Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ЦЕНТЪР Е В ДУПКАТА НА ГЕВРЕКА

Политолозите обичат да разсъждават за политическото пространство. И то с ясно определени термини. Проблемът не е в това, както мнозина обвиняват, че схемата дясно-център-ляво е измислена, за да облекчи разсъжденията на експертите. Проблемът е, че това е конструкция, работила в миналото и упорито отказваща да действа в настоящето. Нежели за бъдещето. През ХIХ век идеологиите процъфтяват и отношенията в политиката получават простички и ясни обяснения от теорията на конфликтите. Така че всичко да се намества в тезата, че икономическите интереси и собствеността (или липсата й) определят основния конфликт в обществото. Това е времето, когато лявото и дясното не само се настаняват в политическото пространство на Европа, но и реално обозначават политическия конфликт между две крайни позиции по отношение на държавата. Едната защитава интересите на собственика и в този смисъл, на имащия власт, дори и срещу държавата. Другата брани интересите на не-собствениците, т.е. слабите и лишените от властови ресурси основно чрез държавата. Всъщност идеята е, че когато нямаш индивидуални ресурси и възможност да притежаваш власт, държавата трябва да гарантира живота и съществуването ти. Колкото повече едни имат, толкова повече други искат. Преразпределянето на ресурси не е, разбира се, измислено като функция на държавата през ХIХ век. То само е изведено в позицията на основен политически проблем.Колко и как да се намесва държавата, докъде са общите интереси, които тя трябва да отстоява дори и с цената на насилие и откъде започва неприкосновената сфера на индивида и неговата собственост - тези и свързани с тях дискусии маркират политическото пространство в последните два века. Докато някъде в края на ХХ век европейското самочувствие вече се гордее със стабилни общества, с демокрации, в които е намерен тъй дълго търсеният баланс чрез приближаване на лявото и дясното и укрепване на центъра. Дали проблемът на България произтича от факта, че демократичната практика е твърде кратка, или от това, че преходът е сбъркан? И двата въпроса не са коректни. Защото те не изразяват една съществена липса, която определя в голяма степен гърчовете на българското политическо пространство Става дума за липсата на център. Както в социално-икономическия смисъл - нямането на развита средна класа, така и в политическия смисъл на балансирано отношение към властта.В българския център след 1989 г. се намират повече от странни, от политологична гледна точка, субекти. В началото центърът беше всичко и всеки, който държеше да се покаже еднакво дистанциран както от бившите комунисти, така и от настоящите демократи. Там - в центъра, през всичките тези години пребивава и ДПС. Въпреки липсата на каквито и да било характеристики на своите активисти и симпатизанти - както социални, така и политически. Защото ДПС, въпреки цялото си развитие в посока на национална партия, остава организация, подкрепена главно от етнически вот. Няма досега избори, на които ДПС да не е демонстрирало желязно единство, когато трябва да подкрепи свои кандидати, и разпад на блоковото гласуване, когато кандидатурата не е припозната от избирателите като един от нас. Тоест всеки неетнически вот е сериозно изпитание за авторитета на централното ръководство, което го налага. Сега в центъра се оказа и НДСВ. Отново ситуацията е доста неясна. Защото става все по-очевидно, че гласувалите за движението се чувстват центристи, докато действията на новата власт съвсем не са центристки. Естествено и обяснимо е свиването на подкрепата от 42 до 15 процента.Всъщност, идването на Симеон Сакскобургготски прекъсна една тенденция, която бавно и мъчително, но настойчиво се очертаваше. След крайното противопоставяне от първите години на прехода лявото (в лицето на БСП) и дясното (олицетворено от СДС) се бяха устремили с еднакъв хъс към центристкото пространство. През 2001 г. това движение беше придобило устойчивост както сред политическите елити, така и в общественото мнение. Българският избирател имаше желание да види нови политици и нова политика Старите политици го разбираха и дори бяха готови да се поподмладят и попроменят. Само че, оказа се, всички станаха заложници на недалновидността и желанието за запазване на поста. Тогавашният президент Стоянов, бранейки президентското си кресло, направи необходимото да изкара г-н Сакскобургготски от държавното пространство. Оставаше политическото.Резултатите от изборите през 2001 година се знаят и са коментирани достатъчно. Това, с което те са интересни в този анализ, е отговорът на въпроса случи ли се нещо с политическото пространство? Да. Тези изборни резултати забавиха процеса на нормалното преструктуриране на политическите партии. БСП и СДС, отблъснати от мощната центристка вълна на вота за НДСВ, отново се оттласнаха от центъра. Сега тенденцията е по-скоро на заемане на старите позиции. Националната конференция на СДС не просто възроди стари муцуни от зората на демокрацията. Тя реално даде властта в ръцете на хора, които могат и знаят единствено да съществуват на полето на крайната конфронтация ляво-дясно. Това са онези, които обясняваха в средата на 90-те години, че нищо друго извън СДС не е необходимо на България, защото то е достатъчно. (Съжалявам, ако на читателя тази мисъл звучи глупаво, но това е цитат от политик.) В БСП картината не е по-различна след завършилия конгрес. Ако погледнем състава на Висшия съвет, в него има повече извадени от нафталина стари идеи и мислене, отколкото през 1994 година. Самочувствието, че можем и сами, другите само ни създават проблеми при реденето на листите за депутати, придобива нездрави размери. Очертаващата се ситуация наистина е интересна. В политическото поле десни и леви се радикализират. Центърът постепенно, но сигурно се опразва отново. Защото няма реални центристки сили и защото няма реална социална основа за стабилни политически организации. Отцепилите се от СДС Софиянски и Бакърджиев, както и набралият скорост от президентската надпревара Бонев ще се опитат да заемат празното поле. Проблемът е, че социалната структура и икономическото положение, сиреч житието на избирателя, гарантира нестабилност на всяка центристка партия. С други думи, докато българинът остава преобладаващо разделен на много богати и бедни, всеки, който се прави на центрист, е обречен да бъде политическа еднодневка. Защото в подобни на българското общества няма място за нещо различно от големите десни и леви. Като че ли започва нов цикъл на преразпределяне на политическото пространство. За политиците противопоставянето отново е ляво-дясно, както беше в началото на прехода. Само че теренът на битката е друг. Първо като площ, защото днес едва около 50% от българските избиратели са склонни да участват в партийните избирателни армии. Останалите са готови да вземат участие само ако някой им се стори различен. Оттук и втората разлика - войната е извън действителността, на терена на въображаемото добро и зло. Българските политици са убедени, че трябва просто да изглеждат различни и нови. Без да се променят. Само докато прилъжат за пореден път избирателя. После, разполагайки с властта, може пак да покажат истинското си лице. Само че тази игра е опасна. Предимно за политиците. Тъй като вероятността да ги изненада поредният цар или свинар остава.

Facebook logo
Бъдете с нас и във