Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПОЛИТИЧЕСКА КОРУПЦИЯ КАДРУВА В ОБЩИНИТЕ

След девет месеца ще избираме кметове и общински съветници. Според много наблюдатели, гражданите участват с далеч по-голям ентусиазъм в местните кампании, защото смятат, че личният им живот зависи много по-пряко от местната управа, отколкото от централната политическа власт. Практиката показва, че това напълно се отнася за богатите общества, където общинската власт разпределя значителни ресурси. За съжаление в бедна България кметът и съветниците едва ли могат да направят много за съгражданите си, независимо колко силно желаят да го сторят. Това обаче е само хипотеза. Защото често у нас местните управници не управляват в полза на съгражданите си дори и малкото, с което разполагат. Точно както колегите си от парламента и правителството те масово се изкушават да осребрят постовете и властта си в общината за собствена сметка. След тринадесетгодишна практика лидерите се оплакват, че не могат да контролират излъчените от тях общински съветници. Корупцията в местната власт е достигнала такова равнище, че пречи на провеждането на каквато и да е партийна политика и проваля множество местни инициативи на всички партийни централи. Лидерите от столицата не успяват да наложат партийната воля на общинските съветници, излъчени с листите на партията, защото в стремежа си към по-голяма лична далавера местните парламентаристи бързо забравят партийните си различия. Те се сдушават помежду си и с кмета, гарантирайки пълно спокойствие и сигурност на личния си бизнес и интереси. Това е интерпартиен проблем, обяснява Татяна Дончева, депутат от БСП. Всички партии се жалват, че не могат да контролират дейността и решенията на общинските си съветници. Този проблем е масов и засяга всички политически сили, съгласяват се и от СДС. Според наблюденията на шефовете от партийните централи, цялото противопоставяне и ожесточеност, проявени по време на кампанията, заглъхват до дни след изборите и само след три месеца съветниците от различните цветове вече са успели да се комбинират помежду си, така че да си осигурят четири години лично благоденствие Независимо какво са обещавали и какви партийни поръчения са поемали по време на кампанията, щом веднъж заемат мястото си в общинския съвет, местните представители забравят всичко. А опитите на съпартийците им да ги принудят да изпълняват обещанията си рядко дават плодове. Независимо каква е конфигурацията след изборите в съответния общински съвет, най-много подир година кметът успява да зариби достатъчно съветници от всички партийни цветове, за да си подсигури необходимото мнозинство. Чрез което прокарва собствените си решения, без да среща неприятен отпор в общинския съвет. Всички партийни централи се оплакват, че не могат да накарат хората си в общинските съвети да водят достатъчно твърда политика и да контролират действията на кмета. Депутатът от БЗНС-НС Моньо Христов е категоричен, че това е масова практика и в големите градове, и в малките общини. Вербуването на необходимия брой послушни съветници става по няколко начина, които от камбанарията на депутатите от централната власт може да изглеждат и кокошкарски, но за колегите им от местната управа явно са привлекателни. Най-често срещаните начини за подчинение, които кметовете използват, са назначаване на съветници да контролират работата на общински дружества. В зависимост от общината тази длъжност носи на съветника от 250 до 400 - 500 лв. допълнителен доход на месец На друг пък кметът може да отпусне някое и друго общинско парцелче или да му по помогне да завърти частен бизнес. Най-добре печелят съветниците, които се занимават със строителство, услуги или пък доставка на консумативи в района на общината. За тях общинският мандат се превръща в златна мина, а добрите отношения с кмета - в най-важния принцип, който отстояват и пред собствените си партийни шефове. Такива съветници не са склонни да изпълняват никакви поръчения на партията, ако те биха застрашили отношенията им с кмета. Разбира се, във всеки общински съвет има и некорумпирани съветници, но първа грижа на кмета е те да останат достатъчно малко на брой, за да не могат да влияят на решенията на Общинския съвет. След като се обгради с достатъчно свои хора в съвета, кметът остава почти безконтролен властелин. Обикновено всички местни далавери минават през него. Икономическите групировки предпочитат да не работят открито със съветниците. Обикновено приближени до кмета им посочват кои са съветниците, върху които трябва да се опитат да въздействат, но за целта се използват съвсем непознати парламентьори, най-често дори от друг град, за да не свържат политиците ходатайството със съответната групировка. Те ухажват известно време посочените от кмета депутати и когато ги убедят в необходимостта да гласуват по съответния начин, кметът внася решението за гласуване. Така той получава тлъстичка комисионна, а голяма част от съветниците така и не разбират какво точно се е случило и в интерес на коя групировка са гласували. Да си кмет на район със сравнително слабо изразени политически пристрастия е най-изгодно, твърдят в политическите среди. Първо, защото контролът на партиите над дейността на общината в подобни случаи почти изцяло отсъства, и, второ, защото в такива общински съвети обикновено няма ясно изразено политическо мнозинство. Кметовете вече до такава степен са се разглезили, че търсят начин да избягат изцяло от партийния контролА само партиите имат някаква възможност да принуждават съветниците си да служат и на интересите на гражданите. Социалистите се оплакват, че голяма част от кметовете, които партията е готова да издигне за втори мандат, поставят условие сами да посочват кандидатите за съветници в червените листи. От СДС обясниха, че това би могло да стане не чрез централата, а на общинско ниво, където се предлагат хората за общинските листи.Решението как да се процедира в подобни случаи не е лесно. Всички партии в страната си дават ясна сметка, че в огромна степен дължат загубата на авторитета си на извънредно лошия имидж на представителите си по места. Ако трябва да си говорим честно, всички местни партийни лидери и съветници са откровени разбойници обяснява столичен политик, пожелал анонимност. Негови колеги от страната също потвърждават, че много често местните лидери организират избора си на тази длъжност по далеч не най-прозрачния и демократичен начин и го използват предимно за икономическо облагодетелстване. Организирайки си достатъчно мнозинство в региона те стават недосегаеми и за контрола на централните партийни шефове. В такава ситуация те трудно могат да прокарат каквито и да е решения в общинските структури, които да противоречат на интереса на местния лидер. СДС имаше огромни неприятности от този тип по време на управлението на Иван Костов. Работата е там, че под надзора на местния партиен бос се провежда и изборът на цялото регионално партийно ръководство. После по същия начин тези хора влизат и в листите за общински съветници. Засега никой не е наясно как може да бъде прекъснат този процес. Партийната корупция на местно ниво вече се е превърнала в почти естествен механизъм за кадруване в общинските, че дори и в областните структури. Много политици са сигурни, че наближаващата кампания ще бъде една от най-корумпираните досега. Те очакват, че много мощни групировки, каквато е ВИС в Пловдив например, ще се опитат да си напазаруват предварително и кметове, и общински съветници. И това ще стане чрез местните политически организации. Централите вероятно ще се пазят. Хората на Сергей Станишев вече се опариха при опитите си в Русе и Благоевград, така че със сигурност на Позитано 20 през ноември поне официално ще се опитат да стоят далече от местните игрички. За това официално настояват голяма част от левите депутати. В СДС също имат сериозни затруднения в това отношение. Доста техни хора с позиции в общинските управи бързичко ги предадоха още щом стана ясно, че сините губят властта. Макар отцепването на Софиянски и Бакърджиев през миналата година да се отрази сериозно върху групата на сините съветници в столичната община, членът на Националния изпълнителен съвет на партията Господин Тонев твърди, че последовалите ги местни депутати в страната не са много. И са само в отделни места. Кметът на Хасково Георги Иванов миналата година си хвърли партийната книжка. Петима отцепници във Варна пък организираха свалянето на синия председател на общинския съвет в морската столица и на негово място беше избран местният лидер на БББ Красимир Симов. От подобни проблеми не се оплакват само в ДПС. Според депутата Четин Казак, това се дължи на много строгата партийна дисциплина, с която се славят хората на Ахмед Доган. За общинските съветници, избрани от листата на движението, е немислимо да участват във вземането на каквото и да е решение без знанието на лидера си. Находчиви икономически босове от по-малките общини изобщо не се занимават с централните партии. Със собствените си пари те финансират създаването на регионални политически организации, които вкарват необходимия им брой съветници в местния парламент. Много такива структури имат съвсем кратък живот. Депутатът от БСДП Йордан Нихризов разказва за случай, когато при него се явил съветник, обяснявайки му, че вече не помни името на партията, която го е вкарала в общинския съвет. Други местни регионални партии обаче продължават живота си и се активират от кампания на кампания. Такава е организацията на Христо Порточанов в Бургас. Общото между всички обаче е, е че при тях решенията се вземат под натиска на икономическия интерес на спонсорите им, а не от обществения.

Facebook logo
Бъдете с нас и във