Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПОД ДИРИГЕНТСТВОТО НА КАБИНЕТА ОРАТОРИЯТА ЗА ХЛЯБА ПРОДЪЛЖАВА

В ЕВРОПА ДОЛАРОВИТЕ ЦЕНИ НА ПШЕНИЦАТА РАСТАТ, У НАС

ЗАЕДНО С МАРКАТА ПЛАВНО ПАДАТ

Въпреки шумотевицата, градушките, бухалките и притесненията

първите данни за очертаващия се добив на пшеница вдъхват надежди.

До средата на юли са ожънати около 20 на сто от площите или 2.2

млн. дка, а средният добив от тях е 311 кг зърно от декар. При

това положение е възможно да бъдат преизпълнени първоначалните

прогнози на правителството за производство от 2.450 млн. т и добив

до 250 кг жито от декар.

каре

Баланс на държавата за 1997/1998 година

Очаквано производство 2.450 млн.

т

Необходимо хлебно и фуражно зърно 3.522 млн.

т

За изхранване 1.600 млн.

т

В т.ч. за непроизводителното население 1.100 млн.

т

За семена 350 хил.

т

За фураж 800 хил.

т

Държавен резерв 400 хил.

т

Военновременни запаси 100 хил.

т

За износ по бартерна сделка с Гленкор

172 хил. т

За връщане на Полша 100 хил.

т

В случай че сметките за очакваното и необходимото

количество хлебна пшеница са точни и тази година се очертава недостиг,

който ще възлиза на 1.072 тона. Затова кабинетът предварително

даде ясно да се разбере, че ще контролира здраво зърнения пазар

и ще накара всички играчи на него да заиграят по правителствената

свирка.

Естествено правителството има основания да се страхува

повече от всякога от евентуален провал и да се опитва сериозно

да се презастрахова. В условията на задаваща се четвърта зърнена

криза преди въвеждането на Валутния борд то пое ангажименти пред

международните финансови институции от 1 юли да освободи износа

на жито. И едва измоли снизхождение от техните представители да

въведе експортна такса при износа в размер на 15 % от международните

котировки. Така бе попритворена вратата за изтичането

на нови зърнени потоци зад граница и почти предотвратен инфарктният

внос от чужбина на незнайно какви цени. Въпреки очертаващия се

според баланса на държавата недостиг на 1 млн. т пшеница през

миналата седмица министър-председателят заяви, че сигурно няма

да се наложи да внасяме зърно.

На какво разчита кабинетът?

Всички взети досега мерки показват, че правилата

вече ще са други и повечето от тях ще се дирижират от държавата.

На първо време бяха съчетани пазарни и административни мерки,

за да се задържи житото в пределите на страната. Успоредно с въвеждането

на експортната такса от 15% кабинетът определи минимална изкупна

цена на пшеницата от 230 марки, или 230 000 лева за тон. Към датата

на определянето й при въведен Валутен борд и фиксиран курс от

1000 лв. за марка тази сума се равняваше на 134 долара за тон.

Сега обаче настъпи първата малка изненада. При промененото съотношение

между двете западни валути един тон жито у нас вече струва 128

долара. Реално цената му пада, тъй като зърното по света се търгува

в долари, обясниха ситуацията търговци. Но по същото време в Европа

се наблюдава обратната тенденция - там цените започнаха плавно

да растат. Предлагането в Полша, Чехия, Румъния, Унгария е на

нива 125-130 долара за тон и нагоре.

През миналата седмица правителството предприе още

една стъпка, за да осигури хляба на населението. Държавата, в

лицето на Държавния фонд за реконструкция и развитие (ДФРР) реши

да гарантира 260 млрд. лв. кредити за изкупуване на зърното. И

тук не мина без преференции. Кредитите ще се отпускат само на

избрани, а това са държавните изкупвачи. Така мелниците и фирмите

с над 50 % държавно участие се уредиха да ползват гарантирания

кредитен ресурс и с него да изкупят необходимите 1.1 млн. т пшеница.

Това количество е необходимо за изхранването на т.нар. непроизводително

население (районите, които не отглеждат жито). За останалата реколта

от около 1 млн. т обаче въпросителните остават. Според финансовия

министър Муравей Радев логично е държавната гаранция да да се

простира само над държавната собственост. Проблемът е какво ще

получат тези, които няма да продават стоката си на държавата?

И ще могат ли частните изкупвачи да намерят пари, за да изкупуват

на определените цени?

По същия повод Съюзът на зърнопроизводителите попита

редно ли е при свободен пазар отново да се налага тенденцията

на държавния монопол при финансирането на кампанията? И докога

държавната фирма Зърнени храни ще е с най-голяма квота

при ползването на кредити за изкупуването, когато и много частни

фирми са в състояние да ги оползотворят дори по-ефективно? Но

според Зърнени храни те вече не са никакъв монополист

и техният дял на пазара е спаднал до 20 на сто. До миналата година

държавната фирма е разполагала със складова база за съхранение

на 850 000 т зърно, но капацитетът й вече се е свил на 530 000

тона.

В чии ръце са отишли останалите складове

с вместимост от около 300 000 т засега остава пълно

загадка. От няколко месеца сред експертите и ръководителите от

бранша се говори, че част от силозите на държавата са приватизирани,

но стане ли въпрос за новите собственици, всички безпомощно вдигат

рамене. Информация не може да се намери в нито едно ведомство

и по думите на аграрния министър Венцислав Върбанов сега тече

проверка на сделките със зърнените бази. Междувременно тревогата

все повече завладява и колегиума на земеделското министерство.

Опасенията са, че държавната собственост може да е паднала под

критичните 500 000 т складова вместимост и да възникнат сериозни

проблеми със съхраняването на пшеницата.

В битката по изкупуването се включи и МВР

На 14 юли в Министерския съвет Богомил Бонев заяви,

че МВР ще следи стриктно дали реколтата на производителите не

се изкупува насилствено на по-ниски от определените от кабинета

цени. Вътрешният министър уточни, че полицията ще проследява пътя

на житото от нивите до складовете. В ролята на МВР министър се

вживя и аграрният му колега Венцислав Върбанов след завръщането

си от Добрич, където беше заедно с премиера. Не е учудващо тогава,

че на среща със зърнопроизводители и представители на частни и

държавни зърнобази всички обещали да изкупуват коректно, съобразявайки

се с държавната цена. На пазара ще има и частни търговци,

стига да не се опитват да подбиват цената - бе категоричен министър

Върбанов. - Знаем имената на групировките, но ни трябват доказателства,

за да не обидим някой- добави той, изплъзвайки се за сетен

път от отговора на въпроса кои формирования всъщност

купуват евтино пшеницата.

Как обаче ще постъпи правителството с държавните

структури, които не спазват определената от Министерския съвет

цена, под предлог че житото не е с необходимото качество? Пред

в. БАНКЕРЪ г-н Върбанов заяви, че няма такава информация

и че държавната защитна цена ще се плаща за качествено зърно.

При заплевеляване и влага над допустимото ще има определен процент

отбив, но гаранции срещу злоупотреби с тези отбиви,

изглежда, няма.

По непотвърдена официално информация в района на

Бургас вече се наблюдава едно любопитно явление. Според тамошни

фермери през миналата седмица частни изкупвателни фирми са предлагали

250-260 000 лв.за тон хлебна пшеница. А кооперативи още се чудели

дали да купят от членовете си зърното по държавната цена 230 000

лв. за тон или по-ниско, за да спечелят. От което следва изводът,

че легендата за силовите групировки, които ще купуват евтино,

може и да е преувеличена. Поне през тази кампания. И че това лято

не групировките, а орсовките могат да създадат основния

проблем на фермерите и кабинета.

Все пак голямата въпросителна сега е какво ще стане,

ако международните цени паднат

под определените от правителството? Над нея умуват

и българските, и чуждестранните търговци, които в момента само

наблюдават нашия пазар. Вариантите в случая са два: експортната

такса да се запази и изкупените над баланса количества жито да

залежат в страната или пък кабинетът да реагира гъвкаво, да премахне

таксата и да тръгне износът. Според заместник на търговския министър

Александър Тасев, ако се зададе подобна ситуация, държавата ще

се действа по целесъобразност. Това означава, че тя си запазва

правото да реагира, както намери за добре - а тази реакция може

да бъде и сваляне на извоюваната експортна такса. Засега картите

са хвърлени, но козовете още не са извадени, особено на търговския

фронт. Търговците съвсем не бързат да купуват днес,

за да не загубят утре, когато ще продават.

И в Гленкор развиват хипотези

Мнението на шефа на българското представителство

на Гленкор, една от петте най-големи фирми в света,

със силно присъствие на нашия пазар, е, че сметките по зърнения

баланс могат да излязат криви. Венцислав Стоилов смята, че в страната

ще останат 700-800 000 т зърно, за което няма да има пазар. Дори

и държавата да се запаси, трябва да бъде изкупено от фермерите

цялото количество пшеница, защото на тях им трябват пари най-малко

за следващата реколта. Според г-н Стоилов 134 долара за тон е

висока цена и при съществуващата експортна такса е невъзможно

някой да изнася.

При сегашната ситуация големите чуждестранни търговци

не виждат мястото си на българския пазар. Техните сметки излизат,

когато купуват зърното от производителя по 80 долара за тон. Въпреки

това изчакват търпеливо държавата да се напазарува.

През миналата седмица от Зърнени храни

се опитаха да подметнат, че е възможно да се стигне до купуване

на пшеницата и на по-ниски цени от държавно определените. Само

че от аграрното министерство скръцнаха със зъби и

по темата се замълча. Друг е въпросът дали до края на кампанията

ще е така.

Производителите в страната се надяват, че тази година

кабинетът ще удържи на думата си и няма да ги подведе. При всички

случаи обаче ще спечелят тези, които първи продадат зърното си

на държавата и получат по 230 000 лв.за тон. Оттам нататък не

е категорично сигурно кой на кого и за колко ще продава. До голяма

степен това ще зависи от цените на съседните и световните пазари.

каре

Наблизо и по-надалеч

Тази година Румъния очаква реколтата й от пшеница

да е 7.8 млн. т, което е почти двойно повече от миналогодишните

й добиви от 3.1 млн. тона. Страната либерализира експорта на зърно,

като от 15 август напълно ще бъде либерализиран и износът на хлебна

пшеница.

Полша очаква 24-25 млн. т зърнени култури и ще има

потенциална възможност да изнесе след нова реколта около 200 000

т зърно. Но вътрешната цена от 528 злоти (167 щ. долара за тон),

валидна през последните месеци, е неконкурентоспособна на международните

пазари. Минималните цени в страната за пшеницата са 147 долара

за тон.

Чешкият държавен фонд за пазарна регулация въведе

минимални гарантирани цени за хлебната пшеница за 1997/1998 година.

Първоначалната цена от 3 900 крони (128 щ. долара) на тон за октомври

ще се увеличава с 30 крони (приблизително 1 долар) всеки следващ

месец, за да достигне 4140 крони (136 долара) през юни 1998 година.

При новата изкупна система държавата ще интервенира

на пазара на хлебна пшеница, ако цените на производител паднат

под нивото на гаранатираните цени. Зърното ще се изкупува на цената,

валидна за съответния месец. Взето е решение 500 000 т хлебна

пшеница временно да се съхраняват в складовете на мелниците. Преработвателят

трябва да има подписан договор с производителя, който ще му доставя

зърно, и предварително да му плати 98 долара за тон. Държавният

фонд за пазарна регулация ще изплаща на фермера допълнителната

сума, когато зърното излезе от склада.

Русия ще произведе не повече от 60 млн.т.зърно за

1997 г., като това ще са най-ниските жътвени резултати от 30 г.насам.

Руското правителство обяви, че планира да изкупи през тази година

4.9 млн. т зърно за федералния резерв. Гарантираните минимални

федерални изкупни цени за пшеницата са 148 щ. долара за тон.

(Данните са от Групата за анализи на аграрната политика,

програма ФАР и от материали на Аgrа Europe - Лондон)

Facebook logo
Бъдете с нас и във