Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПОЛИТИЧЕСКИ ЕГОИЗЪМ РУШИ СТРАНАТА

Зачестяват публичните коментари и констатации, че ресурсът на доверие, който има управляващото мнозинство, е изчерпан или е на изчерпване. Наистина масовата еуфория, предизвикана от Симеон Сакскобургготски и НДСВ, вече е безвъзвратно в миналото. Недоволните от управлението на сегашното правителство се увеличават. Доверието към премиера изтънява. Институциите са с катастрофално нисък престиж, сравним с този от края на синия мандат. В същото време рейтингите и на левият президент, и на лявата партия като че ли вървят нагоре. Електоралната подкрепа за БСП, която демоскопските проучвания регистрират в този момент, изглежда достатъчна, за да се прогнозира червена изборна победа на предстоящите местни избори, а и на каквито и да са други избори, ако бъдат предизвикани през тази година.Детайлното вглеждане в тази картина обаче показва, че повечето от посочените факти не са така еднозначни, както изглеждат на пръв поглед. Недоволството от управлението се засилвазащото обхваща политическите симпатизанти на БСП, които вече не идентифицират своята партия като свързана със сегашната власт. Друга съществена промяна в последно време няма. Доверието в министър-председателя се свива в рамките на една трета от населението, но то продължава да е доминираща характеристика в отношението на тези, които му дадоха властта - двата милиона българи, гласували за НДСВ през юни 2001 година. Наистина, две трети от тях не показват готовност да повторят тогавашния си избор, но много малка част са се преориентирали към други политически субекти. Слабата мотивация да се подкрепи отново НДСВ не е заместена с мотивация да се подкрепи някой друг. От друга страна, впечатленията за лява вълна в политическите настроения са леко съмнителни - наистина готовност да гласуват за БСП проявяват около 20% от всички пълнолетни българи (това са около 1.2 млн души), но в огромното си мнозинство това са хора, за които БСП е традиционният политически избор през изминалите 13 демократични години. Средната възраст на тези хора е 53 години, а мнозинството са пенсионери.Изострянето на политическите страсти в края на 2002 година също има противоречиви ефекти. Нито управляващите спечелиха кой знае колко от общо взето благоприятните за страната решения от Прага и Копенхаген, нито опозицията - от вота за недоверие и скандалите около Козлодуй и приватизационните сделки. Конфронтацията между съдебната система и изпълнителната власт се следи с антипатия към всички участници в скандала, която все пак се проявява по-силно по отношение на магистратите. Общественото мнение е срещу ангажирането на страната в конфликта с Ирак, но, от друга страна, реакциите на хората по този въпрос са твърде дистанцирани и апатични, което показва, че те ще преглътнат каквото и да е развитие на ситуацията.Твърдата обществена подкрепа за реалната управляваща коалиция НДСВ-ДПС обхваща около 20% от населението на страната. Твърдо изразената опозиционност - около 30 процента. Половината българи проявяват латентно недоволство към ситуацията в страната, което е адресирано и към управляващи, и към опозиция. Да прибавим и факта, че самата опозиционност е двуполюснамакар че на левия полюс към момента са съсредоточени двойно повече хора.Хайде да видим какво би станало, ако политическото напрежение доведе по парламентарна криза и предсрочни избори. Най-вероятно БСП ще ги спечели, но няма да получи мнозинство в новосформирания парламент. Най-вероятно НДСВ ще ги загуби, но ще остане втора политическа сила. Най-вероятно всички извънпарламентарни партии ще пропаднат в предизборното състезание. Кой и по какъв начин ще състави правителство при един нов четирипартиен парламент с променено съотношение на силите? Всички мислими конфигурации трябва да включват сегашните управляващи като партньор, с изключение на невероятната до немислимост коалиция БСП-ОДС. Следователно, най-вероятният резултат от евентуални предсрочни избори ще са нови предсрочни избори, от парламентарната криза - нова парламентарна криза, ако изобщо политическата система в страната издържи на подобно напрежение.На практика в сегашната ситуация двуполюсният модел е заменен с триполюсена той не може да бъде друг, освен крайно неустойчив. Слабо вероятно е както пълно рухване на НДСВ (защото недоволството към управляващите не поражда доверие към провалилите се преди тях), така и доминация на който и да е от основните политически играчи, която да е достатъчна, за да може да поеме самостоятелно отговорностите по управлението на страната. Всяко българско правителство в близките години ще е принудено да взема непопулярни решения без особени шансове да повтори мандата си. Подкрепата към сегашното не е достатъчно рухнала, за да е възможно да бъде заменено, но не е и достатъчно широка, за да му гарантира ресурс за непопулярна политика. В същото време играта по върховете загрубява. Това ме кара да мисля, че освен демонстрираното от българските политици в последните години безочие и крадливост, те са и доста лекомислени. Сякаш не им е достатъчно ясно, че ако не са в състояние да управляват страната, тя все някак ще бъде управлявана. Само дето те няма да са управляващите.Предвид нелошите перспективи на България в дългосрочен план, в средите на политическия елит е необходимо да се осъзнае необходимостта от няколко консенсуса.Първи консенсус. Да не се играе на популистка опозиционност с непопулярни действия на властта, които са принудени и обективно необходими за страната. Напоследък става точно обратното.Втори консенсус. Да се оправят явните недъзи в нормативната основа, уреждаща взаимоотношенията между институциите. Конфликтите между институциите са по-опасни, отколкото изглеждат на пръв поглед.Трети консенсус. Да се засили ролята на президента в политическия живот. Досегашната практика показва, че президентската институция е единствената, към която има стабилно и устойчиво доверие.Ако политическият елит в България не се окаже в състояние да реализира поне частично тези три консенсуса, страната може по един трагикомичен начин да проиграе шансовете си за интеграция в Европа просто защото не е в състояние успешно да се самоуправлява. Ако все пак ги постигне, ние няма да заобичаме повече политиците си, но ще ги изреждаме последователно във властта и ще запазим шансовете на децата ни да пооправят полуразрушената ни страна.

Facebook logo
Бъдете с нас и във