сподели с ромите. През пролетта само седмици след като от бизнесдепутата се трансформира в евродепутат, Цветелин Кънчев създаде под крилото на новата си партия асоциация Евророма. И до днес той и Александър Томов продължават да твърдят, че хуманният му порив към циганите няма нищо общо с Евролевицата. Но, от друга страна, Томов не пропуска да подчертае, че докато подходът на Иван Костов е грешен, то Цветелин Кънчев интегрирал циганите правилно. На дванадесети декември асоциацията ще има конгрес, до който европолитиците се надяват да съберат поне шестдесет хиляди членове.


На фона на новата шумна вълна около малцинствата Ахмед Доган изглежда някак прекалено спокоен. Дали това е знак за увереност в собствените му позиции - или пък бездействието му е плод на безсилие? Пред в. БАНКЕРЪ Димитър Луджев сподели, че кръгът от симпатизанти на новия Либерално-демократичен съюз се разширява предимно сред българите. Това може да означава, че хората на Ахмед Доган вече са вътре, но и че влиянието му в ДПС намалява и влизането му в либералния съюз е опит да се спаси в ново политическо амплоа.


През започващата седмица малцинственият ентусиазъм на политиците вероятно ще се засили. Дебатът върху ратификацията на Рамковата конвенция неизбежно ще разбуни страстите. БСП, рискувайки да се изправи срещу всички, ще размаха знамето на национализма, но съчувствие ще открие вероятно само у Жорж Ганчев. Което едва ли ще е комплимент и в собствените й очи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във