Банкеръ Weekly

Общество и политика

ПО СЛЕДИТЕ НА ИЗЧЕЗНАЛИТЕ НИГЕРИЙСКИ МИЛИАРДИ

По всички стандарти смъртта на генерал Сани Абача е жалка история. Приживе президентът на богатата на нефт Нигерия можеше да задоволи всичките си желания. Той можеше да нареди затварянето или екзекуцията на критиците си, да поиска камион с пари от централната банка или да засити долните си инстинкти. На 8 юни 1998 г., преди поредното си официално пътуване зад граница, генералът изпитал остър полов глад. В четири часа сутринта той напуснал мраморната си резиденция и наредил на шофьора си да го закара в съседната вила. Последвалите събития са доста неясни, но според авторитетни нигерийски източници петдесет и три годишният военен диктатор починал насред оргия с три индийски проститутки след употреба на виагра.


Абача е погребан още на следващия ден без държавни почести и дори без аутопсия. След което започва вторият безмилостен ритуал - проследяването на милиардите долари, които диктаторът е задигнал от страната си. Когато месец след смъртта на Абача вдовицата му Мериам решила, че трябва да оплаче съпруга си в свещените за мюсюлманите земи в Саудитска Арабия, официалните власти се усъмнили в подбудите й. Полицията я спряла на летището в град Кано и открила, че 38-те й куфара са пълни с банкноти.


Така започва едно от най-мащабните в световната история издирвания на крадени пари.


Преди десетина години частните банки не се интересуваха особено откъде идват милионите на техните клиенти. Но правилата на играта започнаха да се променят. Европа вече ще чисти къщата си по реда на конвенцията, приета от ОИСР, която квалифицира подкупването на чуждестранни официални лица като криминално престъпление. Според нигерийските власти семейството на Абача е приютило част от богатствата си в швейцарски банки. Процесът по проследяването на тези пари упражнява допълнителен натиск върху страната да реформира по-радикално законите за банковата тайна. Великобритания пък замисля ново законодателство, което ще държи мръсните пари далеч от банките й. В САЩ бяха предложени три различни набора от правни норми, които да дават възможност на правителството да се бори с прането на пари от всякакви нелегални източници.


Сегашният президент на Нигерия Олусегун Обасанджо, който е лежал в затвора при режима на Абача, твърди, че по време на петгодишното си управление диктаторът е откраднал над 4 млрд. щ. долара. Използвайки тесен кръг от членове на семейството, доверени приятели и бизнеспартньори, генералът е източил 2.3 млрд. щ. долара от държавната хазна, уредил е контракти за един млрд. щ. долара на подставени компании и е взел един млрд. щ. долара подкупи от чуждестранни контрагенти.


Съветникът на Абача по националната сигурност Исмаил Гуардзо спешно е искал пари от финансовото министерство на страната за борбата срещу задграничните критици на режима. През 1994 г. той оставя паметна записка за 30 млн. щ. долара, необходими за осмиване на американците, воюващи срещу Нигерия, преведени по сметка в Женева. Други милиони са теглени в брой за тайни цели и са били пращани на Абача и обкръжението му. Според Обасанджо повечето от откраднатите пари са били изнесени зад граница.


Както много други нигерийски генерали, Абача е започнал да се облажва от бизнеса още докато е правил военна кариера през 80-те години. Тогава той овладява и тънкото изкуство да извлича полза от контактите си в армията. Диктаторът не е бос във финансовата област. Баща му ръководи печеливш бизнес за автомобилен превоз на товари в Кано - най-големия град в мюсюлманската част на Нигерия, от който произлиза основният политически и военен елит на страната. Двама от братята на Абача, както и двамата му по-големи синове основават свой собствен бизнес. Следователите са убедени, че диктаторът си е осигурил подкрепата поне на четирима международни бизнесмени с фиктивни компании на Карибите, в Европа и Близкия изток. А състоянието на семейството преминава през стотици банкови сметки.


Когато Абача заграбва президентската власт през 1993 г. след безкръвен преврат, започва истинското печалбарство. Властта го интересуваше единствено като средство за забогатяване и за да държи живота на хората в ръцете си, спомня си бивш генерал, работил в тясно сътрудничество с диктатора. Още преди баща им да завземе властта, по-възрастните синове на Абача - Ибрахим и Мохамед - започват да се появяват в чуждестранните банки с огромни суми, които искат да внесат на депозит. В началото дори банки с висока репутация остават абсолютно безразлични към произхода на средствата, носени от младежите. Щатската Ситибанк (Citibank) например има стандартна процедура, съгласно която персоналният мениджър на сметките на генералските синове трябва да направи поне опит да уточни откъде Мохамед и Ибрахим Абача са взели парите. Миналата година обаче пред сенатската комисия, разследваща прането на мръсни пари в Ситибанк, мениджърът заявява, че през първите три години, когато се е грижил за сметките, дори не е знаел, че двамата мъже са свързани с нигерийския диктатор.


Синовете на Абача са естествено чаровни, възпитани и най-вече будещи доверие - се казва в паметна записка на лондонския клон на Ситибанк от 1992 година. - Те определено са част от нигерийската общност, с която ние трябва да работим. Но само три години по-късно контролните органи са обзети от съмнения след внезапния прилив на над 20 млн. щ. долара по сметките на банката в Ню Йорк. По-късно се установява, че те идват от сделки на двамата Абача с Либия, които нямат никаква видима връзка с чартърната авиокомпания, която притежават. В Лондон пък синовете на диктатора искат от Ситибанк да гарантира авансовото плащане на 55 млн. щ. долара от нигерийското федерално министерство по женските въпроси, оглавявано от съпругата на диктатора, към фиктивна компания на Абача за бъдеща доставка на ваксини.


През 1997 г. вътрешното разследване в Ситибанк квалифицира всичките депозити на Абача като корумпирани. От своя страна нигерийските следователи установяват, че генералът е прехвърлил контрола върху активите на фамилията първо на Ибрахим, а после на Мохамед. Ибрахим загива през 1996 г. при самолетна катастрофа. Семейството тогава твърди, че в лайнера е била поставена бомба.


Частните швейцарски банки са били още по-либерални към богатите си клиенти. Те дори са улеснили семейството на диктатора, като са изпращали специални агенти в Нигерия, които пренасяли куфари с пари в брой. Абача очевидно е харесал услугата - около 650 млн. щ. долара са били замразени по 140 сметки в Швейцария по искане на правителството на Обасанджо.


Смъртта на Абача отвори очите на мнозина. Военният съвет, поел властта след нея с обещанията за ранни избори, набързо възстановява 770 млн. щ. долара. Това са парите в брой, присвоени от приближените на Абача. Съветът конфискува и продава и най-ценните недвижими имоти на семейството на диктатора. По време на тези събития Мохамед Абача решава да спаси частица от състоянието и моли спешно да изтегли 39 млн. щ. долара от сметката си в лондонския клон на Ситибанк. Парите са на временен депозит, чийто срок изтичал след две седмици. Но банката разрешила овърдрафт, без да налага никакви глоби, и превела исканата сума по три различни сметки.


В действителност военният съвет изобщо не е проследявал средствата, изнесени в чужбина. Но след като миналата година Обасанджо е избран за президент, военните му връчват дълъг и детайлен списък за местонахождението на парите, както и имената на корпорациите, дали сведения за тях. Обасанджо вече е получил обещания за съдействие от президента на САЩ Бил Клинтън и от правителствата на европейските страни. ФБР води следствие, а щатската прокуратура е открила процедура, подробностите по която се пазят в тайна. В Лондон Ситибанк се готвеше да закрие сметките на Абача още миналата година, когато съдът замрази всичките му британски активи поради заведен граждански иск. Нещата се усложниха още повече, след като швейцарска компания започна да си иска обратно парите от авоарите на Абача, които е вложила в сделка на обща стойност 2.5 млрд. щ. долара. В нея е включен и нигерийски стоманодобивен завод и като страна по делото Нигерия е постигнала споразумение, според което ще получи 147 млн. щ. долара. През последните дни пък съветникът по национална сигурност на Обасанджо кръстосва света, търсейки още заграбени пари. Неотдавна той посети Кувейт и Ливан.


Ключът към разкриването на новите сметки обаче вероятно ще се окаже в самата Нигерия, където са най-близките роднини и приятели на Абача. Домът на фамилията е в най-скъпия квартал на Кано. По време на управлението си диктаторът изкупува почти всички имоти в града. Двуетажната мраморна вила е покрита с копринени китайски килими, а във въздуха се носят скъпи аромати. Дузина коли са паркирани зад високата входна врата. Вдовицата Мериам Абача посреща гостите си в бяла роба и се оплаква, че бившите колеги на мъжа й я преследват и че всички обвинения срещу него са неверни. Както и срещу сина й Мохамед, обвинен в съучастие в убийството на Кудира Абиола, продемократична активистка и съпруга на истинския победител от президентските избори през 1993 година. Обвиненията се основавали на показанията на бивш бодигард на диктатора, който заявил, че е извършил убийството по нареждане на Мохамед. Но впоследствие той отрича каквото и да било участие в това убийство.


Каквото и да стане с имуществото на Абача и неговите наследници, президентът Обасанджо е изправен пред предизвикателството да изкорени дългогодишните традиции на ширещата се в Нигерия корупция. И скъпоструващите и продължителни усилия по проследяването на източените от Абача пари определено са стъпка към изграждането на нов имидж на страната.

Facebook logo
Бъдете с нас и във