Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ЕЛИТ И ОБЩЕСТВОТО СА В МЪРТВА ХВАТКА

Има основания да се твърди, че политическата ситуация в България днес е уникална за последните десет години. Тя не се характеризира просто с криза на доверието към управляващите, както я представят повечето медии и някои демоскопски проучвания, а поне с три особености, които съвкупно обуславят нейната изключителност.


Нараства и приема критични стойности не просто недоверието към управляващата партия и държавните институции, а към ПОЛИТИЧЕСКИЯ ЕЛИТ КАТО ЦЯЛО. Става дума за отношението към всички партии, които се асоциират в една или друга степен с политическата власт, към всички държавни структури - на национално и местно равнище, към държавната администрация - отново на национално и местно равнище, към икономическите елити, към представителите на едрия частен бизнес. Възниква отчуждение към властта и към нейните институции, сравнимо по силата си с това от 1989 година.


Безпрецедентно ниски са и оценките за собственото материално благосъстояние, и за икономическото положение на страната, потискащ е песимизмът по отношение на перспективите за промяна в личен и общонационален план.


За разлика от предишни кризисни периоди (например 1996-1997 г.), липсват масови очаквания за изход от кризата чрез смяна на управляващата партия. Това се потвърждава и от данните за електоралната подкрепа, на която може да разчита основната опозиционна сила - БСП - въпреки демонстрацията на завишено политическо самочувствие тя не увеличава електората си от 1998 година насам.


Единствената нотка на оптимизъм в обществените нагласи е свързана с вече възникналия консенсус за необходимостта от евроинтеграцията на България и с очакванията, че това може да окаже стабилизиращо въздействие върху живота в страната. Тези очаквания обаче по-скоро са хипотетични и хората не ги обвързват с непосредствените си жизнени перспективи. Тревогата на политиците от управляващата партия по отношение на възможността България да остане в Шенгенския списък не е случайна: преодоляването на това ограничение е една от малкото възможности да направят добро впечатление на избирателите.


Като цяло се оформя огромен политически вакуум, в който главният елемент е обстоятелството, че около 4 милиона български избиратели (приблизително 65 % от имащите право на глас) не изразяват каквито и да е политически и партийни предпочитания, нито пък са в състояние да определят какво ще бъде поведението им при предстоящите парламентарни избори. Не бива да се изпуска и фактът, че сривът на доверието към СДС не е довел, а може и да не доведе до прилив на избиратели към другите политически играчи, включително към БСП. Това прави парламентарните избори непредсказуеми от гледна точка на сегашния политически момент.

Как може да се определи положението на парламентарните партии сега:

СДС

се намира в тежка управленска криза, от която не се вижда изход в непосредствено бъдеще. Влиянието на партията върху избирателите е свито до около 20% от всички гласоподаватели - с тенденция да спада още, и няма изгледи това влияние да се разшири чрез привличането на коалиционни партньори. Единственият позитивен ресурс е външната политика на правителството, но той няма да стигне за категорично изборно надмощие. Програма'2001 е неизпълнима без мощно външно кредитиране, но няма реални шансове, а и време да се получат достатъчно пари. Външнополитическата подкрепа за организацията също не е категорична. Вътрешните сътресения в СДС не са оздравителен процес, какъвто някои се мъчат да го изкарат, а изразяват жестоката борба за удържане на властови позиции, която вероятно ще се изостри още повече в месеците до изборите.

БСП

демонстрира връщане на политическото си самочувствие. Политическата й агресивност спрямо управляващите и претенциите й за поемане на изпълнителната власт след парламентарните избори нараснаха. Но шансовете на партията да предизвика значим обрат на политическите настроения в своя изгода при една предизборна обстановка изглеждат съмнителни. Заявките за изчистване на външнополитическия й образ (проблемът НАТО) са непоследователни и са в състояние да изострят вече съществуващи вътрешнопартийни проблеми. Образуването на нова левица със стари, амортизирани и останали без влияние организации не може да заблуди никого, освен твърдия електорат на БСП.

Същата съдба имат и ще имат опитите да се симулират независими граждански движения (от рода на ГОДО) и непартийни интелектуални клубове (от рода на клуб 100). Единственият по-сериозен евентуален политически партньор отляво - Евролевицата - е в състояние на студена война с БСП след разцеплението на конгреса през юни. Засега БСП не се радва на по-голямо електорално влияние, отколкото основният й политически конкурент и като че ли може да разчита повече на задълбочаване на кризата в СДС, отколкото на разширяване на собственото си политическо влияние.

ДПС

е най-прогнозируемата парламентарна партия. Тя се опитва и най-вероятно ще успее да извлече изгода от сегашното положение. Сигурно ще присъства в бъдещия парламент благодарение на твърдия си електорат. Ще увеличи властовите си позиции в своите региони и ще притисне СДС за подкрепата си за алтернативната организация на Гюнер Тахир. Сега, изглежда, партията на Доган да е по-склонна на политическо взаимодействие с БСП, отколкото със СДС, но лидерите на организацията следват една изчистена от скрупули прагматична политическа линия и ще се преориентират в момента, в който преценят, че това им е изгодно.

Евролевицата

преживя тежка криза около конгреса си, но напоследък като че ли малко подобри обществения си имидж. Това не се дължи толкова на действията на партията на Томов, колкото на откритата враждебност, която БСП проявява към лястовиците.


Сближаването на отношенията между СДС и Евролевицата е принудителен ход и за двете партии. На СДС са му нужни коалиционни партньори, за да се опита да удържи изпълнителната власт, на БЕЛ и е нужна подкрепа, за да може самостоятелно да пробие в следващия парламент в ситуация, в която просто няма с кого да се коалира.

БББ

на практика се е разпаднал. Вероятно ще се включи в някакъв тип нова предизборна коалиция с малки шансове за успех. Новопоявяващите се политически организации, на първо място Гергьовден, ще имат много по-добри шансове да привлекат бившия електорат на Жорж Ганчев.


Борбата между основните политически играчи се води със средствата, използвани и при предишни кампании - взаимни компромати, враждебност, непремерен популизъм. Новото е в повсеместния страх от загуба на влияние. Винаги досега в навечерието на избори са се очертавали и губещите, и бъдещите победители. Сега не са ясни нито губещите, нито победителите. Политическият елит и обществеността са застинали в мъртва хватка: обществеността няма доверие на сегашните политици, но няма и с кого да ги подмени. Политиците на свой ред усещат заплахата за бизнеса си (а политическият бизнес е един от малкото проспериращи в България), но не са в състояние да предложат нищо ново на своите избиратели.

Facebook logo
Бъдете с нас и във