Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПОД СТОЛА НА НАДЕТО ПАК ПЛАМНА ПОЖАР

Нови скандали са на път да разтърсят СДС. Когато преди няколко месеца Иван Костов и хората му обявиха, че напускат синята партия, екипът на Надежда Михайлова твърдеше, че с тяхното оттегляне ще приключват и проблемите в организацията. За добре познаващите процесите в партията още тогава беше ясно, че декларацията им е повече израз на желание, отколкото действителност. Месец преди разцепването на партията да стане факт, на политическата сцена доста шумно излезе бившият президент Петър Стоянов. Както и да го рече тогава, очевидно бе недотам дискретното му желание да измести Михайлова от върховния пост. Двубоят официално беше обявен още на националната конференция, която Михайлова свика спешно през февруари. На форума Петър Стоянов направи драматично изказване в стил Кажи им, Иване, но този път то бе прицелено в синята лидерка. И макар експрезидентът да обяви, че не е конкурент на Надежда и не се стреми да я изтласка от поста, за всички стана ясно, че точно това е неговата цел. Оттогава изминаха четири месеца, през които Петър Стоянов продължи неотклонно, макар внимателно, да води личната си битка. Засега обаче атаките му са с все по-затихващ успех. Пловдивският политик никога не се е радвал на широка подкрепа в синята партия - нито в родния си град, нито в национален мащаб. Много от сините функционери окончателно се отвърнаха от него, когато по време на президентската кампания през 2001 г. се опита да се дистанцира от СДС с надеждата, че подкрепата на Симеон Сакскобургготски и НДСВ ще му бъде достатъчна, за да спечели втори мандат. След провала на СДС на местните избори през 2003 г. обаче се появиха твърдения, че Петър Стоянов може би е по-подходящият лидер на синята партия от Михайлова. Клуб Сенатор, създаден от бивши сини депутати, и до днес продължава да рекламира тезата, че единствено бившият президент може да спаси разпадащия се съюз. Тази подкрепа обаче никак не е достатъчна за големите амбиции на бившия държавен глава Той вече на няколко пъти се заканва да изложи тезите си пред сините активисти, но досега нито веднъж не събра кураж да го направи. Всеки пък, вместо да излезе пред столичните членове на партията, Стоянов в крайна сметка се задоволява с камерата на телевизия Европа, чийто директор е брат му Емил Стоянов. Притесненията на експрезидента са, че аудиторията съвсем няма да аплодира изказването му и дори може да го посрещне враждебно. Точна така впрочем се случи преди месец, когато на заседание на Националния съвет на партията в културния дом в Красно село депутатите и областните и общинските ръководства на СДС не приеха критиките му към политиката на Надежда Михайлова и унизеният Стоянов беше принуден да напусне преждевременно дебатите. Стана ясно, че възможността неуспехът да се повтори, но вече пред многочислена публика, е спряла Стоянов да изпълни обещанието си и да говори пред конференцията на столичната организация на СДС миналата събота (12 юни). И този път конкурентът на Михайлова предпочете да говори от телевизора. Част от наблюдателите регистрираха парадокса - в същото изказване Петър Стоянов посъветва Михайлова да не говори само от телевизионното студио и и препоръча да бъде много по-агресивна във водената от нея политика. Екипът на Надежда Михайлова отказва официално да коментира нападките, а говорителят Николай Младенов дори заяви,че двамата са в прекрасни отношения и след случилото се нямало сърдити. В очите на Младенов всичко може да изглежда прекрасно, но битката между двамата лидери вече е видна за всички извън партията. Официалната конфронтационна линия минава през т.нар. коалиционна политика на синия съюз. На същото заседание на националния съвет, което Стоянов напусна неприет и посрамен, Надежда Михайлова прокара решението СДС да участва самостоятелно в предизборната битка догодина. Но според бившия президент десните сили трябва предварително да се обединят. Наблюдатели споделят подозренията си, че Стоянов се надява чрез тази линия да се хареса на Стефан Софиянски. За партията на Софиянски социологическите проучвания не дават достатъчно сигурни прогнози,че ще влезе в следващия парламент. Това е причината Стоянов да търси симпатиите на кмета, предлагайки му на тепсия СДС като ракета носител, която може да вкара и ССД в Четиридесетото народно събрание. След намесата на прокуратурата и отстраняването на Софиянски от градоначалническия пост в столицата обаче патосът на Стоянов започва да изглежда все по-безсмислен. Ако лидерът на свободните демократи бъде елиминиран от политическата сцена чрез разследванията и съдебните процеси, партията му няма да може да просъществува. Това признават самите членове на организацията. Те са категорични, че формацията няма потенциал да излъчи нов водач на мястото на Софиянски. При такава ситуация съюзът им със сигурност ще остане извън следващия парламент, въпреки самочувствието, което Софиянски се опитва да демонстрира. Софиянски беше единственият лидер на по-сериозна политическа организация, който уважи с присъствието си отбелязването на годишнината от смъртта на Александър Стамболийски в с. Славовица на 13 юни. Там главният секретар Анастасия Мозер беше поканила всички лидери от срещата в Будапеща, но пристигна единствено кметът. Обясненията за отсъствието на останалите са различни. За Костов още по време на събора се заговори ,че присъствието на Софиянски ще го откаже, дори и да е имал намерение да пътува. Надежда Михайлова пък е в много обтегнати отношения с Анастасия Мозер заради симпатиите, които шефката на БЗНС-НС проявява към ДСБ. Лидерът на Демократическата партия Александър Праматарски отсъствал поради проблеми със здравето... Така или иначе, идеята на Анастасия Мозер да събере повторно след Будапеща десните лидери се провали. Някои политици твърдят, че причината е в нежеланието на колегите й да позволят именно тя да оглави процеса на обединение в дясно. Според други обаче такова обединение изобщо не е предстоящо, така че причината не бива да се търси само в ревността.През последната седмица усилено се заговори за подготвяне на нова дясно-центристка коалиция, която да управлява страната след изборите през 2005 година. Тя щяла да се доминира от НДСВ и да включва СДС и ДПС, заедно с Новото време. Партията на Мирослав Севлиевски и Емил Кошлуков вероятно ще се учреди в средата на юли, твърдят вътрешни източници, но досега датата беше неколкократно променяна и нещата и този път все още не са окончателно решени. Политици прогнозират, че нововремците създават организацията, за да помогнат на Ахмед Доган да трансформира ДПС в нещо с по-безобиден образ за следващата кампания. Новото време щяло да послужи за камуфлажна маскировка на движението на Сокола, което явно не допада нито на европейските, нито на американските ни партньори. Лидерите на НДСВ се надявали да изостанат с не повече от 5-6% от БСП и чрез коалиция със СДС и ДПС да формират правителствено мнозинство. На този сценарий се основават и изказванията на Ахмед Доган, че ДСБ на Иван Костов дори и да влезе в новия парламент, със сигурност ще бъде в опозиция. Според други източници обаче извън правителството може да остане и самият Сокол С обещанията за 1000 лв. средна заплата (лансирано впрочем тъкмо от Доган) управляващите може и да изместят БСП от лидерството в състезанието и тогава съюзът със СДС може да се окаже достатъчен, за да се оформи управляващо мнозинство. Запознати твърдят, че Симеон Сакскобургготски не хранел топли чувства към сегашния си коалиционен партньор и трудно щял да допусне Доган отново да му висне като воденичен камък на врата. Същото се отнасяло и за останалите евентуални претенденти за бъдещ премиер в коалиционния кабинет, който със сигурност ще бъде излъчен от НДСВ, твърдят запознати. Ахмед Доган е в изключително лоши отношения и с Милен Велчев, и с Пламен Панайотов. И макар че близостта на Велчев с Новото време е отколешна, тя едва ли ще промени чувствата му към Сокола.От месеци в медиите се коментира и възможността за съвместно управление между БСП и ДПС в рамките на 40-ото Народно събрание, но всички версии за това досега остават само в рамките на предположенията. Самият Доган напоследък се е оттеглил от столичната политическа сцена и усилено обикаля областните конференции на движението из страната. Политици припомнят, че досега той никога не е смятал за необходимо да удостоява с присъствието си подобни форуми. Сега обаче напрежението в движението го е принудила да контролира на къс повод избора на всички местни ръководства в партията, за да не допусне в бъдеще някой да му се противопостави, както стана в Кърджали. От това дали и доколко Доган ще се справи с вътрешнопартийните си проблеми зависи в голяма степен и конфигурацията на бъдещото управление. Макар много политици да са категорични, че няма да се допусне ДПС отново да бъде балансьорът в парламента и в правителството, до изборите все още има цяла година, така че категоричните заявки все още звучат доста несериозно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във