Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПОЛИТИЧЕСКИ АПЕНДИКСИ ИЗВЪРШИХА ПРЕХОДА

Харизматичен лидер ли? Кой е той? Симпатяга, дето се ръкува с всички, цитира римски сентенции, говори четири чужди езика и тълпите го обичат точно толкоз силно, колкото елитът го мрази. Или пък обикновен демагог, който поназнайва няколко регионални диалекта, колкото да наобещае на клетия избирател толкова небивалици по толкова свойски начин, че те да пуснат бюлетината си за него. И - не най-накрая - човек като сегашния премиер, единственият, в чиито вени тече синя кръв. С невидима, но осезаема корона на главата, с ореол на мъченик (заслужен) и с неясна амбиция както в политиката, така и в народния живот. Или нищо подобно?Може да звучи парадоксално, но при цялата мераклийска многотия България страда от дефицит на политически лидери. Тази празнота все по-болезнено чувстват депутатите от всички сектори на пленарната зала. След смъртта на Андрей Луканов и оттеглянето на Иван Костов политическото пространство остана без ярки личности, независимо дали са силно обичани или силно мразени. За държави с укрепнали демократични традиции и висок жизнен стандарт подобна липса е без особено значение. Но в решителни и трудни, преломни моменти тъкмо харизматичните фигури са крайно необходими и на политическите партии, и на обществото. В държави като нашата (а и не само) политиката често черпи легитимност не толкова от процедурата и от институциите, колкото от обаятелността на конкретна фигура. Днес нито един от шефовете на политическите партии не може да се похвали с такива качества. Това признават функционери и от Позитано 20, и от Раковски 134. А когато няма лидери, управлява не политическата воля, а корпоративни и лични интереси.Затова днес има и толкова сериозни обвинения срещу политиците. Че са повече лобисти на икономически групировки, отколкото представители на гласоподавателите. Именно с липсата на лидери, които са способни да носят политическа отговорност, депутатът от Движение Социалдемократи Бойко Радоев обяснява и факта, че в момента командват Илия Павлов и Васил Божков и че НДСВ са клекнали пред клуб Възраждане. По повод частичните местни избори в Благоевград и в Русе движението официално обвини и партньорите си от БСП, че са под корпоративен натиск. Депутатът от движението и член на парламентарната група на Коалиция За България е убеден, че лидери в лявото пространство няма. Съюзниците му дори не се опитват да му противоречат.Огромна част от социалистите бяха малко изненадани от избора на новия им председател Сергей Станишев. Много от тях не бяха чували името му преди това. Самите те обаче споделят, че не това ги притеснява. Дори не и младостта му. Сергей е добро момче, но не е вожд, споделят анонимно леви депутати, но никой от тях не желае да бъде цитиран. Винаги, когато начело на партията е излизал такъв млад и неопитен човек, е било ясно, че всъщност организацията се управлява отвън, примирено коментира опитен червен депутат. Според него след Андрей Луканов в БСП повече не е имало истински лидер. Костов може и да е лош човек, продължава социалистът, но и той беше единственият лидер на сините. Сега и двете централи са като обезглавени. Много странно е обаче, че сред социалистите малко хора се престрашават да споделят изобщо оценката си за лидерите на прехода. Георги Пирински категорично отказва да коментира темата, а според Румен Овчаров тая работа не е толкова простичка. Озадачаващо е и че само един-единствен ляв политик се оказа в класацията на заместник-председателя на Народното събрание акад. Благовест Сендов. Най-харизматични, според него, са били покойните вече д-р Петър Дертлиев и Николай Добрев, както и кратковременният син лидер Петър Берон. Бившият премиер Андрей Луканов изобщо не влиза в ранглистата на Сендов. Един от най-големите проблеми на прехода е именно липсата на кадри, твърди Бойко Радоев. Никой от българските политици не успя да осъзнае, че е преходен, коментира социалдемократът. Според него най-важната задача на лидерите от прехода е била да създадат ново поколение политици. Никой обаче не се е справил с тази мисия. Ние сме носители на тоталитарни рефлекси. Така той определя всички, които са започнали служебните си кариери преди 1989 година. В българската политика отдавна е трябвало да дойде ново поколение политици и трагедията е, че това не се е случило. Според левия депутат единствено Ахмед Доган е успял да създаде нова генерация политици в ДПС. И в столетницата, и в синята партия продължават да се въртят само стари имена.На Раковски 134 казват, че все повече нараства разочароването от Надежда Михайлова. Никой не оспорва, че бившата външна министърка е наистина много популярна, но все по-ясно става, че популярността не означава непременно наличието на лидерски качества. Обвиняват я, че изобщо няма своя политическа линия, а сляпо продължава политиката на Иван Костов.Бившият министър от кабинетите на Филип Димитров и на Иван Костов Валентин Василев също подкрепя тезата, че в момента в политическото пространство няма лидери. Според него обаче за целия дванадесетгодишен преходен период трудно може да се твърди, че изобщо е имало истински лидери. Нито един от всички лидерчета и псевдолидерчета не издържа проверката на времето, е суровата преценка на синия депутат. Колегата му от първото правителство на Костов - Евгений Бакърджиев, има и свое обяснение за това. В България няма лидер, който да не е омърлян и натирен, коментира бившият вицепремиер. Според него нагласата у нас е: Всички са маскари. И новите и те ще станат, и това е определящо в отношението към политиците. От времето на Раковски, Левски и Ботев няма един лидер, който да се харесва на всички българи, няма лидер, който еднозначно да е обичан от цялото общество, няма стойностен човек, който да не е охулен и от чужди, и от свои, обобщава Бакърджиев. За безпощадната оценка на времето говори и отцепилата се от НДСВ Стела Банкова. Дори и да е имало изявени политически личности, те не са водили страната и нацията към светлата, а към тъмната страна, твърди тя. Същото се е случило и със Симеон Сакскобургготски, за когото времето вече е отсъдило, защото за една година под негово управление държавата е продължила пътя си надолу, а хората обедняват все повече.Доста по-оптимистични са преценките на депутатите от НДСВ. Валентин Церовски поставя на първо място премиерът Симеон Сакскобургготски, но до него подрежда президента Желю Желев, д-р Петър Дертлиев и Иван Костов. Колегата му Мирослав Севлиевски пък изтъква единствено Желев и Луканов като лидери на прехода, който според него е приключил, а Симеон Сакскобургготски е лидер вече на модернизацията. Най-безпристрастна в оценките си може би ще се окаже статистиката. През последните 12 години в четири обикновени парламента и едно Велико народно събрание българите са гласували общо за 1360 депутатски мандата. Една шепа са обаче хората, които през този период политиката не е изхвърлила зад борда. За разлика от западните парламенти, където професионалната политика е въпрос на обучение, възпитание, традиции и дори семейна приемственост, всеки следващ български парламент се пълни с все нови и все по-безхаберни ентусиасти, огромната част от които историята покрива с прах веднага след края на мандата. Тя, историята, винаги е била не толкова безпристрастна, но пък много по-безпощадна в оценките си. Професор Андрей Пантев няма никакви колебания за лидерите на българския преход. Те всички са апендикси и с тях, и без тях всичко щеше да свърши така - категоричен е той. - Никой няма да остане в историята, прогнозира именитият историк.

Facebook logo
Бъдете с нас и във