Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПОГАСИТЕЛНАТА ДАВНОСТ ПРИ ЗАДЪЛЖЕНИЕТО ЗА ЛИХВА

При станалото особено актуално напоследък събиране на вземания от банките и погасяване на задължения към тях има един съществен въпрос, който или се подминава поради неразбиране, или пък умишлено се пренебрегва. Това е въпросът за погасителната давност при задълженията за лихва.


Съгласно чл. 111, буква в от ЗЗД вземанията за лихва се погасяват със специален тригодишен давностен срок, т.е. за тях законът предвижда по-кратък давностен срок в сравнение със срока, след изтичането на който се погасява задължението по основния дълг (главницата). Това разбиране на законодателя е оправдано при съпоставянето на чл. 111, буква в от ЗЗД с чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, където се определя поредността при погасяване на едно задължение - когато длъжникът няма достатъчно средства - при изпълнение, което не е достатъчно да покрие главница, разноски и лихви, първо се погасяват разноските, после лихвите и най-накрая главницата.


От друга страна обаче, ЗЗД не предвижда различия относно началото на погасителната давност спрямо главница и лихва. Член 114, ал.1 от ЗЗД е общ, той третира еднакво и двата случая: в чл.114 от ЗЗД се посочва, че давността започва да тече, когато вземането стане изискуемо, а в ал.2 на същия член се казва, че ако е уговорено, вземането става изискуемо след покана и давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Първият текст е основният по правило


в договорите за банков кредит


защото задължението за лихва е задължение, което винаги има уговорен падеж. Така че чл.114, ал.2 няма да намери приложение например ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, то давността в посочения случай започва да тече, от момента на възникване на задължението - това ще рече, че давността е започнала да тече преди вземането да стане изискуемо.


Основно разграничение в хода на тези разсъждения трябва да се направи за различните видове лихви. Определящо в случая за изискуемостта като начало на погасителната давност е моментът, в който дадена лихва стане изискуема.


При договорната лихва


която се уговаря като възнаграждение по предоставен заем (кредит), определящо за изискуемостта е посоченото в съответния акт, източник на задължение за лихва. Практически договорите за банков кредит определят конкретни срокове за издължаване на лихвата. Тази договорна лихва се дължи преди падежа на главницата и по принцип периодично, обикновено ежемесечно. Тогава давността за всяка ежемесечна вноска е с начало нейния падеж (ако например кредитът е със срок от една година и всеки месец се дължи лихва по кредита, то последната вноска по кредита ще се погаси по давност три години след изтичане срока на договора за кредит, стига да няма прекъсване или спиране на давността).


При уговорена


договорна мораторна лихва


нещата стоят по-различно. В този случай началото на давността следва да се определи по-прецизно. Тази лихва е наказателна, но нейният източник е договорът, т.е. съгласието на страните. Тя ще се дължи, когато има неизпълнение на падежа на главницата или на договорната лихва до пълното й издължаване. Нейното начало е падежът на главницата или договорната лихва. Следователно от този момент започва да тече тригодишният давностен срок.


При


законовата мораторна лихва


началото на давността се определя по-различен начин. Този вид лихва се дължи ex lege. Това е лихва за забава, т.е. за вредите, които кредиторът търпи вследствие неизпълнението на задължението в срок. Тя е уредена в чл.86 на ЗЗД. Това е едно вторично задължение, което има санкционен характер с оглед неизпълнението на първичното задължение. Предназначението на този текст е да обезщети легитимирания кредитор за вредите от забавеното неизпълнение на паричното задължение, без да е необходимо да се доказва техният размер. Тя се дължи независимо дали е уговорена и има строго фиксиран размер. За да се определи началото на давността на този вид лихва, трябва да се има предвид следното: съгласно чл. 86 от ЗЗД длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата. Определящо в случая е да се конкретизира понятието забава. Необходимо условие длъжникът да изпадне в забава е вземането да е изискуемо и да се отправи покана за изпълнение. В някои хипотези обаче длъжникът изпада в забава и без покана за изпълнение - при срочните и условни задължения.


Паричните задължения при договорите за банков кредит са срочни задължения, от което следва, че длъжникът изпада в забава без покана от момента, в който не ги изпълни на падежа. От този момент започва да тече и съответната погасителна давност, защото от този момент е възникнало и задължението за обезщетение за забавено изпълнение, представляващо законната мораторна лихва.


По-сложен е въпросът, когато е уговорена и договорна мораторна лихва. Нормативно никъде не е уреден въпросът за съотношението между тези два вида мораторни лихви. С оглед


принципа за избягване на двойната отговорност


за едно и също нарушение съдебната практика приема, че при случаите, когато е уговорена договорна мораторна лихва, тя се дължи до момента, когато вземането се предяви по съдебен ред в исков процес или до момента, в който се подаде молба за издаване на изпълнителен лист при извънсъдебните изпълнителни основания. От това следва, че началото на давността за законова мораторна лихва е предявяването на искова молба или подаването на молба за издаване на изпълнителен лист.


В някои случаи задължението за лихва се погасява с общия петгодишен давностен срок. Това са случаите, когато лихвата се капитализира, т.е. става част от главницата и това е логично, защото съответната сума престава да бъде задължение за лихва и става част от главния дълг, от което следва, че вече попада под разпоредбата на чл.110, а не под чл.111, буква в от ЗЗД.


Задължението за лихва се погасява с общия петгодишен давностен срок и в случаите, когато същото е установено със съдебно решение (чл. 117, ал. 2 от ЗЗД).


Задължението за лихва се погасява и тогава, когато се е погасило главното задължение, независимо че давността за лихвата не е изтекла. Систематичното тълкуване на чл.119 от ЗЗД сочи, че това е така само когато главницата е погасена по давност.


В заключение следва да се подчертае, че въпросът за погасителната давност на задължението за лихви има съществено практическо значение при събиране на вземанията и на действащите банки, и на банките в несъстоятелност, както и за действията на добросъвестни и недобросъвестни длъжници.

Четете още

Банкеръ Weekly
тренд

Банковите служители бягат при фирмите

Най-високо платеният сектор вече се срина до третото място. Още »
Банкеръ Weekly

Отмъщението "Агромах"

Започва ли истинската война на титаните, или за пореден път ставаме свидетели на режисиран спектакъл, в който първите мъже в държавата (омазани в маслото на... Още »
Банкеръ Weekly

Кварталът на абсурдите

В него няма тротоари, зелени площи, улично осветление, детски градини, училища... но данъците са най-високите в цяла София, а цените на имотите са космически. Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във