Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ЦУГ-ЦВАНГ И КАЛПАВИТЕ ИГРАЧИ

И на третата седмица от преговорите за съставяне на правителство на България новините звучат като заглавие на Ремарк: Нищо ново. Абсолютният цуг-цванг (ситуация в шахмата, при която няма печеливш ход), гарниран с императивното положение, че бързи нови избори са противопоказни и за страната, и за политическата класа, слага мрачен отпечатък и върху лицата, и върху приказките, а и върху мислите на политическите играчи.Един популярен герой на писателя Реймънд Чандлър казваше, че няма по-смъртоносен капан от собственоръчно поставения. Българската социалистическа партия и нейния лидер Сергей Станишев успяха за три седмици (начиная от следизборната нощ) да си заложат цял куп политически капани и ентусиазирано да хлътнат във всеки един от тях. Трудно може да се обясни (освен с пропагандистката инерция от предизборната игра) защо на социалистите и лично на Станишев им беше нужно толкова гръмогласно да твърдят, че партията им е спечелила изборите, когато баналната и очевидна истина е, че те просто имат най-голямата парламентарна група. А 82 мандата в Народно събрание с 240 такива може и да е прилично постижение, но за най-важното - правителствено мнозинство, драматично недостига. Когато през април на партийния конгрес в Пловдив лидерът на БСП обяви кандидатурата си за премиерския пост, той далновидно обвърза това с постигането на убедително мнозинство на изборите. Даже мъдро уточни, че под убедително разбира абсолютно мнозинство - 121 депутати. Какво му стана на Сергей Станишев в нощта срещу 26 юни, та с известните му вече резултати повтори претенцията си? Може към това да са го подтикнали хората от партийното ръководство, уплашени от фактическата изборна загуба на левицата и разчитащи, ако успеят да спретнат доминиран от БСП кабинет, някак да прикрият поражението. Може да са го убедили да бъде твърд силно левеещите политолози и социолози, които му пророкуваха между 105 и 110 депутати. Или пък силно охарчилите се бизнесмени от червения обръч? Може и Ахмед Доган, който месеци преди това гръмко обявяваше подкрепата си за червените, да го е подвел? Сокола вече си имаше враждата с НДВС и със Симеон Сакскобургготски и следизборните ядове на левицата му идваха дюшеш, та да се намести с тази опасно голяма парламентарна група не като изнудвача във властта, а като спасителя на управлението... Всичко е възможно - но безспорното е, че това бе първият и най-голям политически капан на пътя към съставянето на правителство, който социалистите сами си сложиха и в който вкупом скочиха. А че това е така, стана безпощадно ясно само след седмица, когато започнаха преговорите, изглеждащи толкова лесни в следизборната нощ.Вторият капан БСП си постави с избора на Георги Пирински за председател на Народното събрание. Сега някои от участниците в преговорите разправят, че са предложили на Пламен Панайотов да консултират кандидатурата, ама той не предал това на партийното си ръководство. Всъщност това няма никакво значение - социалистите възторжено гласуваха за любимеца си, приветстваха и гласовете на НДСВ и направиха Пирински шеф на парламента. Като така скочиха и в този капан - още на следващия ден справедливо и малко злорадо от царската партия се чу, че имащата 82 мандата БСП е отворила уста да глътне цялата държавна власт - президент, министър-председател, председател на Народното събрание... Сетне - като предупреждение - бе напомнено и за предстоящото овакантяване на креслата на главния прокурор, на председателя на ВКС, на Конституционния съд. И на най-непредубедените страната им се привидя в опасно червена окраска. Отгоре на всичко в телевизионните обсъждания на положението се включиха активно и отделни приближени до БСП офицери от народната милиция - колкото да потвърдят отдавнашните подозрения на българите, че те далеч не са от умната част на нацията.Прибавете към това предизвикателно гордия вид на победители, с който емисарите на Станишев кръстосваха - поне до изминалата сряда - всички държавни сгради около жълтите павета, амбицията на президента Първанов на всяка цена да вкара Доган в изпълнителната власт, та да ги гарантира преизбирането догодина, дребнавите заяждания в парламента - за председателството на някоя и друга комисия или, да речем, помиярската история около отказа на Бойко Борисов да е депутат - и си представете как преговаряте за коалиция с хора, които твърдо са решили да ви сварят в собствения ви сос.А точно това правеха хората от НДСВ и Симеон Сакскобургготски през последната седмица. Ден след като в присъщия си стил царят рече нещо, дето се разбра като евентуален отказ от претенциите да е министър-председател, Политическият съвет на партията му реши, че той трябва да е такъв, защото е гарант за европейското бъдеще на страната. Доколко подобна претенция има основание просто няма значение - жълтите прикриха царската амбиция зад собственото си гласуване и върнаха преговорите в предизборния период, когато Симеон обяви, че не е склонен да влиза в коалиционно правителство, излъчено с мандата на БСП. Толкоз. Червените отложиха отново партийния си пленум, президентът отложи връчването на проучвателния мандат за понеделник (в петък той просто нямаше кому да го връчи) и каквото и да се приказва дотогава, нещата изглеждат ясни. От Дондуков 2 в понеделник с проучвателен мандат за съставяне на правителство ще излезе Сергей Станишев - и Господ да му е на помощ.Той може да направи кабинет с ДПС, евентуално с част от БНС и някои други депутати. Както му подсказаха, за това дори не е необходимо отцепниците да гласуват - достатъчно е в съответния ден просто да не отидат в парламента. Правителство се избира с половината плюс един от гласовете на присъстващите в залата депутати. Виж, сваля се поне със 121 гласа. Колкото до НДСВ - подозренията, че извън властта царската партия ще се разцепи на крилца и перца, имат точно толкова основания, колкото и за всяка българска политическа партия от т.нар. стар елит. За разпадането на НДСВ се приказва още от създаването му. Ако Симеон не стане премиер (а май няма да стане) и ако БСП излъчи правителство и не се стигне до мандат на царистите, те ще излязат в опозиция. Под дебела сурдинка из София се говори, че в министерствата и агенциите машинките за унищожаване на документи работят нон стоп. Не е много вероятно да пречат активно - във всеки случай т. нар. еврозакони в парламента ще се приемат и с техните гласове. Но че ще работят за предсрочни избори, няма съмнение.Проблемът е кога ще са те. Ако са прекалено скоро - през тази година, българското еврочленство може да не се сбъдне не само през 2007 година. А в следващото Народно събрание ще се чуват главно гласовете на Волен Сидеров и Иван Костов. И вероятно на който е там новия председател на БСП.

Facebook logo
Бъдете с нас и във