Банкеръ Weekly

Общество и политика

Политически диети за отслабване

Петя Стоянова

Преяждането с власт, което води до затлъстяване в политиката, е опасно. Както и прекалено дългият пост, който докарва вълчи апетит. Затова е добре да се спазват определени  диети за добро политическо здраве и дълголетие. Дали обаче политиците си дават сметка за рисковете от тази болест на управлението?

През 1997-а и 1998-а Иван Костов получи цялата власт в държавата и това му създаде куп неудобства. Министрите му затлъстяха не само в буквален, но и в политически смисъл. Те се сдобиха с прозвища като „Мистър 10%” за Александър Божков и "Валяка" за Евгений Бакърджиев - като свидетелство за изборните му победи. Избирателят обаче се умори от победния ход на СДС и му удари звучен шамар на местните избори през 1999 година. Тогава сините загубиха 1 230 000 гласа в сравнение с парламентарния вот през 1997-а. А през 2001-ва се разболяха от политическа немощ на фона на изригналото доверие към царя и еуфорията от идването на власт на НДСВ.

Но и царистите прекалиха с преяждането. Царската диета се състоеше в „обещания за всичко и към всички”, докато зад гърба на избирателя премиерът Сакскобургготски си връщаше имоти и гори, финансовият му министър Милен Велчев трескаво превалутираше външния дълг от долари в евро, а кабинетът с лекота продаде БТК. На местните избори през 2003-а НДСВ също получи отрезвителен шамар. И знак, че преяждането пречи в политиката - изключително ниска избирателна активност (участваха 2 300 000, или 32.9 % от имащите право на глас, докато през 1999-а процентът бе 51, а през 1995-а - 57.8). Тогава за първи път от началото на прехода в общинския съвет в София БСП взе по-висок резултат от СДС - 26 срещу 25 процента. НДСВ се очерта като трета политическа сила на този вот, а днес вече не съществува на политическата карта и едва събира трохи, за да си покрива битовите нужди, докато се самозакрие.

ГЕРБ също има

сериозен проблем с политическия метаболизъм

Досега Бойко Борисов успя да получи президентския пост, премиерския, излъчи шеф на парламента, има най-голямата група в Народното събрание и половината министри в кабинета. Успя да наложи свои кандидатури за шефове на възлови институции, ще посочи част от новите конституционни съдии, има главен прокурор (според репликата на Николай Кокинов към Борисов: „Не ми се подсмихвай, ти си го избра”).

Местната власт в големите градове е изцяло в ръцете им. Сега на вота през октомври са напът да получат и остатъка от нея.

След изборите за местна власт през 2007-а ГЕРБ имаше 49 избрани кметове, четири години по-късно - 68, сред които в 14 от общо 28-те области в България. Сега са си поставили като цел, и то минимална - победа и избор на техни хора за градоначалници в над 100 общини, включително и от 16 до 18 кметове в областни градове. Истината е, че хората на Борисов сериозно ще атакуват всички областни центрове, даже и осемте крепости на БСП - Търговище, Шумен, Сливен, Разград, Ловеч, Перник, Видин и Враца. Всъщност в Перник ГЕРБ вече управлява. След като покойната Росица Янакиева напусна кметския пост и влезе в парламента, общинският съвет в града реши да назначи служебно за градоначалник човек на Бойко Борисов. На практика Кюстендил е единствената област, която герберите предварително отстъпиха. Там ще подкрепят независимия Петър Паунов. Най-вероятно няма да успеят да се преборят и за Кърджали - крепостта на ДПС.

За огромния апетит на най-голямата днес партия в България говори издигането на кандидати за кметове във всички 3015 населени места в страната, както и регистрирането на 5142 кандидати за съветници с пълни листи навсякъде.  

"ГЕРБ е по-боеспособна от всякога”, хвали се шефът на предизборния й щаб Цветан Цветанов.

Това го пише и в учебниците - формацията, която е на власт, има много механизми за въздействие и мобилизация на избиратели. Въпросът е -

нужна ли им е тази пълна победа

Дали не трябва да отстъпят територии на конкурентите си? Ако искат да запазят коалицията, защо не дадат „парче” от местната власт и на партньорите си от Реформаторския блок?

Звучи нелогично, но има оздравителен ефект. А и политическото танго се играе с крачка назад, две напред. В интерес на истината премиерът Бойко Борисов намекна за подобна готовност. В "Арена Армеец" той изненада актива си с думите: "Трябват ни кадърни, честни и дейни кметове. Истински им пожелавам на всички партии, където имат по-добър кандидат от нас, да спечелят." Също там Борисов обяви БСП за основен опонент и помоли да не ги подценяват. Предупреди хората си да внимават и с ДПС, която е „особена партия”. А и без хората на Местан нямало как да минат промените в конституцията и законът срещу корупцията. Но не каза в прав текст, че са готови да отстъпят джентълменски.

Премиерът, изглежда, си дава сметка за опасността от преяждането с власт. Въпросът е може ли да го спре? Той самият няколко пъти е казвал, че ГЕРБ има нужда от силна БСП, от силен опонент вляво. Няма по-удобен момент да ги смачка, ако на местните избори на 25 октомври превземе осемте червени крепости и остави картата в изборната нощ без червена боя. Това не изглежда трудно при тази раздираща се от скандали и раздели столетница.

За реформаторите също е много реална прогнозата, че ще изглеждат жалки в изборната нощ - без нито един областен град и със скромно присъствие в по-малките общини. ДПС спокойно могат да бъдат изтикани в ъгъла с едно петънце в област Кърджали. Не е ясно какво парченце от баницата ще успее да си отчупи АБВ, но и на тях като че ли Борисов не е склонен да удари рамо.

Местните избори са важен тест и индикация за поносимостта на избирателя. Вярно е, че никой не иска да си избере слаб кмет. А и всеки иска неговият градоначалник да има пряк достъп до европарите и добър диалог с властта, която ще ги разпределя. Затова най-добре е политиците да оставят хората сами да си изберат кметове, без да пренавиват пружината за задължителната десета победа на ГЕРБ.

Освен юбилейна, тя може да се окаже и пирова

Появи се тезата, че неслучайно десетина дни преди старта на предизборната кампания Борисов пусна чрез финансовия си министър в обращение старата идея на ГЕРБ за до два процента нов общински данък. Тя е напълно непопулярна, защото така завоалирано се вдига данък общ доход от 10 на 12 процента. И никой не можеше да допусне, че е плод на, меко казано, недоглеждане. Възникна дори въпросът дали пък по този начин ГЕРБ не се опитва да "прелее" подкрепа към опонентите си, в името на по-доброто политическо здраве? После всичко си дойде на мястото и партията категорично отхвърли тези намерения сякаш те не бяха дошли от собственото й правителство. Отхвърли ги в името на народното добруване, разбира се.

ДПС също имат дилема - дали да са втора, или трета политическа сила. Хората на Местан не крият амбицията си да разширяват изборната си география в местната власт. За това говори и решението да издигнат свой кандидат за кмет дори в София. ДПС са подготвили редица изненади за партньорите си в общини и населени места, където с помощта на преференциите вотът може да бъде преобърнат наопаки.

Не бива да имаме илюзии, че партиите този път ще се откажат от купения вот и ще участват в едно честно изборно състезание. Напротив. Очакванията са това да бъде битка на честта с нечестни средства.

Местните избори са важни за всяка от формациите - както за затлъстелите от власт, така и за омършавелите заради дългото пребиваване далече от „яслата”. В такава критична ситуация е добре редовно да си пият витамините за истината. И да не се приемат токсичните купени гласове.

Премиерът вече обяви, че местният вот трябва да препотвърди стабилността на коалицията. Най-добре е в изборната нощ партньорите във властта да не бързат да се качват на кантара, за да си измерят резултата. Нито пък да си мерят кръвното и пулса. Не бива да се смятат чисто аритметически ползите и загубите в политиката. А да гледат по-далече напред, в бъдещето. И по-дълбоко, в душата на избирателя. За да видят какъв знак им дава той.

Facebook logo
Бъдете с нас и във