Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПОДАЙТЕ ШАПКАТА НА ДЪРЖАВНИЯ ГЛАВА

В понеделник България ще е избрала своя нов президент. И най-възбуденото въображение не би могло да роди повече от два варианта за поста. Всъщност истинският въпрос е не кой ще влезе в сградата на Дондуков 2, а какви ще са последствията от това?Не е вярно ширещото се напоследък твърдение, че повторният избор на Петър Стоянов ще означава запазване на статуквото, продължаване на външнополитическия курс и уютна прогнозируемост в политиката. Ако всичко това беше така, едва ли щеше да има втори тур. Напротив, за изминалите пет години Стоянов даде достатъчно основания да бъде възприеман като непоследователна и, грубо казано, обезпокоително безпринципна личност. Най-големият му проблем е, че наистина не успя да се дистанцира от теснопартийните интриги в синята организация и вместо над тях, се оказваше винаги в самия им център. Едва ли има нещо друго, което да е раздразнило повече избирателя от тази толкова неделикатна обвързаност с излъчилата го политическа сила. До момента Петър Стоянов наистина поддържаше изключително проевропейска и най-вече пронатовска политика. Но какви могат да бъдат гаранциите, че тези му стремежи ще продължат и за в бъдеще? Какво ще стане, ако премиерът и управляващото мнозинство поискат нещо друго? Откъде независимият президент ще почерпи ресурс, за да отстоява убежденията си? Същото се отнася и за специалните служби, част от които са на подчинение на държавния глава. Когато зад гърба на един държавник не стои ясна политическа сила, той почти винаги осигурява собственото си съхранение чрез мимикрия. Нямаме много основания да очакваме сегашният държавен глава да се окаже изключение от правилото. Всъщност, ако остане на поста си, Петър Стоянов със сигурност ще се държи доста по-различно от досега. Преди всичко можем да сме убедени, че държавният глава ще се опитва да копира поведението на Симеон Сакскобургготски, както се постара да направи в предизборната си кампания. Затова нямат много основания очакванията, че оставайки на Дондуков 2, Стоянов ще демонстрира предпочитания към някоя от политическите сили, пък била тя и на доскоро близкия му съратник Стефан Софиянски. Разбира се, ако напусне ларгото, сегашният държавен глава би могъл дори да стане почетен председател на новия демократичен съюз, но в противен случай едва ли ще посмее да се ангажира. Единственият сериозен ангажимент, който ще поеме старият нов президент през втория си мандат, би могъл да бъде само към премиера Сакскобургготски. А Симеон няма да се поколебае да го използва по предназначение - за външнополитическа легитимация на собствената си политика. Опасения от подобно угодническо поведение би могъл да предизвика и другият евентуален победител. Лидерът на БСП Георги Първанов обаче не е независим, поради което ще разчита на сериозна политическа подкрепа за отстояването на собствена стратегическа линия. Можем да се надяваме например, че Първанов ще направи всичко възможно, за да активизира постъпателното движение на страната ни към ЕС и НАТО, защото това би донесло незаменими червени точки за партията му, която все още търси легитимност сред политиците на стария континент. Разбира се, при победа на Първанов се явява заплахата от раздвижване на стари номенклатурни и генералски лобита. Техните интереси обаче едва ли са пряко свързани с установяване на пазарна икономика и членство в Северноатлантическия алианс. Силното влияние, което имат над Георги Първанов, може да се окаже решаващо и за бъдещето на страната ни, още повече че тези хора едва ли биха се поколебали да използват президента си, за да поставят под контрол специалните служби. Те са проблем, който би могъл да създаде доста неприятности на страната ни още дълго време. При всички случаи, ако Първанов оглави президентската институция, най-дълбоката интрига ще се развихри за наследството му в БСП. Доста апетити се вихрят за лидерското място в осигуряващата достатъчно удобно влияние столетница. Дали престолът ще бъде възседнат от човек от кръга на Първанов, или от негов опонент е въпрос, от който ще зависи бъдещето не просто на БСП, но и на страната. Много по-ясно е вече бъдещето на третия значим играч във втория тур - Ахмед Доган. Молбите му Първанов да се овенчае с победата трябва да са по-горещи и от тези на самия претендент. Подкрепата, която Доган обеща за кандидатурата на социалистите, ще може да бъде откупена по някакъв начин само ако движението се докопа до няколко кокалчета чрез президентството. В противен случай Доган се самообрича на изолация и бавно, но мъчително партийно разложение. Победителите не ги съдят и затова при успех сегашното ръководство на движението ще може спокойно да триумфира. Но ако Георги Първанов загуби, призивът към симпатизантите на ДПС да гласуват за наследниците на комунистическата партия няма да му бъде простен толкова лесно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във