Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПОДПИСЪТ ПРОДАВА СТАРИТЕ МАЙСТОРИ

От началото на годината на големия европейски пазар на изкуството се случват интересни неща. Голям брой платна на стари майстори, купувани до неотдавна на фантастични цени, внезапно започват да се предлагат значително по-евтино. Рембранд, Якоб ван Рьоисдал, Мурильо, Еманюел де Вите и други големи художници девалвират пред очите на целия цивилизован свят, за което на пръв поглед няма обяснение. И все пак обяснение съществува.


Когато на Christie's в Лондон се появи платното на Мурильо Свети Йозиф и малкият Христос - това става през 1990 г. - всички са възторгнати. Картината е престояла цели 148 години в домашна обстановка в Ротъм, графство Мидълексес, а показването й пред публиката вече само по себе си е събитие. Дилърът от Цюрих Бруно Мейснер я купува за 4.67 млн. щ. долара, щастлив с придобивката си. Но ето че тази година същият Мурильо бе купен от една банка за 2.752 млн. щ. долара с премията. Загубата е очевидна!


Два дни преди продажбата на Мурильо през 1990 г. на търг в Sotheby's е предложена картина на големия френски майстор от ХVIII в. Жан-Батист Одри. Произведенията на този художник бяха изчезнали от пазара още в далечната 1943 г., факт, който допълнително нажежи страстите и изостри апетитите. Неспособен да се съпротивлява на красотата на картината, същият дилър Мейснер я купува за 600 хил. щ. долара. На 1 февруари 1998 г. картината на Одри смени собственика си само срещу 325 хил. щ. долара. Загубата и тук е явна!


Списъкът с подобни случаи може да се попълни с Главата на Йоан Кръстител се поднася на Саломе от Рубенс, с един изящен пейзаж на лайденския малък майстор Бартоломю Матон, с портрет на холандски бюргер от Рембранд, датиран към 1633 г., и други. Добрите познавачи на пазара и наблюдателите му в световната преса са единодушни в оценката си за този интересен пазарен феномен - подписът на майстора е всичко, качествата на картината - нищо. Прибавя се и влиянието на изненадата, особено когато някои художници дълго време са липсвали в галериите и на търговете.


Наблюдателите са единодушни в едно нещо: някои дилъри с определянето на една цена определят (и предопределят) артистичната съдба на картина или художник. Моралът сякаш остава чист, защото на големите търгове стари майстори се появяват все по-рядко. Но в дузина минипазари на изкуството техни платна присъстват редовно и това прави проблема за оценката им много сериозен и отговорен. В същото време не е за пренебрегване и пласирането във времето, което предполага редовно следене на пазара и странните извивки на конюнктурата. Налага се обаче убеждението, че все още подписът на художника притежава хипнотично влияние върху дилърите и колекционерите.


Също както у нас, при цялата неравностойност на пазарната конюнктура! Само един пример: с очевидно спекулативна цел през последните 7-8 години (особено в началото на периода) сред банкери, застрахователи, индустриалци и търговци се наложи приоритетно името на Златю Бояджиев. Бай Златю почти няма неподписана картина. Което не пречи голямо количество платна, наподобяващи почерка на майстора, да се представят като излезли изпод неговата четка.


В този смисъл за нас, българите, все още подписът на художника е някаква гаранция. Проблемите на западняците ще ни споходят много по-късно през ХХI век.

Facebook logo
Бъдете с нас и във