Банкеръ Weekly

Общество и политика

Политическата жега се засилва

Александър Маринов

 

Повечето анализатори оценяват политическата обстановка днес като относително спокойна, а управлението на ГЕРБ и Патриотите - като стабилно или поне непосредствено незастрашено. По тези констатации може доста да се спори, най-вече защото през последните години неведнъж сме установявали колко крехка и мимолетна е тази "стабилност", обусловена главно от съвпадението на конюнктурни властови интереси. Но в случая ще обърнем внимание на друга особеност на започналия нов политически сезон - задълбочаващото се изостряне на противоборството между двете големи партии. Това изостряне на свой ред няма как да работи за стабилността на управлението, точно обратното.

Причината не е толкова в способността на опозицията да събори правителството (с парламентарна процедура или масови протести), а във възродената й способност да заостря

публичното внимание към недъзите на властта

БСП все още не е изработила и доказала пред обществото свой цялостен алтернативен управленски проект, въпреки че непрекъснато прави заявления в този смисъл. Но една промяна е неоспорима - социалистическата партия като основна опозиционна сила видимо промени съдържанието и стила на политическите си комуникации, на остър и популярен език атакува най-уязвимите места на управляващите и главно на ГЕРБ. Тъй като тези слабости на властта са широкоразпространени и видими за цялото общество, а и поради неспособността на ГЕРБ да ги признаят и отстранят (епизодичните изкупителни жертви не вършат работа), критичността към управлението се засилва. Нещо повече, тези непрестанни атаки ерозират и парламентарната подкрепа за правителството, тъй като говоренето и гласуването в негова полза имат все по-висока цена. Първата пукнатина зейна при опортюниста Марешки, който усети, че вече не е изгодно да изпълнява неблагодарната роля на резервна гума на управлението, като трупа негативи. Много скоро обаче проблеми ще възникнат и в отношенията между двете управляващи партии, тъй като

някой трябва да носи отговорността

А в това отношение управляващата коалиция и кабинетът си имат достатъчно дертове и без непрекъснатите атаки на опозицията. Например свободните съчетания на Валери Симеонов (който очевидно си е повярвал) са особено ефективни в процеса на мобилизирането на "всички, които не обичат Бойко". А Бойко хич не обича да не го обичат.      

Тези обстоятелства обуславят неизбежността на бързо покачване на градуса на напрежението в стените на парламента и извън тях. Всекидневната конфронтация, която не само не стихна, а дори се засили през обичайно спокойната лятна политическа пауза, се превръща в "нормално" състояние на законодателния орган. Тази конфронтация възпрепятства постигането дори на минималното възможно разбирателство и сътрудничество, без които работата на парламента става безсмислена. И тъй като Народното събрание отдавна е на долна мъртва точка на общественото доверие, последиците са видими и сериозни. Все пак трябва да напомним, че лелеяната стабилност на управлението (съвкупността от законодателната и изпълнителната власт) се определя не от това, че към даден момент правителството не може да бъде свалено, а от

способността да решава проблемите на обществото

Дори ползващо се със силна подкрепа управление (какъвто очевидно не е днешният случай) не може само да решава съществените проблеми без съдействието или поне неутралитета на опозицията. От налагането на решения с крехко мнозинство няма никаква дългосрочна политическа и обществена полза.

Типичен пример е приетото тези дни решение на депутатите по доклада на комисията за нередностите в НДК. Както в самата комисия, така и в пленарната зала управляващите прокараха своя вариант на доклада, но нищо няма да спечелят нито от дебатите, нито от самото решение. Напротив, политическо и психологическо преимущество получи опозицията, тъй като в обществото вече се наложи убедеността, че в НДК са били вършени големи злоупотреби, и то закриляни от най-високо политическо равнище. Със своето поведение ГЕРБ и Патриотите потвърдиха подозренията, че бързат да претупат анкетата, защото искат нещо и някого да прикрият. На свой ред БСП се възползва от тази погрешна тактика и целенасочено внушава, че глупавото упорство на управляващите да заметат следите се дължи на обстоятелството, че тези следи водят към най-високопоставените фигури на кабинета и ГЕРБ.

По всяка вероятност аналогичен сценарий ще се повтори и при основната конфликтна тема в започналата парламентарна сесия -

антикорупционната политика

и съответното законодателство. По същия упорит и глупав начин мнозинството се готви да прокара своя проект - очевидно без да разбира, че е напът да си вкара фатален политически автогол. Да не говорим за все по-вероятния провал на възможността най-после политическата класа да предприеме нещо за ограничаване на корупционната пандемия по високите етажи на властта, което е лошо не само за обществото, но и за самата нея.

Предложенията на БСП също са далеч от съвършенството, но имат две основни предимства. Първо, те изхождат от неопровержимата констатация, че ефективна превенция и борба срещу корупцията по върховете са невъзможни, ако отговарящият за тях орган се излъчва от управляващите. Второ, което е в политически смисъл още по-важно, предлагат включването на президентската институция в институционалното решение, което има недостатъци, но е печелившо поради несравнимо по-високото доверие в президента в сравнение с доверието в изпълнителната и законодателната власт. Социологическите изследвания веднага констатираха ясната конфигурация на обществените нагласи - голямото мнозинство от българите предпочитат антикорупционния орган да се назначава от държавния глава, а не от мнозинството в парламента.

В тези условия пролича една стара тежка слабост на българските политици - те са много пластични, когато трябва да се споразумяват за личната си изгода, но са удивително инатливи, когато се търси политически компромис в интерес на обществото. А доброто решение (както за обществото, така и за политиците) е възможно на базата на сравнително лесен компромис - например ръководството на антикорупционния орган да се излъчва от парламента, но с квалифицирано мнозинство.

При откриването на новия парламентарен сезон - наред с обичайните пустословия, бе изречена една много вярна мисъл: че постигането на съгласие в парламента е възможно само на основата на обективно посочване на проблемите и добронамерено търсене на работещи решения за тях. Разбирателството и съгласието между политиците, партиите и парламентарните групи не са самоцел, те са средство за решаване на проблемите. В нашата ситуация бедата е, че липсва воля и доблест проблемите да се назовават с истинските им имена, а оттук нататък всички опити да бъдат решавани се обезсмислят. Това на свой ред предопределя по-нататъшното изостряне на противопоставянето, от което в крайна сметка губят всички.         

Facebook logo
Бъдете с нас и във