Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПОДКРЕПЯ СЕ ГЛАВНО БИЗНЕСЪТ, СВЪРЗАН С ЛОНДОНСКОТО СИТИ

Петър Димитров, народен представител от Коалиция за България, пред в. БАНКЕРЪГ-н Димитров, дясна или лява е икономическата политика, водена от сегашното правителство?- В чисто икономически план политиката на правителството е крайно дясна. Тя не беше такава дори и при управлението на Иван Костов. Данъчната политика е ориентирана към изземване на доходи преди всичко от най-бедните и средните слоеве, а най-богатата прослойка се освобождава с мотива, че трябва да има пари за инвестиции и там са хората, които инвестират. Това е цялостната философия на сегашното управление. Нещо повече - никога в България не е виждано такова безпардонно обслужване на най-едрия чуждестранен капитал. Не се подкрепя нито дребният, нито средният, нито прохождащият, нито ако щете, не съвсем моралният български понаедрял бизнес. Подкрепя се главно чуждестранният бизнес, свързан с лондонското Сити.Означава ли това, че определяте и държавния бюджет за 2005-а като крайно десен?- И да давате, и да не давате пари за отбраната, сигурността, образованието или здравеопазването, не може да се каже, че чрез бюджета водите лява или дясна политика. За да намали социалното напрежение, от 50-те години на миналия век западният бизнес започна да се социализира: чрез предоставяне на жилища, квалификации и преквалификации, въвеждане на екстри на работното място и т.н. С което разтовари държавата от социални функции. За съжаление нашият бизнес не е такъв. Той прохожда и се интересува от това, от което западният се интересуваше преди век - единствено от печалбата. Така, ще не ще, държавата е принудена да изпълнява в пълен обем социалните функции, които на Запад се поемат от фирмите. Това означава по-голямо натоварване на държавата и по-голямо преразпределение чрез бюджета. Тя трябва да изземва голяма част от брутния вътрешен продукт и да го пусне по каналите за преразпределение. Въпреки обещанията на НДСВ да намали преразпределяния дял чрез бюджета, на практика сега той е около 40 процента. Левицата обещава да създаде условия, които да направят фирмите по-конкурентни, но в същото време декларира, че главното средство за това ще е по-скоро чрез намеса на държавата под формата на определени мерки...- Не мисля, че точният израз е намеса на държавата. В стопанския живот има два варианта на взаимодействие между бизнеса и държавата. Единия наблюдаваме в момента - тя е бирник и бърка в джоба и на бедния, и на богатия, за да отнеме и да преразпредели така, както смята за добре, често на основата на корупционни интереси. Но има и друг вариант - държавата да бъде равностоен договорен партньор. И когато тя не си изпълни ангажимента, бизнесът да има право на обратни искове. Ние не твърдим, че държавата трябва да прави планове и да казва кой какво да прави, а да е равностоен партньор.По какъв начин смятате, че държавата може да стимулира реалното производство?- В данъчната област първата мярка е въвеждането на нулева ставка при реинвестиране на печалбата. Това се отнася и за дребния, и за едрия бизнес. Признавам обаче, че този въпрос интересува главно едрия бизнес, който не може да скрие огромни обеми от печалбите си. Основният проблем е малкият и средният бизнес, тъй като той не е в състояние да си създава кадри, да си осигурява нужната информация, да си прави маркетингови проучвания, няма пари за самостоятелна реклама и т.н. Смятаме, че голямата роля на държавата е да поеме част от функциите на малкия бизнес, за да го подкрепи - образователно, квалификационно, консултативно, информационно, дори пазарно чрез стимулиране на износа му. Вторият голям проблем е как да се появи този малък и среден бизнес? Вижте как функционира нашата индустрия - на ишлеме, тя е нещо като външен буфер на чуждестранните фирми. Малкият и средният бизнес трябва да е буфер на наши големи компании, които, за съжаление, чрез приватизационната политика на няколко правителства не са български. Затова смятаме, че е необходимо държавата да подкрепя стартирането на малък и среден бизнес, като създава гаранционни фондове...Но такива фондове има и сега.- Те обаче са достъпни по същата политико-корупционна схема. Регистрирайте фирма и се опитайте да получите достъп до тези средства. Ситуацията е абсурдна. В България регистрирането отнема шест-седем месеца, а неформалните плащания под масата са към хиляда долара. За да стигнете дотам, трябва да имате политическа протекция от управляващите. Парадоксът е, че дясната политическа сила прави достъпа до кредитен ресурс политически, а не икономически. Нека бутнем махалото към раздържавяването, към големите държавни монополи?- Голямата собственост в България вече е частна. И сега трябва да си зададем въпроса, щом е частна, управлява ли се по-добре? Същите проблеми, каквито имаше държавната собственост, та и по-големи, имаше и покойният Илия Павлов. Важно е как се управлява собствеността - без значение дали е държавна, или частна. За съжаление през тези 15 години държавата не направи нито един конкурс, за да възложи мениджирането на някой, който може да го прави. Всяка форма на собственост има предимства и недостатъци. При БТК държавата можеше да не взима никакъв дивидент, а да реинвестира цялата печалба в името на модернизацията. Частният сектор не може да направи това, той иска печалба. Не можеш да приватизираш държавен монопол, ако нямаш конкуренция и не си създал механизъм за ефективна държавна регулация. Каква държавна регулация има, да речем, Софийска вода? В същото време да вземем България Ер - другите компании са по-силни от нея, защо да я оставим държавна? Възможно ли е в една не чак толкова далечна перспектива да има ревизия на големи приватизационни сделки, та дори и на национализация?- Чехия приватизира електроразпределителните дружества, а след това ги национализира. Като видиш, че нещо е станало по-лошо, трябва да си идеологически ограничен или глупав, за да не отидеш към друга мярка. Но не мисля, че това трябва да е цел на едно бъдещо управление. По-лошо е, че много от приватизираните предприятия у нас са в рамките на т.нар. работническо-мениджърски дружества. Те са изстискани като лимон и някои приватизатори ще се радват, ако държавата им ги вземе заедно с дълговете. Като че ли най-болният въпрос си остават доходите на хората. - По отношение на доходите, за да вървиш напред, е необходимо да имаш реален ресурс, който се ражда в икономиката. А това са ръстът на БВП и производителността на труда. Ако имаме ръст на икономиката от 5 на сто, в бюджетната сфера има реални условия за вдигане на заплатите с този ръст, като се отчете инфлацията. Това е формулата, която се използва в Германия и Франция. Същият принцип е записан в програмата на сегашното правителство, но на практика доходите у нас са замразени на нивото на предишната година. Какво е мнението ви за външните инвестиции? - Държавата трябваше да насочи усилията си към привличане на инвестиции на зелено. От петнайсет години говорим за концесиониране. Министър Церовски казва, че ще отдаваме магистрала Тракия на концесия. А защо да не даваме непостроеното на концесия? Сега на инвеститора се предоставя съществуваща структура и му се дава възможност да изпомпва печалбата. Какво мислите, че става с циментовите заводи, с БТК, с банките? Позицията на левицата е, че е необходимо да се помага на чуждестранните компании да инвестират на зелено. Затова твърдим, че няма истинска структурна реформа. Ако имахме един-два милиарда инвестиции на зелено, икономиката ни щеше да е коренно различна.

Facebook logo
Бъдете с нас и във