Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПОХОДЪТ НА ЗАПАДНИТЕ БАНКИ НА ИЗТОК МИНАВА ПРЕЗ БЪЛГАРИЯ

ПРИШЪЛЦИТЕ ОБИРАТ КАЙМАКА НА ИКОНОМИКАТА


СТАНДАРТ ЕНД ПУЪРС ПРЕДУПРЕЖДАВАТ, ЧЕ ИНВЕСТИЦИОННАТА ВЪЛНА ОСВЕН ПРЕДИМСТВА КРИЕ И РИСКОВЕ


Изток е посоката, в която западният свят от столетия насочва амбициите си - до средата на този век предимно военни и политически, а от началото на деветдесетте години - главно икономически. Западните банки се наредиха в челните редици в инвазията за завоюване на централно- и източноевропейските пазари. По традиция не бяха подминати Балканите и България. Разбира се, засега е рано да се каже дали финансовите рицари на Запада ще успеят да помогнат за просперитета на страната, но присъствието им у нас вече е факт.


Над 83% от активите в банковия сектор са в чуждестранни ръце, съобщи преди месец управителят на БНБ Светослав Гаврийски и заяви, че България е изпълнила ангажиментите си към МВФ и Световната банка по отношение на приватизацията във финансово-кредитната система.


Зашеметени от скоростта на сделките, условностите и тайнствеността около продажбите на Пощенска банка, ЕКСПРЕСБАНК, ХЕБРОСБАНК и БУЛБАНК, финансовите анализатори сякаш не обърнаха внимание на бързото увеличаване на дела на западните капитали в банковия ни сектор. Едно проучване на световната рейтингова агенция Стандарт енд Пуърс от юни 2000 г. показва, че в България не се случва нищо по-различно от това, което става в банковите сектори на останалите страни от Централна и Източна Европа. Над половината от банковите активи в Полша, Чешката република, Унгария, България, Естония, Литва или вече са, или скоро ще бъдат под мажоритарния контрол на чужди банки.


Скоростта и мащабите на инвестиране са предизвикали политически отпор в отделни държави, като Полша, където много лидери протестират срещу това контролът върху националните спестовни банки да бъде поверен на алчните чужденци, констатират експертите на рейтинговата агенция.


При приватизацията на БУЛБАНК и в България започнаха да се чуват все повече гласове на политици и финансисти, че държавата не може да остане без своя голяма банка, чрез която да осъществява политиката си. Представителите на българския капитал също не са във възторг от факта, че нито една от големите банки не е под техен контрол. Те на два пъти се намесиха в приватизацията - при продажбата на ХЕБРОСБАНК и на БИОХИМ, но до момента опитите им да купят голяма българска кредитна институция се провалят.


Според анализаторите на Стандарт енд Пуърс

навлизането на западни капитали

във финансово-кредитния сектор на страните от Централна и Източна Европа в последно време се е ускорило. Сред причините за това се сочат избледняването на спомена за световната дългова криза от 1997-1998 г. и подобряването на перспективите пред световната икономика.


Няколко основни сделки бяха договорени през първата половина на 2000 г., когато Ситибанк (Citibank) купи за 600 млн. щ. долара 66% от акциите на Банк Хандлови (Bank Handlowy) - третия най-голям заемодател в Полша. Австрийската Ерсте Банк пък плати 543 млн. евро, за 52% от капитала на Ческа Спорителна (Ceska Sporitelna), която държи първо място в Чехия по размер на привлечените средства от граждани и фирми.


Банките купувачи трябва

да си отварят очите на четири

предупреждават от рейтинговата агенция. Масовият приток на чужди инвеститори неизбежно предизвиква конкурентен натиск и намалява нормата на печалба. Кредитните проблеми на нововъзникващите пазари могат да се окажат доста по-дълбоки, отколкото са изглеждали по време на инвестирането.


Наскоро чешкото правителство бе принудено да погълне Инвестични а Постовни Банка (Investicini a Postovni Banka (IPB) - третата по големина кредитна институция в страната, поради ликвидните й проблеми, предизвикани от големия размер лоши кредити в портфейла й. През 1998 г. 49% от тази банка станаха собственост на Номура Секюритис (Nomura Securities), която през същата година без малко да купи Българска пощенска банка.


Стандарт енд Пуърс посочват случая с Инвестични а Постовни Банка като пример, че наличието на стратегически инвеститор не е застраховка срещу риска придобитата кредитна институция да изпадне във финансови затруднения.


Според анализаторите на световната рейтингова агенция


това, което привлича инвеститорите към страните от Централна и Източна Европа, е огромният потенциал за растеж в недоразвития банков сектор на много от държавите в този регион. При икономиките в преход на Източна и Централна Европа и особено на Балканите

нивото на банково посредничество

е много по-ниско от това в страните от Западна Европа. Например в Испания общият размер на кредитите за производствения сектор е около 90% от брутния вътрешен продукт. За Чехия това съотношение е 60%, за Полша - 35%, за Унгария - 25%, а за страни като България и Русия то не надхвърля 20 процента. Причините за това са много. Повечето от въпросните държави са много по-бедни от развитите пазарни страни и поради това много по-малка част от населението им се обръща към услугите на банките. Сравнително по-ниското ниво на банкова активност в много от държавите от Централна и Източна Европа отразява липсата на платежоспособни кредиполучатели. А и в много от тези страни депозантите са останали недоверчиви към влагането на спестяванията си в местна банка, предпочитайки да ги държат под дюшека.


Суровите икономически и банкови кризи, които придружаваха бурните първи години на прехода, определено не спомогнаха за създаването на кредитни възможности и на доверие в спестителите. В някои случаи кредитните възможности пресъхнаха, защото повечето от банковите кредитополучатели буквално се провалиха при вземането на теста по пазарна икономика през началния период на преструктуриране. България е типичен пример в това отношение.


Според Стандарт енд Пуърс чуждестранните инвеститори са обнадеждени от факта, че с изключение на Русия всички икономики в Централна и Източна Европа се справиха с

дълговата криза


през 1997 и 1998 г., като загубите им бяха много по-ограничени в сравнение с тези, които претърпяха в азиатските пазари.


В същото време те отбелязват, че в Чешката и Словашката република ситуацията не е толкова благоприятна. В тези страни държавните банки наследиха мащабни портфейли от заеми, дадени на държавни предприятия, доста голяма част от които остава неизплатена. Затова и възможностите за кредитиране на фирмите в тези две страни не са така многобройни в сравнение с техните съседи. Чехия се забави с въвеждането на законодателство, което да урежда фалитите, и с приватизацията на най-големите банки в страната. Правителството неколкократно отлага продажбата на Комерчни Банка (Komercni Banka) - най-големия корпоративен заемодател, именно заради големия размер лоши кредити, отпуснати от тази банка. Управляващите в Чехия се опитват да се справят с лошите кредити на банките, като държавата ги изкупува чрез специално създадената за целта Консолидачни банка. Тя придоби необслужваните заеми, отпуснати от, на? Ческа Спорителна, и по този начин улесни продажбата й на Ерсте Банк.


Белгийската Кей Би Си Банк, която бе един от кандидатите за БУЛБАНК, пък купи 82% от Ческо-словенска Обходни банка (Ceskoslovenska Obсhodni Banka) за 1.4 млрд. щ. долара. Но тъй като 19% от кредитния портфейл на чешката институция са проблемни заеми, Стандарт енд Пуърс намали кредитния рейтинг на белгийския купувач от АА-/А-1+ на А+/А-1. Освен това чешкото правителство продаде на Ческо-словенска Обходни банка всички активи и пасиви на Инвестични а Постовни Банка, което принуди Стандарт енд Пуърс да бележи с негативни очаквания кредитните рейтинги както на чешкия купувач, така и на белгийския му собственик.

Положението при банките в България е аналогично

но по-голямата част от необслужвани банкови заеми са в деветнайсетте фалирали през 1996 и 1997 г. кредитни институции. Въпреки това през 1999 г. Банковата консолидационна компания се видя принудена да откупи дълга на Варненска корабостроителница от кредитора й ЕКСПРЕСБАНК, за да може да я продаде на френската Сосиете Женерал. Немалка част от портфейла на БИОХИМ също се състои от необслужвани заеми, които определено затрудняват приватизацията й.


От Стандарт енд Пуърс отбелязват факта, че буквално на всички новопоявяващи се пазари

банкирането на дребно

е в ембрионален стадий. Добър пример в това отношение отново е Чешката република. Чуждестранните банки са инвестирали огромни суми в проблемния чешки банков пазар, който предлага по-малък потенциал за търговско кредитиране в очакване да се разшири по-печелившият сектор на банкиране на дребно.


България отново е подходящ пример в подкрепа на това заключение на Стандарт енд Пуърс. Банкирането на дребно у нас е буквално неразорана нива. На този пазар оперира единствено Банка ДСК, но лошото качество на обслужването на клиентите не позволява да се използва ефективно големият му потенциал. Едва ли е случайно заключението на повечето купувачи на български банки, които смятат да дадат приоритет именно на банкирането на дребно.


Друг стимул за наплива на западните банки към страните от Централна и Източна Европа са

по-високите норми на печалбата

които предлагат тези пазари. На някои от тях разликите между лихвите по привлечените средства и по кредитите надхвърля 10%, а възвръщаемостта на капитала след облагане с данъци надминава 25 процента.


Опитните играчи в глобалното търговско банкиране като Ситибанк (Citibank), Ей Би Ен АМРО (ABN-AMRO) и Ейч Ес Би Си (HSBC) са пример за изгодата от директно инвестиране в пазарите на Централна и Източна Европа.


Според Стандарт енд Пуърс нова черта на инвазията на чуждестранни капитали е, че определени европейски банки, досега без опит в нововъзникващите пазари, са се впуснали в атаката им с ентусиазъм. Кредитни институции като УниКредито Италиано (UniKredito Italiano), Кей Би Си Банк (KBC Bank) и Ерсте Банк (Erste Bank) сега са основни банкови сили в Централна и Източна Европа. Шведските банки Шведбанк (Swedbank) и Скандинависка Енскилда Банкен (Skandinaviska Enskilda Banken) контролират около половината банков пазар в Литва, Латвия и Естония.


Освен възможностите за по-високи норми на печалба перспективата да изнесат част от бизнеса си извън относително малкия и концентриран вътрешен пазар често стимулира банките от Австрия, Белгия, Дания, Ирландия, Португалия и Швеция за инвестиционната експанзия към държавите от Централна и Източна Европа, коментират експертите на рейтинговата агенция.


Дори гръцките банки, смятани навремето за цел на чуждестранни инвеститори, се разрастват, като купуват големи кредитни институции в съседни балкански държави. Пример в това отношение е инвестицията на И Еф Джи Банкинг Груп в Българска пощенска банка и инвазията на Национална банка на Гърция, която закупи най-голямата македонска кредитна институция - Стопанска банка, Скопие, и плати 240 млн. евро за 90% от капитала на ОББ - втората по големина банка в България.


Закупуването на значителен дял от

банка на новопоявяващ се пазар

какъвто е например нашият, могат да си позволят много кредитни институции от развитите страни, които въпреки че не са малки, не са глобални финансови институции. Но само огромни и богати мегабанки като Ейч Ес Би Си (HSBC) например могат да си позволят да придобият значим пазарен дял в страна като Франция. Това направи Ейч Ес Би Си, като през тази година плати 11 млрд. евро за Креди Комерсиал де Франс (Credit Commercial de France). В сравнение с тази и други подобни сделки в банковия сектор на световно равнище покупката на търговски банки в Централна и Източна Европа и на Балканите изглежда твърде незначима и сравнително изгодна. Началната цена при много от тях варира между 40 млн. и 50 млн. щ. долара. Тези суми бяха платени от Байерише Ландесбанк (Bayerische Landesbank) и от УниКредито Италиано (UniCredito Italiano) за мажоритарните пакети акции в средните по големина хърватски банки Риечка Банка (Rijecka Banka) и Сплитска банка (Splitska Banka).

Българските банки са по-евтини

- Пощенска банка бе продадена за 38 млн. щ. долара, ЕКСПРЕСБАНК - за 39.1 млн. щ. долара, а ХЕБРОСБАНК - за 23.5 млн. щ. долара. Цената, която УниКредито Италиано се очаква да плати за БУЛБАНК, владееща 27% от местния пазар, е 360 млн. евро, но тя е твърде далеч от тази на шампионите в банковата приватизация в Централна и Източна Европа. Същата УниКредито Италиано плати 1.1 млрд. щ. долара за 52% от най-голямата полска банка Банк Пекао (Bank Pekao), а Кей Би Си Банк даде 1.4 млрд. лв. за Ческо-словенска Обходни банка. С направените капиталовложения изброените дотук италиански, белгийски, австрийски и гръцки банки са получили стратегически позиции на пазарите в страните от Централна и Източна Европа - нещо, за което не биха могли да мечтаят, ако бяха инвестирали на Запад.

Увеличение на капитала и сливания

съпътстват навлизането на чуждестранните капитали в банките от Централна и Източна Европа. Анализаторите на рейтинговата агенция Стандарт енд Пуърс припомнят, че УниКредито Италиано е поела ангажимент да вложи 1 млрд. полски злоти (около 250 млн. щ. долара) в Банк Пекао. Австрийската Ерсте Банк пък е обещала да налее в капитала на Ческа Спорителна 2 млрд. чешки крони (57 млн. щ. долара). Купувачите на Пощенска банка - Ей Ай Джи и И Еф Джи Банкинг Груп, увеличиха капитала й с 20 млн. щ. долара. По същия начин постъпи и Риджънт Пасифик Груп, който вдигна капитала на ХЕБРОСБАНК с 5 млн. щ. долара и през следващите две години смята да инвестира в нея още 5 млн. щ. долара. Но е съвсем очевидно колко нищожни са ангажиментите спрямо българските банки в сравнение с тези в Полша и в Чехия.


Очевидно е желанието на правителствата на страните от Централна и Източна Европа да модернизират банковия сектор чрез продажбата на своите банки на чужденци. Друг по-малко явен, но не по-малко значим двигател на приватизацията е общото желание на правителствата да прехвърлят отговорността за изчистване на банковия сектор на съответната страна върху инвеститорите, които купуват кредитните институции, коментират от Стандарт енд Пуърс.


Освен това те подчертават, че чуждестранните капитали спомагат за развитието на консолидационните процеси в държавите от Централна и Източна Европа. Когато Алиед Айриш Банк (Аlied Irish Bank) kупи Банк Заходни (Bank Zachodni) през 1999 г., тя веднага започна да работи за сливането й с Виелкополски Банк Кредитови (Wielkopolski Bank Kreditowy), която ирландците придобиха две години по-рано.


На българския пазар също се наблюдават сливания, предизвикани от навлизането на чуждестранни банки. През тази година софийският клон на френската Сосиете Женерал се вля в СЖ ЕКСПРЕСБАНК, която бе придобита от френската банка. Очаква се ОББ, която бе купена от Национална банка на Гърция да погълне софийския клон на гръцката банка. До още по-значимо обединение щеше да се стигне, ако УниКредито Италиано бе успяла да купи и ОББ. Тогава тя щеше да я слее с БУЛБАНК. Подобни големи консолидации в България обаче не могат да се очакват в близките една-две години.


От СОРУ предупреждават, че бързото навлизане на чуждестранни капитали на банковите пазари в страните от Централна и Източна Европа и на Балканите води до увеличаване на конкуренцията, а това от своя страна означава свиване на разликата между лихвите по депозитите и тези по кредитите, а оттам и до намаляване на нормата на печалба.


Директните чуждестранни инвестиции потекоха към новопоявяващите се банкови пазари по същото време, когато чуждестранните банки агресивно разширяваха бизнеса по корпоративно банкиране чрез клонове и поделения в страни като България, Чехия, Унгария и Полша. Клоновете на чуждестранните банки често избират стратегия на обиране на каймака и смъкват нормите на печалба за най-кредитоспособните корпоративни клиенти, констатират от Стандарт енд Пуърс.


Тези наблюдения се потвърждават от политиката на дъщерните структури на Райфайзенбанк, БНП-Дрезднербанк, ИНГ Беърингс и Хипоферайнцбанк - България у нас, които бързо зарибиха най-платежоспособните дружества в страната.

Facebook logo
Бъдете с нас и във