Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПОДЛЮТЕНО МЕНЮ В КРЕМЪЛСКАТА КУХНЯ

Шейсет и три на сто от руснаците признават пред социолозите, че не разбират реформите на президента Владимир Путин, обявени в отговор на глобалната заплаха от тероризъм и след събитията в град Беслан. Приблизително толкова са и онези, които не знаят нищо за тях или не искат да знаят. Политолози недоумяват за асиметричността на взетите от Кремъл мерки. Западът изглежда по-силно разтревожен от самите руснаци за съдбата на руската демокрация. Сто влиятелни западни политици и интелектуалци от САЩ и Европа се обърнаха към ръководството на НАТО и ЕС с искане да преразгледат отношенията си с Русия, защото Путин подкопавал демократичните традиции на евроатлантическата общност. Сред подписалите обръщението са Ричард Холбрук, кандидат за държавен секретар при евентуално президентстване на Джон Кери, лидерът на Зелената партия в Германия Райнхард Бутикофер, американският философ Франсис Фукуяма, бившият чешки президент Вацлав Хавел, бившите премиери на Швеция и Италия Карл Билд и Джулиано Амато... Стратегията към Русия се е провалила, тревожат се те и предлагат да се преразгледат отношенията с нея. По-точно са изразени солидарност с народа на Русия и резерви към управлението на Путин. Обърнато е внимание и на руската външна политика с намек за тона й към съседни страни. Макар мнозина да смятат, че национализмът, който президентът на Грузия Михаил Саакашвили проповядва и национал-патриотизмът в Русия не се отличават особено по същността си. Трябва да добавим, че Путин поощрява национал-патриотите, но те се опитват да повдигнат духа на нацията с напъни към руските корени в многонационална държава. Международно изолиране на Русия в такъв сложен момент заради упреци към лидерите й би повишило рисковете от така критикуваните вътрешни промени. Русия не бива да бъде оставяна насаме със себе си, казваше Бил Клинтън. В момента вътрешните заплахи за националната сигурност са по-силни от външните и специфичната реакция на Кремъл е по-скоро резултат от несъвършенствата на политическата система. При толкова силна президентска власт политическите партии са декоративни, а двете камари на парламента са опитомена опозиция. Проблемът не е даже в самия Путин, който съчетава европейското мислене с типично руските навици и подходи. Проблемът е средата, обкръжението, което многократно засилва всяка стъпка на президента. Над локвата може да се построи мост, а реката да се прекосява с лодка. Човек взема решения според жизнения и политическия си опит. Рисковете идват именно оттук и затова страховете на западните политици са леко преувеличени, но нелишени от основание. Сега субекти на федерацията са градове - Москва и Санкт-Петербург, области, национални републики. Трудности в управлението има, но зъбобол не се отстранява заедно със зъба. Президентът не е слънце, за да огрява навсякъде, но да се разчита на губернатори и правилни хора, посочвани от кремълските чиновници, е прекалено голям риск за Русия. А тъкмо това смята да прави Путин. Тревога изказаха даже бивши помощници и съветници в Кремъл от епохата на Борис Елцин, като Георгий Сатаров - бивш първи помощник на Елцин , Марк Урнов - бивш шеф на Аналитичния център на Кремъл, Емил Паин - съветник по националната политика. Сред подписалите обръщението към САЩ и НАТО са бившите лидери от Съюза на десните сили Борис Немцов и Ирина Хакамада, лидери на ЯБЛОКО, действащите депутати Владимир Рижков и Михаил Задорнов, световният шампион по шахмат и лидер на опозиционния Комитет-2008 Гари Каспаров. До следващите президентски избори през 2008 г. ще бъдат сменени 70% от губернаторите. Ако те са посочени от Путин, на него ще му е трудно да слезе от сцената. А и заинтересованите във властта от оттеглянето му ще са отчаяно малко. Може би е прав бившият премиер Виктор Черномирдин със знаменитата си реплика, че каквото и да направим, все КПСС се получава. Путин изрази желание да развива общонационални партии. Но откъде ще се намерят хора за тях, след като всички искат да се запишат в управляващата Единна Русия? Отглеждането на собствена опозиция е трудоемко и неблагодарно занимание. На срещата си с ръководителите на световните информационни агенции в Москва Владимир Путин призова средствата за масова информация към отговорност и достоверност в условията на глобална заплаха от тероризма. Свободата на пресата е условие за демократично развитие и гаранция за неговата необратимост, заяви президентът Путин пред шефовете на 115 световни информационни агенции и служби от 100 страни. На въпроса как да се съвместят демокрацията и сигурността Владимир Путин отговори алегорично. Ако ви спрат в тъмна улица и ви поискат живота или портфейла, вие ще дадете без колебание портфейла. Но ако ви попитат - главата или сърцето, ще трябва да се защитавате, обясни той. Терористите използват средствата за информация за психологическо въздействие, отбеляза руският президент. Той постави въпроса за неравенството в областта на достъпа до информация. Три четвърти от СМИ са в Европа и САЩ, където живее едва 1/4 от населението на планетата.Думата терор на всички езици означава едно и също - потискане на политическия противник чрез насилие, специално гледах в речниците, отбеляза Владимир Путин, възмутен, че в някои чуждестранни средства за информация събитията в Беслан за били наречени обсада. Средствата за информация не могат да бъдат прости наблюдатели, но нека не забравяме, че терористите цинично използват възможностите им за многократно засилване на психологическото въздействие. Информацията от мястото на събитията не трябва да навреди на жертвите на терора. Критиката на пресата е полезна, отбеляза Путин, но неслучайно у нас народът казва, че когато отвориш прозореца, е шумно, а когато го затвориш - задушно. За нас са еднакво важни и демокрацията, и стабилността, подчерта руският президент, който призова да се скъса с предишните представи и стереотипи. Не можем да се борим с тероризма и екстремизма, като твърдим, че двете глави на хидрата са опасни, а третата - не, заяви Путин. Никакъв обрат назад в Русия не е възможен, ние направихме своя избор преди 10 години, подчерта Владимир Путин. Думите са думи, но ако Кремъл не успее да успокои световното обществено мнение, след отварянето на прозореца към Европа навън ще стане шумно, а вътре в Русия - задушно.Когато терористите нападнаха училището в Беслан, президентът на Ингушетия Марат Зязиков не можеше да бъде открит никъде. Според по-късните съобщения той безметежно прекарал няколко дни в Москва. На изборите Зязиков бе протежиран от Кремъл. На кого да се сърди сега Путин - на бившия генерал от спецслужбите, който по неволя е станал президент, или на хората, които са го убедили да заложи на него? Каква е гаранцията, че такива грешки няма да се повторят? Известният хуморист Михаил Евдокимов бе избран неотдавна за губернатор. Това някои политици прецениха като лоша шега. Путин сега е пред отговорен избор - на кого да повери грешките. Ако поеме сам отговорност за тях, може да се окаже на хлъзгавата почва на руските авторитарни традиции. Ако ги повери на избирателите, ще трябва сам да сърба попарата. Менюто в кремълската кухня може да не се хареса на всички. Даже бившите президенти Михаил Горбачов и Борис Eлцин не погледнаха с добро око на реформаторските пориви на Владимир Путин. За първи път от своето управление Путин е изправен пред необходимостта да направи стратегически компромис.

Facebook logo
Бъдете с нас и във