Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПОКЕРЪТ ОКОЛО БЛИЗКИЯ ИЗТОК

Ключът към Близкия изток обикновено се намира в Съединените щати, твърдят външнополитически наблюдатели. И този път констатацията им, изглежда, ще се потвърди, защото именно Съединените щати започнаха леко да отключват вратата към по-мирната фаза в израело-палестинския конфликт. Във вторник вечерта Буш вдигна телефонната слушалка и се обади последователно на израелския премиер Ариел Шарон и на саудитския принц Абдула. Какво точно им е казал Буш естествено не е известно, но и официалното съобщение за разговорите е достатъчно. Американският президент Джордж Буш недвусмислено е подканил всички страни в конфликта да дадат своя принос в усилията за постигане на мир. Изглежда, този път доводите на Буш са били повече от сериозни, защото резултатът не закъсня. Израелци и палестинци, макар и много предпазливо, започнаха да преговарят и това вече е събитие. Само за едно денонощие израелският външен министър Шимон Перес и високопоставени палестински представители седнаха на една маса два пъти. Още по-голямо събитие е, когато в такъв тежък конфликт се заговори добронамерено за пари. Тел Авив реши да възобнови изпълнението на едно от споразуменията в Осло от 1993 година. Четиристотин милиона долара от митата върху стоките, внасяни в палестинските територии, замразени след началото на втората интифада през 2000 г., ще бъдат отново прехвърлени на палестинската власт. Израел подсказа също, че ще преразгледа и законопроекта, според който земя може да се продава само на евреи. Може би най-важното за отбелязване е по-меката позиция на самия Ариел Шарон. Той констатира, че мирът все още е много далеч, но заяви още, че един вид прозорец се е отворил. До този момент Шарон отклоняваше всякакви контакти с палестинците, а сега разреши външният министър Шимон Перес да разговаря точно с тези палестински министри, които отговарят за финансите и за вътрешните работи.Образът за прозореца на надеждата прозвуча от устата на Шарон на едно особено място и по време на едно особено действие - смяната на началника на Генералния щаб на израелската армия. Генерал Моше Яхалон встъпи официално в тази длъжност и замени прекия си до този момент началник - генерал Шаул Мофаз. Новият началник на Генералния щаб генерал Яхалон започва военната си кариера през 1968 г. като парашутист. Участва в израелско-арабската война през 1973 г. и постепенно се издига до командващ на елитните парашутни части. През 1986 г. се подготвя в британската генералщабна академия Кимбърли, а през 1993 г. командва израелските войски на Западния бряг на река Йордан, след което през 1995 г. е произведен в чин генерал. Промяната на тона в Израел бе съпроводена и с активна дипломация. Близкоизточният квартет, както наричат Съединените щати, Русия, ООН и ЕС, ще се срещне в понеделник в Ню Йорк, за да обсъди план за съживяване на мирния процес. Домакин е американският държавен секретар Колин Пауъл, който ще покани и представители на арабските страни. Целта е да се намери отговор на въпроса как да се подпомогнат палестинските институционални реформи. Посредниците от т.нар. Мадридска четворка очевидно са усетили, че моментът е подходящ. Заедно с тях в играта се включват Норвегия, Япония и Световната банка, които ще участват в създаването на работни групи със същата цел - помощ за палестинците в осъществяването на институционалните реформи. Точно резултатите от работата на тези групи трябва да станат основата на бъдещата мирна конференция за Близкия изток. На този фон особено интересен дипломатически ход направи Германия. Изненадващо германският външен министър Йошка Фишер предложи нов план за уреждане на конфликта. Проектът на Фишер се появи на бял свят малко преди Съединените щати, Русия, ООН и ЕС да започнат реални консултации и на практика се опитва да съчетае две непримирими неща - идеите на американския президент Джордж Буш за временна палестинска държава и проблема Ясер Арафат. Съединените щати поискаха преди две седмици президентът без държава Ясер Арафат да отиде в пенсия, ако палестинците искат да имат президент с държава. За разлика от тях европейците имат друго мнение за палестинския водач. Неотдавна, по време на срещата на Г-8 в канадския курорт Кананаскис, те открито се противопоставиха на Америка и се опитаха да защитят правото на палестинците да избират лидера си. Германия очевидно иска да намали напрежението около съдбата на Ясер Арафат и се опитва да даде повод за компромис. Йошка Фишер предлага палестинският президент Ясер Арафат да назначи първо министър-председател, който да затегне дисциплината сред палестинските групи и да стане подходящият партньор за Израел. Точно този министър-председател трябва да даде възможност за реални преговори и да създаде условията за провеждане на палестинските избори през 2003 г., когато да бъде провъзгласена и палестинската държава. После трябва да следват преговорите с Израел по ключовите въпроси като границата например. Очевиден е опитът на Йошка Фишер да даде две възможности. Едната е Ясер Арафат да запази лице вътре сред палестинските организации, които трудно контролира, както и пред външните фактори, за да могат палестинците да излязат от изолацията. Другата възможност е чрез приложената на практика формула силен премиер плюс символична роля за Арафат Съединените щати да придвижат нещата към необходимото успокояване на напрежението в Близкия изток, което пречи на войната срещу тероризма и застрашава проамерикански настроените арабски режими. Междувременно тези дни група американски сенатори заявиха, че е по-важно да се постигне мир в Близкия изток, отколкото да бъде свален Саддам Хюсеин. Забелязва се и нараснало недоволство към Ясер Арафат сред самите палестинци. Социологическите проучвания показаха, например от месец май, че Арафат губи авторитет. Още тогава мнозинството от палестинците бе настроено към превръщането на президентската власт в символична и към съсредоточаването на реалните властови инструменти в ръцете на един министър-председател. Освен това се появи и нова палестинска организация, наречена Движение за национална палестинска солидарност, която предложи конфедерация между бъдещата палестинска държава и Израел със столица обединен Ерусалим. Доколко тази нова палестинска партия има реална стойност все още е неизвестно, както е много съмнително, че някой разумен реалист, обявил се за траен и справедлив мир, би засегнал изобщо темата за Ерусалим - оголения нерв на Израел и на нейния премиер. Все пак това са сигнали за промяна в настроенията на палестинците и може би те са част от обяснението за рязкото движение на американския президент Буш по отношение на Арафат и за сегашния план на германския външен министър Фишер, който предлага палестинският лидер не да бъде отстранен, а да бъде обезвластен. Досега Европа, и по-специално от Германия, предложиха много близкоизточни проекти, но те не помогнаха много. Всички опити за европейско посредничество при решаването на конфликта останаха без особен успех, въпреки че близкоизточната политика на европейските страни е много по-решителна и по-координирана, отколкото през 90-те години. Простото обяснение бе дадено още в началото - ключът за решаването на проблема не е нито в Берлин, нито в Париж или Брюксел, а се е намира във Вашингтон. Просто Съединените щати разполагат със средствата, които карат израелци и палестинци от време на време да не воюват.

Facebook logo
Бъдете с нас и във